Основни позиции на ПП „Възраждане на Отечеството“ в областта на образованието и науката

В областта на образованието и науката ПП „Възраждане на Отечеството“ ще се стреми към:

1. Политика на финансиране на образованието и науката, което да се доближава до средноевропейските нива на отделéн процент от Брутния вътрешен продукт (БВП). Стремеж към модел на финансиране, който стимулира повишаването на качеството на образованието и науката.
2. Промяна в учебните програми за средното образование, която възстановява достойното място на историята и литературата в обучението и активно съдейства за утвърждаването на българско самосъзнание. Премахване от учебното съдържание на русофобията и антикомунизма и връщане на антифашизма като история и ценност.
3. Коренна промяна на акредитацията на висшите училища и спиране на девалвацията на научните степени и академичните длъжности.

I. Средно образование

1. Увеличаване на финансирането за средното образование като процент от БВП до 5 % (от сегашните 3,4%) чрез преструктуриране на квотите в държавния бюджет за различните сектори. Друг източник е увеличаването на процента от БВП, разпределян за публични разходи – в момента България е сред „отличниците“ в ЕС по нисък процент от БВП за публични разходи, затова публичните сектори са недофинансирани.
2. Промяна на модела на финансиране, т.е. на делегираните бюджети, които сега се отпускат според броя на учениците във всяко училище. Това влошава качеството на образованието, поради стремеж на училищата да запазят на всяка цена броя на учениците, т.е. прилага се принципът „има ученик – има пари“, независимо от успеваемостта на учениците. Финансирането на образованието следва да се осъществява по стандарти за цялостната учебна дейност. Това ще накара училищата да се съревновават за повече дейности и да повишават качеството на своята работа.
3. Адекватно заплащане на учителите за извънкласните дейности.
4. Промяна на осакатените и едностранчиво идеологизирани учебни програми по история и литература. Премахване на русофобията и антикомунизма, връщане на антифашизма като история и като ценност, връщане като история на реалните факти за социализма.
5. Задължително изучаване на история в целия курс на обучение в българското училище.
6. Премахване на смесеното преподаване на литературата – едновременно българска и чуждестранна по тематични цикли, вместо по хронология и във връзка с историческите епохи. Не може да се изучава литература извън рамките на съответните епохи, защото всеки автор носи характеристиките на времето си. Не може да се преподават заедно Смирненски или Вазов с Джерълд Даръл например. Не може да се изучава едно и също произведение с различни откъси в различни класове.
7. Възстановяване на надграждащия принцип в изучаването на предметите литература и история – изучаваното в по-долните класове се надгражда с по-разширен материал в по-горните класове.
8. Изучаване на религия – история и същност на всички религии.
9. Адаптиране на образованието към дигиталното поколение и създаване на динамична и добре работеща система на обучение в електронна среда.
10. Превръщане на професионалното образование в сериозен акцент на образователната политика. Мрежата на професионалните училища да бъде оптимизирана в съответствие с регионалните стратегии за икономическо развитие. Материалната база да бъде съобразена с изискванията на технологичното развитие.

