I. Рискове и поражения в населени и земеделски райони.
А. Рискове на повърхността
а) Мащабно, често необратимо увреждане на обработваема земя, растителност и почвен покров при:
- Придвижване и разполагане на тежки сондажни машини, влекачи, енергийни агрегати, тръбопроводи, цистерни с химични вещества и обемни изкуствени водоеми за нейното складиране;
- Аварийно разливане или изтичане на технологична течност от цистерни и изкуствени водоеми с несигурна или повредена дънна изолация;
а) Мащабно и възможно необратимо замърсяване на първия от повърхността водоносен пласт с прясна подпочвена вода (фреатичен водоносен хоризонт);
б) Дълготрайно разстройство и увреждане на селскостопанското производство, традиционната стопанска активност, социалния живот и бита на местното население;
Б. Рискове под земята
а) Механично (хидравлично) възбуждане и активизиране на разломно-разседни дислокации и хидрогеоложки „филтрационни прозорци”, чрез които освободения от пласта метан с присъщо съдържание на сулфидна счра (сероводород), амонячни съединения, други токсични вещества и с примеси от технологичната течност ще се внедрява в горележащи водоносни пластове, във фреатичния хоризонт и над него до самата повърхност.
- Възможно (доказано по теория и опит) предизвикване на сеизмични процеси (земетресения) със слаба енергия, но осезаем отрицателен ефект върху стопанския и социалния ефект.
- 1. Поражения и катастрофални последици в Североизточна България и най-вече в нейните подземни води.
Възможно тежки, катастрофални и непоправими последици от прилаганите технологи ще се проявят в Североизточна България. С най-голяма сила, острота и неизбежност се очертават възможни поражения върху регионалната пластова артезианска водоносна система, която е единствен и незаменим източник на прясна вода в Лудогорието, Добруджа и цялото крайдунавско пространство между Русе и Силистра. Във Варненско-Добруджанското крайбрежие (без ивицата Русалка- Шабла-Крапец) и в обширна зона между Две могили, Стражица, Търговище и Попово, същата система съдържа и генерира пресни термални води, които са еднакво ценен ресурс за водоснаббяване, курортно-туристически бизнес и извличане на топлинна (геотермална) енергия. В геоструктурно и хидравлично отношение системата е неделима. Формирана в обща по геоложка възраст и състав скална формация с общи механизми на подхранване, пренос и вътрешен водообмен и сходна уязвимост от определени външни въздействия.
а) Уязвимост на водоносната система при проучването и добива на газ
Обстоятелствата и факторите, които определят тази уязвимост обобщено може да се опишат така:
- В пространството между Тервел, Каолиново, Нови пазар, Каспичан, Девня и ДОБРИЧ, горнището на водоносната система се разкрива на повърхността или заляга на малка дълбочина под нея. Между повърхността и водоносния пласт няма хидрогеоложка филтрационна преграда и защита срещу пряко и бързо проникване на техногенни замърсители отгоре. В тази обширна (над 3 000 км2) зона се осъществява главното подхранване (зареждане) на водоносната система с валежни води. Образно казано, тук е попивателната на системата, където превозване и депониране на токсични технологични разтвори е във висша степен недопустимо и опасно. В значителна степен това се отнася и за Крайдунавското пространство от Две могили-Русе до Силистра-Алфатар. Тук водоносната система има преки хидравлични връзки с повърхността чрез залягащи отгоре окарстени (кавернозни) варовици от по-млада геоложка формация.
- Лудогорието с прилежащите части на Добруджа, Черноморието и Дунавската зона е възходящ тектонски свод (купол) с активна съвременна геодинамика, гъста мрежа от разломно-разседни дислокации и действащи сеизмични огнища около Щабла, Стражица и някои други зони. Повечето разломно-разседни дислокации разсичат както потенциалните газовместващи пластове, така и залягащата над тях скална матрица на водоносната система. Други по-стари фосилизирани разломи остават под нивото на тази матрица. И едните и другите обаче са сигурни потенциални проводници на метан, сероводород, амоний и токсични технологични разтвори от шистовия пласт към хоризонта на водоносната система. Друго поведение на разломно-разседните дислокации при хидравлични удари и разриви със свръхвисоки налягания и градиенти не следва да се очаква.
- Скалната матрица на Лудогорско-Добруджанската водоносна система е дебел (до 800-1000 м) регионален пласт от окарстени (кавернозни) варовици и доломити, които нямат способност да абсорбират и извличат попаднали във водата замърсители. Освен това системата няма отток към развита речна мрежа, която да улеснява нейното самопречистване. Има опасност прилаганите операции и технологии да я превърнат в реципиент или депо на проникващи отгоре и отдолу токсични вещества и замърсители. Освен метан, сулфидна сяра, амонячни съединения и технологични химикали, реално може да се прояви и развие и радиоактивно замърсяване.
- На всички богати на органични вещества геоложкиформации е присъщо повишени съдържание на уран и съответно на радий, чието присъствие в питейни води е съвършено недопустимо.
- От 30 – 40 години при всички големи селища в региона действат мощни сондажни вододобивни съоръжения, които интензифицират водообменните процеси и при замърсяване на водоносната система ще ускорят преноса на замърсители в цялото нейно пространство.
Заключение
Намерението за „ДОБИВ НА ГАЗ” в ДОБРУДЖА е необмислено, погрешно и опасно.
То трябва да бъде преразгледано и отхвърлено.
Неоспорими доказателства и мотиви за това може да даде всяка безпристрастна оценка за приложимостта на предлаганите технологии в реалните хидрогеоложки, стопански и житейски условия на региона.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА АВТОРА:
Инж. Димитър Костадинов Щерев
Водач в 8-ми МИР – Добрич
8-мо място в 13 МИР – Пазарджик
– Какво ви свързва с района, в който сте издигнат за депутат?
Роден съм и съм израсъл в град София, но целият ми род се корени в Южна България, Родопите и Беломорска Тракия.
Моето участие при разрешаване на проблемите и бъдещото развитие на област Добрич започва по време на Предизборната кампания за Президент на Р България (2011 г.), когато трябваше да се пресекат домогванията за експериментален добив на шистов газ, на газ от въглища и други експерименти, от които държавата ни не би имала никаква осезаема полза, а вредите върху околната среда и водите, биха били непоправими. В следствие на извършената работа, през 2012 г. Народното събрание прие „Мораториум върху проучването и добива на шистов газ в Р България”. В област Добрич и региона, беше предотвратено мащабно и необратимо увреждане и замърсяване на обработваемата земя, растителността и почвения слой. Беше опазена питейната вода на Житницата на България от трайно и пагубно замърсяване.
– В коя област сте експерт?
Завършил съм магистратура по “Хидрогеология и инженерна геология” в Русия. Специализирал съм в Исландия, Ирландия и Германия, в областта на «Експлоатацията на Подземни газови хранилища и Газопреносни системи», в използването на «Геотермалната енергия и Термо-Минералните води», в управлението на „Инвестиционни проекти в Енергетиката”, в «Опазването на околната среда и водите» и др.
Вече 24 години работя в Булгартрансгаз ЕАД в областта на съхранението и преноса на природен газ. Участвал съм и в инициализирането, координирането, мониторинга и изпълнението на различни Международни газови проекти, като «Южен поток», «Набуко», в „Тарифното регулиране на турския газов пазар”, финансирани от „Европейския съюз”, „Агенцията за търговия и развитие на САЩ” и други организации. Член съм на Международния газов съюз (International Gas Union).
– Кой е най-важният проблем, който трябва да се реши приоритетно за района, в който сте издигнат?
I. Пресичане на всякакви домогвания за провеждане на експериментален добив на газ, на шистов газ, на газ от въглища и други опасни за околната среда и водите експерименти.
