Вчера, на 23 август 2021 г.,  среща на високо равнище в Киев  учреди Международна кримска платформа, чиято цел е да координира усилията на държавите, които настояват за връщане на Кримския полуостров на Украйна.

Представителите на 46 държави и организации приеха декларация, която обяви Русия за държава окупатор заради присъединяването през 2014 г. на Кримския полуостров заедно с град Севастопол.

Нашата страна бе представена от министъра на външните работи Светлан Стоев. Той бе сред учредителите на Международната кримска платформа.

*     *     *

Приемам без изненада, но с огорчение, начина, по който служебното правителство на България взе участие в тази Среща. Без изненада, защото това правителство продължава утвърдената от десетилетия външна политика на България – едностранна, неотчитаща българските национални интереси, слугинска по отношение на агресивните евроатлантически  приоритети и фобии, абсолютно чужда на хилядолетната цивилизационна близост между българския и руския народи. С огорчение, защото българският външен министър дори с едно изречение не показа, че в Украйна живеят стотици хиляди етнически българи, чиито права системно и неотклонно се нарушават.

Президентът на Унгария, страна – членка на НАТО и ЕС, подложи на тежка критика украинските власти заради ограничаването на правата на унгарското малцинство, особено що се отнася до изучаването на унгарския език.  За българския служебен външен министър обаче ограничаването на правата на българското малцинство не съществува. Не съществуват нито дискриминацията по отношение на българския език, нито опитите на Киевската власт да разбие монолитността на нашето малцинство чрез административни прекроявания. Единственото изречение, в което министър Стоев спомена българското малцинство, беше изречение, което осъжда присъединяването на Крим към Русия. Министърът сякаш поиска да въвлече българската диаспора във враждебната политика на България спрямо Русия.

Ще подмина въпроса доколко един служебен министър има морално право да дава „тежки“ изявления, които задълбочават изкопаната пропаст между България и Русия. Няма как обаче да подмина факта, че България пропусна поредния шанс да внесе светлина в жестоко помрачените взаимоотношения между двете братски страни.

Остава  малката утеха, че България днес не се ангажира с Кримската платформа с по-високо ниво, например с участието на президент или на министър председател. Въпреки, че можеше да направи още една крачка – да изпрати само своя посланик, както направиха Гърция, Малта и Кипър.

За пореден път заявявам, че днешната българска външна политика, е не просто вредна, тя е пагубна за страната ни. Тази политика ни хвърля в обятията на авантюри, включително и военни. А България остро се нуждае самата тя и целият Черноморски регион да се превърнат в „Зона на мира“. А Мирът трябва да се превърне в крайъгълен камък на политиката на всяка партия, която истински обича България.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

BGtop