Щатите предвиждат Източна Европа като първоначален театър на бойните действия срещу Русия

 

България отново бе топ новина във водещи американски медии заради новия шпионски скандал, свързан с Русия. Унизително е, че името на страната ни се споменава и свързва само с антируската тематика. Няма друга държава от бившите соцстрани, която толкова натрапчиво да е използвана от сегашния „Биг брадър“ в хибридната война срещу Руската федерация. Световната общност не толерира крайни метаморфози от рода на най-верния сателит на бившия Съветски съюз до обявяването в днешно време на Москва за враг номер едно за националната ни сигурност.  Международният авторитет на страната ни е сринат до неузнаваемост от компрадорското правителство на Борисов и ще трябват десетки години, за да бъде забравен и заличен този срам. Носталгично звучат думите на Доналд Тръмп, че „Ние (САЩ) ще бъдем добронамерено настроени към големи и малки държави, за които националните интереси да са приоритет“. Пропуснахме златния шанс да затвърдим националния суверенитет и да защитим интересите си.

Днешна славянска България е подложена на тотална политическа, икономическа, социална и  морална деструкция с цел да се превърне в

удобно хибридно оръжие срещу Русия

Последният бутафорен шпионски скандал се разигра в месеца на Националния празник, свързан с освободителната роля на Царска Русия от 5-вековното робство и само броени дни преди парламентарните избори. Няма място за догадки или случайни съвпадения! След повече от година и половина усърдно следене и документиране дейността на „шпионската група“, прокуратурата триумфално оповести „руското шпионстване“?! Моментът е добре премерен с основната цел да се сплаши русофилски настроеният електорат, който не би гласувал за корпорацията ГЕРБ. Окрилен от подкрепата на „великия покровител“, маститият банскалия весело джитка с джипката, раздавайки предизборни автографи, или върти мутренска бухалка и сипе цветущи фрази по адрес на политическите си опоненти. Прокурорският фарс може да има бумерангов ефект и да изненада поръчителите и изпълнителите в тази скалъпена история. Наглостта, с която се лансира поредната антируска версия, е повече от омерзителна и обикновеният българин с неприязън и с гротескна усмивка ще реагира на плоския холивудски сценарий. Медийната канонада на управляващите, че Москва е огромна заплаха за сигурността на България, е крайно неубедителна и наивно смешна. Москва „трепери“ от страх от идването (ако въобще някога се появят) на тунингованите архаични Ф-16 и от вървящата с „бързи темпове модернизация“ на нашите Въоръжени сили. Преди време срещнах оригинално, но и много тъжно, сравнение за състоянието на нашата войска – „Армията на Бранка Леоне“(испанска комедия от 70-те години).

Но, да погледнем на инспирирания отвън антируски казус със сериозността на взривоопасната международна конюнктура. До неотдавна американски корифеи твърдяха, че няма повторение на Студената война, но в днешно време е очевадно, че се намираме в много по-свиреп римейк на „ледената епоха“ от миналия век. Малцина българи знаят, да не говорим за тези, които са прочели само един юношески роман в живота си, че България е третирана и понастоящем като „победена в Студената война и няма право на завишени претенции“ (цитат от дипломатическата ми практика). Лансираната от Вашингтон мантра, че днешна Русия е голямата заплаха за Европа и света, обслужва американските интереси и амбиции да си върнат световното лидерство, но тази теза е контрапродуктивна за националната ни сигурност. Опитите на янките

да прекъснат отношенията между София и Москва

по подобие на Украйна са пагубни за националното ни и държавно оцеляване. При подобна ситуация България ще стане лесна плячка за агресивния неоосманист Ердоган, чиято основна цел е да „възроди“ Османската империя. Нека си припомним и силния американски натиск за ликвидиране на „Южен поток“ и другите енергийни проекти или гневните думи на Путин при посещението му в Турция през 2015 г. „Омръзнаха ми игрите на българите!“ Пост фактум ще припомня на руския президент, че не народът ни, а този, който му подари каракачанките, е виновен за провала на изгодния проект и се хвалеше с деянието си пред отвъдокеанските ментори.

Дирижираният шпионски скандал прави резонен въпроса обоснован ли е разузнавателният интерес на Русия към състоянието и проектите в нашата армия? Обективният анализ изисква фактологично връщане в летните месеци на 2016 г., когато НАТО и Русия бяха на прага на горещ конфликт заради провокативните действия на алианса по западните граници на федерацията. Уважително, без и намек за заплаха, Путин, Лавров и Шойгу в поредица от изявления предупредиха българските власти, че при подобен конфликт всички натовски обекти на териториите на страните – членки ще бъдат цели на руските ракети. Управляващите не дадоха гласност на тези предупреждения от Москва и спуснаха информационна завеса. При създалата се обстановка смелчагата от Банкя издигна неизбираемата кандидатурата на Цецка Цачева за президент и респективно – за главнокомандващ. Същият този „смелчага“, вече при президента Румен Радев, с апломб заяви, че „ако НАТО воюва с Русия, ние сме на страната на НАТО“. Само това изявление е достатъчно за Москва да ни включи в списъка на враждебните страни и да засили разузнавателния си интерес не толкова заради военния потенциал, колкото заради логистиката.

Казусът с „руската шпионска мрежа“ има различни аспекти и поражда въпроси, на които трябва да отговори главният прокурор. Първият – само Русия ли използва разузнавателни средства и методи на българска територия? Вторият – през посочения период от повече от година и половина специалните служби и прокуратурата засекли ли са шпионска дейност от служители на други държави с дипломатически представителства у нас? Реторични въпроси, на които едва ли някой ще благоволи да отговори. Обществена тайна е, че американските дипломати се чувстват като господари в нашата страна и за тях не важат законови или нормативни ограничения. У нас Турция има няколко явни и неясен брой тайни резидентури, голям разузнавателен потенциал, многоброен агентурен апарат и три протурски партии, създадени с благословията на западните ни „съюзници“. Лайт мотивът е: Москва е заплаха, но Анкара – не! Шпионски централи имат и редица други държави, които провеждат необезпокоявани техните операции, защото за тях България е „мека сила“ и дори учебна територия за бъдещите им разузнавачи.  Директивата от Щатите е ясна – Русия е основен враг, другите не са важни!

Интересен е и казусът с „жълтите стотинки“ по думите на главния прокурор, за които са се „продавали“ арестуваните извършители. Интерпретациите вървят в две посоки – първата, че „военните шпиони“ не са рубладжии, а са действали незаконно не по материални подбуди, а по някаква „неясна“ за разследващите мотивация, която може да им послужи при тяхна защита? „Възмущението“ на Гешев, че следствените се продават толкова евтино, означава ли, че те е трябвало да „изръсят руснаците много яко“?

Преди време написах, че България се намира в центъра на конфронтацията между САЩ и Русия на Балканите, днес внасям следната корекция – вече сме не само в „окото на бурята“, но страната ни е превърната в хибридна маша срещу световна суперсила с всички негативни последици, не само в двустранен план. Днешните управници, поради невежество, сервилност или панически страх за политическо оцеляване, тласкат страната към Трета национална катастрофа, която може да се окаже и последна. Заради доморасли политици с робска психика сме пред реалната заплаха да загубим хилядолетната си държава. Сравнявайки кризисната ситуация от лятото на 2016-а и сегашната  международна конюнктура, съвременната е много, много по-взривоопасна заради новия стопанин на Белия дом. Заканите на Байдън от предизборната кампания към Русия и Китай се сбъдват, той дори прекрачи прага на дипломатическия етикет с обиден епитет по адрес на руския президент! Разговорите на високо ниво между САЩ и Китай бяха оценени и от двете страни като „словесна война“. Висши служители от Белия дом предупредиха, че САЩ ще „предприемат кибератаки срещу Русия, ако враждебността на Путин продължава“. Посветените в международните дела знаят, че Москва ще отговори на подобни атаки с мощни ядрени удари, т.е. „Добре дошъл, Армагедон“. Тази опасна реторика кореспондира с мнението на политолог и апологет на Демократическата партия, според когото „Ако САЩ искат да избегнат съдбата на Римската империя, в близко бъдеще трябва да предприемат голям регионален или световен конфликт, и то без колебание. Ако спечелим – добре, ако загубим – губим всички“. Не е тайна, че Щатите предвиждат  Източна Европа като първоначален театър на бойните действия и

България може да се окаже плацдарм

за атаки срещу Русия. Подобна прогноза не е имагинерна и е в съответствие с предупреждението на Организацията на световните ядрени физици, които преместиха стрелките на „часовника на Апокалипсиса“ на по-малко от 2 минути.

На България й е необходимо ново, силно, национално отговорно правителство, което да я предпази от надвисналата опасност и да нормализира отношенията с Москва, без да се използват изтъркани идеологеми. Пътят на избавлението бе посочен преди години от бележит човек, родолюбец и блестящ публицист – Стефан Продев, вечна му памет! Неговият завет бе първоначално военен, на по-късен етап – и политически, неутралитет с гаранции за националния суверенитет, териториалната неприкосновеност и държавната сигурност от мощни, приятелски настроени към родината ни държави. Жокер за любознателните читатели – държавите са три, но САЩ не са в конфигурацията.

Източник: Поглед инфо


*Авторът Христо Попов е бивш дипломат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *