Интервю на Грамофона нюз с председателя на политическа партия „Възраждане на Отечеството“

Николай Малинов е бивш депутат от БСП. Той е доскорошен председател на Национално движение „Русофили“. Преди година българската прокуратура привлече международно внимание с образуването на дело срещу предполагаеми шпиони на Русия в България. Основният обвиняем бе Малинов. За политическия проект, с който той ще участва в предстоящите парламентарни избори и защо в България арестуват русофилите, а в Русия ги награждават?

Г-н Малинов, какво Ви провокира да създадете партията „Възраждане на отечеството“?

Партията не е създадена, а е вече съществуваща. Това е стара партия, създадена през 2008 г от военно-патриотични среди. Първият й председател ген. Мутафчиев е бил министър на отбраната през 1990-1991 г. Идеята да използваме тази съществуваща структура е преди всичко, защото бях поканен да обявя тази партия и защото в тези военно-патриотични среди ние виждаме много голяма възможност и поле за действие и работа, отчитайки, че възгледите ни съвпадат.

В тези военно-патриотични среди има хора, които са се клели пред знамето, в честта на пагона да защитават интересите на България и тези интереси според нас са общи. Партия „Възраждане на отечеството“ е едно естествено продължение на ценностите, които изповядваме и сме развивали винаги в национално движение „Русофили“. Те са за силна държава, многополюсен свят и традиционни ценности.

Минути след като обявихте политическия проект имаше много коментари, че той е „шпионски“. Обижда ли Ви сравнението?

Аз съм благодарен за тези провокации, защото именно те позволиха изобщо да се чуе, че ние излизаме напред. Определено смятаме, че ще имаме проблем с това да доведем нашите идеи и възгледи до сърцата и умовете на хората.

Недоверието на хората към политиката се изразява в около 50 % негласуващи хора и ще ни бъде много трудно да им обясним нашите възгледи. Тук искам да подчертая, че успешните ни проекти като русофили успяха да станат един значим фактор в обществото. В партията влязоха хора с много успешни биографии. Всичко това показва, че ние не сме хора, които просто се хвърляме в битки за глупости, които са предварително предизвестени.

Ясно разбираме, че това е маратон и в него силната ни позиция е това, че говорим нашата субективна истина, която смятаме, че е най-близо до българския народ. В този смисъл ние ще водим много дискусии с нашите опоненти и другите съществуващи партии. За съжаление времето до изборите е много кратко, едва 3 месеца.

Въпреки че „Русофили“ е едно много добре организирано Национално движение от 240 структури, аз не очаквам повече от 1/3 от тях да прехвърлят своите симпатии към партията. Отчитайки, че културното русофилство се подкрепя от 70 % от българския народ, имаше спекулации, че едва ли не ние очакваме такива резултати на изборите. Това са провокации, които понякога са ми много интересни, друг път дори забавни.

През уикенда учредихте първата областна структура на партията в Бургас. Защо точно тук и какво Ви свързва с морския град?

Да, на учредяването присъстваха личности от целия спектър на политическото пространство. Първо, аз много обичам Бургас. Съпругата ми е оттук, най-добрият ми приятел също е бургазлия, семейните ми приятели са от Бургас. 

Знаете ли, направих си сметката, че 12 поредни години съм бил поне 50 съботи и недели тук. Познавам проблемите на Бургас и смятам, че има много интересни проекти, които бихме могли да възродим.

В нашата основна теза за развитие са заложени благоденствието за българския народ и Европа. То може да е именно чрез развитие на евроконтиненталните връзки. Европа с Русия и Китай е много по-силна и може да се противопостави на другите полюси в света, превръщайки се в самостоятелен полюс, а не просто прислужвайки на Америка.

В този смисъл аз не отричам диалога с Америка и не смятам, че тя е някаква сатанинска сила. Смятам обаче, че в този избор между евроконтинентализъм и евроатлантизъм, ние трябва да изберем евроконтинентализма.

Тук Бургас персонално би могъл много да спечели, не само от липсата на дрънчене на оръжия в Черно море, за което говори министър-председателят. Ние многократно сме заявявали, че сме против разполагането на чужди войски в страната, каквито и да са те – турски, руски, американски, за да не може България да бъде поле на сблъсък, какъвто и да е той.

Оттук нататък нашата основна цел ще е борба за повече независимост, повече славяно-българщина в страната, повече кирилица, български език, повече ценности, без значение дали те ще са през християнството или исляма.

Голяма битка ни предстои за българските учебници, за оценката на нашето минало, за нашето робство. Много работа предстои в сферите на геополитиката, сферата на образованието. Но ние на първо място поставяме ценността за мира. За нас той е застрашен.

Считаме и че всичките тези огромни предизвикателства-екологични, икономически, медицински, са много сериозни пред самото оцеляване на държавата. Тя не се нуждае просто от рестарт, както говорят от една-две години различни политици в страната.

Да си рестартираш телефона, компютъра или телевизора е едно, но тук ние говорим за истинската промяна, за геополитическата промяна, която може да промени нещата.

Нашите ценности са под опасност да бъдат забранени и ако ние говорим занмир и сътрудничество между изтока и запада и сме русофили, то нашите съвременни фашисти -русофобите смятат, че това е опасно за нас.

А ние смятаме, че те са опасни. Нека на полето на политическите аргументи, на полето на законодателството да видим кое е по-добро за България , кое е по-зле. Големият сблъсък, който предстои на света е именно между идеята за силна държава и Европа на нациите или просто отказване от собствения си суверенитет.

Не бива и да забравяме, че Организацията на обединените нации в самото чело на документа пише, че това е обединение на суверенни държави.

Ако ние се отказваме от суверинитета си, в един момент какво ще се случи? Отказваме се примерно от ваксината „Спутник“ , но след нея идва ваксината „Вектор 5“, която например е единствената ваксина, изпробвана върху онкоболни и хронично болни. Ние от нея също ли ще се откажем, само защото е руска?  Опитът на Китай да се справи с пандемията за нас интересен ли е или не е?

Кой ще финансира ПП „Възраждане на отечеството“?

Партията ще се финансира като всички други политически проекти – с членски внос и дарения.

Готови ли сте за предстоящите парламентарни избори?

Не достатъчно. Откакто съм председател на партията, отчитайки, че работим в ковид среда, бургаската е първата структура, която откриваме официално. Много съм приятно изненадан, че партията се оказва с три офиса в морския град. Хората доброволно дават помещенията и труда си. Това, с което се сблъсквам, е доста стимулиращо.

За два дни имах над 30 срещи с хора, всички еднакво искаха да участват, да помагат кой с каквото може. За всички по-малки формации като нашата, която сега прохожда, трите месеца са много кратък срок за организиране на изборите. Но да, подготвяме се.

Досега бяхте председател на движение “Русофили”, но се оттеглихте, казвайки, че то трябва да остане надпартийно. Кои са най-ярките дела, които оставяте във времето?

Когато бях избран за председател на „Русофили“ преди 12 години предложих една триада, около която се обединиха и ръководството, и движението. Това беше надпартийният характер на движението и аз съм водил много политически битки, като заместниците ми бяха от всички политически партии.

Мероприятията, които ние извършваме, са в пълен консенсус, без значение дали става въпрос за паметници или фестивали. Ние правим само нещата, за които всички сме съгласни. Всеки един регионален председател решава какво да свърши – дали да поднесе цветя на 3 март и 9 септември, или няма да го направи.

Друга инициатива, с която се гордеем е тази с над 300 деца, които всяка година изпращаме в Русия. Да, ние го правим в сътрудничество, но това е наша идея и ние помагаме тези деца да бъдат събрани.

Само на финала на събора на язовир Копринка идват 850 души. Миналата година например успяхме да убедим руските власти студентите у нас да имат право да работят, защото това беше чиновнически пропуск. Ние се гордеем с това, което правим.

Движението „Русофили“ определено успя да стане фактор в държавата, на което симпатизира болшинството от българите. „Русофили“ той може да остане такова, само ако бъде надпартийно.

Ще добавя и още нещо, което досега не съм казвал. Не препоръчвам на нито един народ, на нито една държава да се въоръжава с този инструментариум русофобията, съвременният фашизъм. Никой няма да спечели от това, че е носител на русофобията.

Неофашистите искат да изградят своите тези на базата на омразата. Това е нещо, което трябва да бъде забранено със закон. Значи за ромите, за гейовете и за правата на малцинствата е едно, а за русофилите, които сме болшинството от народа е друго.

Чакайте, нали демокрацията е все пак управление на болшинството. Какво правим тогава с него? Мачкаме го? Защо? Или защото ние обичаме Русия, трябва да мразим някого. Така ли? Ами аз харесвам Франция, аз съм франкофон. Издател съм години наред на вестник „Монд дипломатик“. Откъде на къде някой ще ми приписва, че понеже съм русофил, трябва да мразя примерно Бийтълс ли?

Как Ви се отрази обвинението в шпионаж от преди година в личен и професионален план?

Консолидиращо и мобилизиращо и на семейството ми, и на екипа, с който сме работили. Всичко, което не те убива, те прави по-силен. Нашата основна цел беше да тръгнем напред към международното русофилство. Нещо, което беше уникално, нещо, което цял свят призна.

Преди година руският държавен глава Ви награди с Орден за дружба на специална церемония в Кремъл. За какво се дава това отличие и какво Ви каза Владимир Путин?

Отличието се дава за развитието на връзките, за мир, за сътрудничество, за всичко това, за което досега говорихме, че това са наши ценности, наши идеали, че по този начин ние разбираме света. Радвам се, че по такъв красив начин руският президент успя да отговори на скандала в България, защото у нас русофилите ги арестуват, а в Русия за тази дейност ги награждават.

Мисля, че това е достатъчно красноречив отговор на руската държава как се отнася към нас. Разговорът ни с г-н Путин бе основно за дейността ни и какво планираме. За мен беше важно да чуя неговата оценка за нещата, които вършим. Много говорихме – и за история, и за приоритети във външната политика.

Бургазлии свързват името Ви с бизнес в медийната сфера. Развивате ли още подобна дейност и имате ли интерес към медиите?

През 2015 година имах опит с моя партньор от Бургас Асен Асенов да закупим телевизия, което и направихме. За съжаление обаче българският съд не пожела да ни впише в регистъра като собственици. След 9 месеца сложихме край на този проект.

Продължаваме обаче да сме представители на 20 руски телевизии за България, което правим вече 22 години. Това са сериозни компании, със сериозни рейтинги, със сериозно присъствие в българското медийно пространство.

Отделно ръководя и правя проекта „Russia Beyond“ за България. Той беше създаден преди много години по моя инициатива през вестник Дума, сега е световен проект. Превеждаме 15-20 материала за културата, за духовния живот, за бита в Русия.

Кои са проблемите в Бургас, по които ще работите занапред?

Лично предложих да се види как стои въпросът с корабостроенето в Бургас, тъй като Русия има един огромен недостиг на кораби. Смятам, че тук имаме какво да предложим, но това е въпрос, който трябва детайлно да се анализира. Отделно от това дядото на съпругата ми е бил 20 години директор на корабостроителницата в Бургас-Слави Георгиев.

Трябва също да се проведат разговори с администрацията относно проекта „Супер Бургас“ на пристанището. По моите предварителни разговори с представители на видни китайски фонове, тук интерес по-скоро имат китайски инвестиции. Виждаме, че транспортните коридори ни заобикалят, а Бургас е може би най-удобното пристанище в черноморския регион.

Интервю на Грамофона нюз

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

BGtop