– Г-н Малинов, делото срещу вас вече е в съда. С обвинението срещу вас започна серията от т.нар. шпионски скандали. Защо започнаха с вас?

 

– Всякакви хипотези са възможни. Може би да пробват общественото мнение по тази тема. Или да разберат как руснаците ще реагират на такива шпионски скандали, без да си създават в началото дипломатически проблеми. А може би подреждането е случайно. Задачата, поставена от вън, защото отвътре е трудно да се сетят за такъв тип скандали – знаете, българският народ има повече от братско отношение към руския народ, е да се демонизира по всякакъв начин Русия. Много скоро разбрахме, че това е обща геополитическа задача на Запада, който е болен от русофобия. А в нашия случай задачата е по-сложна – освен демонизирането на Русия в нея има и подзадачата да се всее страх във всички, които демонстрират своето положително отношение към Русия.

 

– В какво се изразява шпионството на Николай Малинов?

 

– Моето „шпионство“ се състои в популяризиране на руската култура; в съживяване на изучаването на руския език у нас; в грижата за всички паметни знаци, които говорят за общата ни история и които демонстрират любовта и признателността на българския народ към руския. Това е нов вид „шпионство“. Той е дори по-опасен от класическия, който се състои в изнасяне на класифицирана информация, защото пречи на болните русофобски мозъци да налагат в масовото съзнание тяхната омраза и техните лъжи по отношение на Русия. Геополитическата задача да се набие в съзнанието на всички от т.нар. западни страни, че Русия е агресивна, примитивна и опасна. Каква работа ще им свърши такава обществена нагласа, дори да я постигнат, не е много ясно. Мисля, че и на самите конструктори на съвременната антируска истерия не е ясно. До какво искат да стигнат? До одобрение от хората на една нова световна война? И колко от тях и кои са точно тези, които мислят, че Западът може да спечели такава война? Нормалните хора знаят, че такава война не може да бъде спечелена от никого, тоест че тя ще бъде катастрофа за цялото човечество. Нормалните да, но не и идеолозите на днешната русофобия. Затова я нарекох „болест“.

 

– Как се отрази разследването срещу вас на отношенията ви с хората от НД „Русофили“, близките ви, приятелите – отдръпнаха ли се или напротив?

 

– Обвинението в предателство, защото шпионажът е точно това, е ужасно тежко. Това е най-тежкото обвинение на държавата към неин гражданин. Вероятно има среди в България, които са ме намразили и „задраскали“. За моя радост това не се отнася до близките ми, до приятелите ми и до членовете на НД „Русофили“. Всички те знаят, че обвинението е безпочвено, тенденциозно и глупаво. Всички знаят, че аз нямам достъп до секретна информация и че всичко, което мисля, се съдържа в моите интервюта, статии и в моето публично поведение без задни пластове. Нека си припомним, че аз не съм сам в акцията, която прокуратурата предприе на 9 септември 2019 г.. Бяха арестувани още няколко човека, а повече от 20 бяха разпитвани. Тази акция не е просто срещу Николай Малинов, тя е срещу българското русофилство изобщо и хората, с които работя много добре знаят това.

 

– Миналата седмица бяхте във Виена и Москва – в деня, когато прокуратурата съобщи, че делото е вече в съда. Мост между Европа и Русия ли е това или пътувахте по други причини?

 

– Европа и Русия нямат нужда от мостове. Русия е с постоянно протегната ръка, а Европа трябва да осъзнае своя интерес, нищо повече. В руската държава зз имам много високопоставени приятели и обичам да обсъждам с тях геополитиката, политиката и перспективите пред българо-руските взаимоотношения. Ще подчертая, че дълго време бях издател на вестникарски приложения  едновременно и на „Российская газета“ и на френския „Монд дипломатик“. Обичам и Русия и Европа. За мен подходът е не „или – или“, а „и – и“. Ако това наричате „мост“, да аз съм „мост“. Цялото българско русофилство е мост. И в бъдеще, цялото международно русофилство, за създаването на което ние работим, ще бъде мост.

 

– Продължавате на сте председател на НД „Русофили“. Отразиха ли се обвиненията срещу вас на дейността му? Какви инициативи ще има?

 

–  Обвиненията няма да уплашат русофилите в България. Прекалено дълбоко в сърцата и в душите е русофилството на българите, за да ерозира заради конюнктурните русофобски напъни на главния прокурор и неговите подгласници. Културното русофилство си продължава съществуването в същия дух и със същата интензивност. Обвиненията обаче промениха нещо ключово в мен и в най-близките ми съратници. Ние разбрахме, че русофилството се нуждае от политическа защита. Ние разбрахме, че трябва да издигнем нашите идеи и ценности на ново ниво – политическото. Без политически действия няма да може да се води истинска борба за доброто бъдеще на България. Казвам това, защото ние сме убедени, че без приятелски взаимоотношения с Русия България я чакат черни дни. Винаги е било така в историята ни.

 

– Как оценявате участието на „Възраждане на отечеството“ на изборите през април?

 

– На изборите през април спечелихме 13 200 гласа. Разбира се, че са малко. Искам като историк обаче да припомня, че партията на Димитър Благоев БСДП на изборите през 1893 година се явява самостоятелно и  получава едва 570 гласа в цялата страна. Какво означава това? Това означава, че когато човек има ценности, за които иска да се бори, особено тогава, когато те са в пълен разрез с доминиращите в Европа и у нас нагласи, то той трябва да се приготви за дълъг път. Архи-лесно е човек да се присламчи към партия или коалиция, за която е ясно, че има запазено място в Парламента. Трудно е, но е истинско, човек да тръгне в битка без да се съобразява с конюнктурните рейтинги. Оценявам участието на „Възраждане на Отечеството“ като такова, каквото може да се постигне днес – без медии, без финансови средства и при пълна враждебност на държавната машина срещу нас.

 

– Как решихте да участвате в коалицията „Ляв съюз за чиста и свята република“? Откога познавате Жан Виденов и каква е оценката ви за него като политик и общественик?

 

– Получих директна покана от Жан. Познаваме се от повече от 20 години. Жан Виденов не е просто „честен политик“. Той е принципен, борбен, неподкупен, и болеещ за България. Жан Виденов не е човек на миналото, той може да е и е човек на бъдещето, ако се заеме сериозно отново с политическа работа. Вярвам в сериозността на неговите намерения и във възможностите му. А приех поканата, защо имаме обща преценка за нещата в България, Европа и света. Имаме общи ценности и съответно имаме общи цели. Различията са в детайлите.

 

– Кои са големите предизвикателства пред страната, за които ще работите като председател на партия и коалиционен партньор в левия съюз?

 

– Трябва да убедим българското общество, че Мирът е върховна ценност. Трябва да налагаме в общественото съзнание истината, че българският народ е направил своя цивилизационен избор преди повече от 1000 години, а не с влизането си в Европейския съюз или НАТО. Третото голямо предизвикателство са огромните неравенства в нашето общество, срещу които всяка лява партия трябва да въстане. Тази, която ги приема и не се впечатлява от тях, просто не е лява.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9958701

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

BGtop