Продължаване на работата по пресичане на всякакви експерименти, свързани с прилагането на технологии на хидравлично разкъсване на скалите – „фракинг” или с подобни такива, скрити за обществото технологии и методи. Целта е стриктно спазване на действащия „Мораториум върху проучването и добива на шистов газ в Р България” и навременно предотвратяване на възможни катастрофални последици от провеждането на подобни експерименти.
II. Опазване на питейната вода на Добруджа
Питейната вода на Добруджа се добива от уникален по свойства, възможности и перспективи за бъдещо развитие на областта – водоносен пласт (хоризонт), снабдяващ хиляди жители на региона. Този водоносен хоризонт е изключително уязвим в екологично отношение и е единствен, и незаменим източник на пресна питейна вода в Добруджа, Лудогорието и др. Именно затова трябва да бъдат предотвратени катастрофалните и непоправими екологични последици от евентуално прилагане на опасни промишлени експерименти и технологии и най-вече тези – свързани с прилагането на хидравлично разкъсване (разбиване, раздробяване) на газо-вместващите скали – „фракинг”.
III. Пълноценно използване на потенциала от топли минерални води в областта за развитие на Целогодишен Балнео-Морелечебен туристически бизнес
Природата е подарила на област Добрич необикновено голям и уникален хидротермален, море-лечебен, балнеоложки, калолечебен и био-климатичен потенциал от топли минерални води, геотермална енергия и топло морско крайбрежие с уникални лечебно-оздравителни свойства.
Големи и за съжаление неизвестни на съвременната общественост и властите възможности за устойчиво икономическо, социално и демографско развитие в крайморските общини на Добричка област (Балчик, Каварна и Шабла), са заложени в добре изучен в миналото уникален потенциал на Добруджанското крайбрежие. Този потенциал бе разкрит, изследван и картиран от български специалисти, работили в държавни институти и фирми още през 60–те и 70-те години на миналия век. Но след поголовното и безразборно раздържавяване в България, от 1998 година насам тези изследователски институти бяха закрити, а повечето от специалистите вече не са между живите.
От извършените проучвания произтичат перспективи за устойчиво развитие на крайбрежните зони на трите общини с възможен сондажен добив на минерална вода, с доказани силни лечебни свойства, каквито нямат минералните води във Варненското крайбрежие, а именно:
– Наличие на топли минерални води с голям дебит и с ценни лечебни компоненти (сероводород, бром, йод и други);
– Крайбрежните лагуни при Балчишка Тузла, Русалка и Шабленска Тузла, съдържат и генерират ресурси и лечебна кал от най-високо качество;
– На всички крайбрежни зони е присъщ силен море-лечебен и био-климатичен потенциал, който с технологични средства може да бъде използван целогодишно.
Днес, за съжаление, този уникален потенциал на Добричка община се използва частично и едностранчиво, само 3 – 4 месеца през лятото, единствено за кратковременен, ваканционен и рекреационен туризъм.
Силен заряд и принос в социално икономическия живот и напредък на трите Добрички общини, може да дадат изграждането на два до три Балнео-Морелечебни Комплекса с целогодишна функция и постижим капацитет за едновременно обслужване на няколко хиляди наши и чужди граждани.
Всичко това е предпоставка за създаване на целогодишна постоянна трудова заетост на хиляди хора от областта, като обслужващи кадри по всички необходими медицински, технически, търговски и транспортни направления. По този начин, заедно с допълнително изградените към тези комплекси – търговска и транспортна инфраструктури, би могло да се създаде трудова заетост за над 10 000 души.
Подобни лечебно оздравителни комплекси целогодишно функционират по крайбрежията на Италия, Испания, Гърция, Турция и в съседна Румъния, а други са изградени даже и в студени крайбрежни зони на Балтийско и Северно море.
IV. Обновяване на Енергийна стратегия на България с цел по-ползотворно развитие на Газовата индустрия в страната, от което държавата ни да има по-големи и по-трайни ползи.
