Вчера ЦИК отказа да впише за парламентарните избори заявеното от ППВО име „Русофили за възраждане на Отечеството“. Законът не позволявал към името на партията да се добави „русофили за“.

Държавата прави всичко възможно „неудобната“ дума „русофили“ да не се появи в името на партията ни. Когато тръгнахме да съживяваме за политически живот „Възраждане на Отечеството“ поискахме да сменим името с „Русофили за България“. Отказаха ни. Законът не знам какво си. После отказаха „Българска партия „Русофили““. После отказаха „Русофили за мир и сътрудничество“. Упорството ни обаче ще продължи и след изборите.

Тази наша упоритост се нуждае от пояснение. Най-малкото заради това, че наши членове и хора, с които ППВО иска да си сътрудничи, се смущават в името на партията да има дума, която произлиза от името на чужда държава. Да, наистина, „РУС“ създава рискове от недоразумения и поле за всякакви измишльотини, че служим на чужди интереси.

За нас „русофили“ е квалификация, която изразява същността на политическите ни претенции. За нас „русофилството“ не е просто историческа признателност към руския народ, или любов към Пушкин и или възхищение от Достоевски, или оценка за Путин. Макар че е и всичко това.

За нас „русофилството“ е геополитическа позиция, а една геополитическа позиция може да се защитава само с политически средства. За нас „русофилството“ е стремеж към многополюсен свят, в който Западът и Изтокът се уважават взаимно и си сътрудничат. За нас „русофилството“ е геополитическа нагласа, за която народите и техните държави не могат и не трябва да бъдат врагове един за друг. Русия в нашите очи олицетворява такава геополитическа позиция. И още, може би най-важното. За нас „русофилството“ е убеждение, че България ще извърши фатална историческа грешка ако скъса своите цивилизационни връзки с Русия.

Така че, с едно изречение, „русофилството“ не е просто „обич към…“, то е определено виждане за доброто бъдеще на страната ни и съответно  политическа претенция към поведението на България.