II. Висше образование

1. Безплатно образование в държавните висши училища.
2. Отмяна на финансирането чрез норматив за издръжка на един студент с коефициент по професионални направления. Финансирането трябва да е по норматив за издръжка на дейностите в конкретните професионални направления. Сега висшите училища „се бият“ за студенти и държат двойкаджии само заради парите.
3. Държавните зрелостни изпити да се използват вместо приемен изпит, само ако оценката е над 5.
4. Анализ на цялото законодателство в областта на висшето образование и  премахване на неясноти и противоречия, натрупани от непрекъснатите промени на парче, които водят до лоши управленски практики.
5. Обвързване на заплатите във висшето образование със средната работна заплата,  например: асистент – 1,5 СРЗ, доцент 2,0 СРЗ проф. – 3,0 СРЗ.  Задължително преразглеждане на  Закона за развитието на академичния състав и усъвършенстване  на процедурите  за хабилитиране с цел повишаване на качеството и ефективността на науката в университетите и научните институти..
6. Установяване на ясни механизми за използване на потенциала и капацитета на хабилитирани лица след навършване на съответната за сектора пенсионна възраст, използвайки опита на международната академична общност.
7. Да се върнат 37-те държавни висши училища и 15-те частни към традиционните професионални направления, за които са създадени, като се прекрати приемът на студенти в направления и специалности, които не са присъщи на съответното висше училище.
8. Да се заделят финансови стимули за висши училища, които имат научни постижения – но на международно равнище, не от доморасли местни научни конференции. Средства за наука от бюджета да получават само тези висши училища, които покриват определени критерии за качество на науката – за да се борят всички да вървят нагоре в научно отношение.
9. Да се засили ролята на рейтинговата система на висшите училища при определяне на приема на студенти и при определяне на финансовите стимули.
10. Да се въведат правила и финансови стимули за фирми, ако осигуряват студентски стажове и ако заплащат обучението на студенти.
11. Висшето образование и наука да бъдат съобразени с приоритетите на икономическо развитие на страната, както и с регионалните планове за развитие.
12. Стипендии за студентите редовно обучение с успех над 4.51.
13. Въвеждане на изискване завършилите (държавна поръчка) студенти да работят в страната поне първите 5 години след завършването си. Ако решат да заминат за чужбина преди този срок, да връщат на държавата парите за обучението си.
14. Коренна промяна на системата за акредитация. В момента тя е неефективна и не диференцира качеството –  почти всички висши училища и направления имат оценка над  9, обучават докторанти без да имат наука и пр.
15. Приемане на нов Закон за научните степени и академичните длъжности (при отмяна на Закона за развитието на академичния състав), който да спре поголовната им девалвация. Длъжностите доцент и професор да имат национален статут, като се въведат задължителни държавни изисквания за заемането им. Възнагражденията за научна степен да се изплащат независимо от местоработата на притежателите им.
16. Приемане на регионални образователни стратегии, съответстващи на националното и регионално икономическо развитие.
17. Усъвършенстване на системата за прием на студенти, представители на българската диаспора в чужбина.

III. Наука

1. Спешно, още в бюджет 2022 г., да се увеличи държавното финансиране на науката. В момента отделяните публични средства за наука са 0,25% от БВП, а трябва да достигнат до 1,5% от БВП, за да се доближим поне до средните стойности в ЕС. Науката във всички нормални държави е поддържана с национално финансиране, а не само с европейски проекти.
2. Да се въведе допълнително финансиране за научни институти, които постигат доказани на международно равнище резултати.
3. Да се въведат стимули (данъчни облекчения например) за фирми, които инвестират средства за науката в научните институти на БАН , ССА или висши училища, както и в собствени развойни звена. Това ще повиши наукоемкостта и конкурентоспособността на продукцията, носеща интелектуална добавена стойност.
4. Да се въведе минимално заплащане на учените по длъжности, като правилата да са същите, както е посочено по-горе за висшите училища.
5. Спешно да се увеличат заплатите в БАН и в ССА, които в момента са по-ниски от тези във висшите училища, а това не е нормално , като се има предвид квалификацията на учените в академиите.
6. Подкрепа на държавно ниво за изграждане на университетски мрежи, изследователски хъбове и консорциуми на национално и международно ниво с цел подобряване на научната среда и ефективно използване на целия научен арсенал за икономическо развитие на страната.
7. Подкрепа на научните структури и колективи за участие в стратегически международни проекти чрез поемане на съфинансирането, изискуемо в някои от програмите.
8. Използване на експертността на учените от БАН и другите научни институти при изработване на стратегически и други документи за развитието на страната, както и за изграждане на положителен образ на България в света.
9. България е морска държава, затова да се изработи целенасочена научна програма за „синя икономика“ и развитие на тази програма в условията на мирно развитие на Черноморския регион, както и елиминиране на всякаква военна ангажираност на българското черноморие.