По повод на поредния опит за премахване на Паметника на Съветската армия

Вчера дежурни и новопосветени русофоби стартираха за пореден път инициатива за демонтиране на Паметника на Съветската армия.

Аргументите, както винаги, са впечатляващи: „тази армия не била нито съветска, нито освободителна“  и „никъде в Европа нямало такава арогантност“(Иво Инджев); „Паметникът не бил свързан с Втората световна война“ (Марта Георгиева от „Демократична България“); „паметникът показвал, че България се управлява от Москва“ (Иван Сотиров от Сдружение „Достойнство, отговорност и морал“) и т.н. и т.н.

За гражданите, превърнали „събарянето на Паметника в кауза“ (Горан Благоев) явно българският Паметник на Съветската армия  е единствен в Европа. За тях не съществуват: Съветският военен паметник в Трептов парк в Берлин, Германия; Паметникът на героите от Червената армия във Виена, Австрия; Мемориалният комплекс „Славин“ в Братислава, Словакия; Победоносният паметник на съветската армия в Рига, Латвия; „Бронзовият войник“ в Талин, Естония; Съветското военно гробище във Варшава, Полша; „Руският паметник“ в Киркенес, Норвегия… Изброявам най-впечатляващите! А паметниците в Европа, посветени на съветската победа над нацизма, са стотици!

За борците срещу българския Паметник на Съветската армия явно или фашизъм не е имало, или Съветската армия няма нищо общо с неговото унищожаване, или този фашизъм е нещо добро, ценно и достойно. Четвърти вариант няма! Дори в Украйна, която не се слави с голяма симпатия към Русия, 9 май е определен като „Ден на победата над нацизма през Втората световна война“.

В Германия и в Австрия празнуват победата над фашизма, но в България за споменатите борци такава борба не е имало, такава победа не е имало, изобщо такова явление не е имало.

Освен геополитическите и морални основания за съществуването на този паметник, той е защитен и правно от редица резолюции, конвенции и договори  между които:

  1. Резолюциите на ООН от 2008 и 2009 година за защита на паметниците по повод Втората световна война.
  2. Конвенция за запазване на архитектурното наследство на Европа от 1985 г.
  3. Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация от 1992г., подписан от президентите на двете държави.
  4. Съвместна декларация на президентите на Република България и Руската Федерация Г. Първанов и В. Путин за по-нататъшното задълбочаване на дружеските отношения и партньорство между Република България и Руската Федерация от 2002г.

Разбирам желанието на споменатите борци да се харесат на господарите отвъд океана. Щеше да бъде обаче чудесна българска инициатива   ако искаха демонтирането на  Паметника на американските летци, загинали в небето на България в изпълнение на своя дълг да избият над 4000 мирни български граждани, да ранят тежко близо 5000 и да разрушат само в София над 12 600 граждански обществени и жилищни сгради.

Жалко, че в България вече повече от 30 години се водят хиляди битки за миналото и нито една за бъдещето.

Русофобите – днешните фашисти полагат невероятни усилия да променят историята. Няма да успеят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *