Авторът е член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на ПП „Русофили за възраждане на Отечеството“ и водач на листата на партията за 24 МИР  за парламентарните избори на 14 ноември 2021 г.

През последните месеци ставаме свидетели на активна пропагандна обработка на общественото съзнание в България от страна на мастити представители на водещи политически партии, ключови средства за масова информация, икономисти и финансисти, от неправителствени организации (НПО, и други подобни), за необходимостта Родината ни да се присъедини към Еврозоната. По този повод даже бе заявено, че съществува консенсус между основните политически партии.

В тази връзка бяха дадени много аргументи „за“ и против“. В дадения материал ще се опитаме да разгледаме всички тези аргументи, за да може да формираме относително меродавно мнение струва ли си Отечеството ни да се отказва от лева в името на еврото, което се разглежда и като път за по-нататъшната евроинтеграция на България.

Класификация на аргументите „за“ и „против“ еврото в България

 Първото, което ще се опитаме да направим е да създадем една първоначална класификация на всички тези аргументи „за“ и „против“ по редица критерии. Първият такъв критерий е несъмнено функционалната област на аргументацията. От позицията на този критерий следва да се говори за:

• Политически аргументи – това са аргументи пряко свързани с политическия процес на национално и регионално равнище. В случая имаме предвид интересите и целите на политически партии и икономически групи в нашата страна, както и такива на политически течения и обединения, както и финансово-икономическите структури  „зад гърба им“   на равнище  ЕС;
• Икономически аргументи – съответно това са аргументи, свързани с икономическия процес, взаимоотношения и взаимодействия на национално ниво и в рамките на ЕС;
• Геоикономически и геополитическа аргументация – в случая става дума за един по-мащабен поглед върху „за“ и „против“, както от гледна точка на време, така и на пространство, т.е. присъства дългосрочност като перспектива и включване не само на национален и регионален аспект, но и глобален ракурс при формиране на гледна точка и позиция.

Несъмнено възможни са и други типове класификации, като например:

• Спекулативни аргументи – т.е. това са аргументи, които са ненадеждни и безмислени, поради което имат характер на спекулация;
• Рационални аргументи – такива, които се характеризират с висока степен на надеждност, т.е. вероятност да се осъществи процеса или събитието, което се издига като аргумент „за“ или „против“.

Предвид тези две класификации нека да изброим всички аргументи „за“ и „против“ и се опитаме да ги систематизираме по тези два критерия. В случая ще използваме двумерна координатна система, наречена още Декартова координатна система, доколкото неин „баща“ е френския философ и математик Рене Декарт (1596 – 1650). Той я предлага през 1637 г. в две свои съчинения: „Разсъждение за метода“ и „Геометрия“. Съответно при нея имаме две оси – хоризонтална – „абциса“ и вертикална – „ордината“. По абцисата разполагаме критерия функционалност с трите упоменати по-горе групи , а по ординатата – спекулативност – рационалност.

Относно „за“ и „против“ в план политическа и икономическа аргументация

Нека да започнем с ключовите политически аргументи. Така, например, навремето, когато ГЕРБ бе още на власт, се проведе конференция „България в еврозоната“. “Икономическата логика срещу митовете“, което бе третото събитие от поредицата „Европа отново на път“, инициирано от президента на ПЕС. Гост на форума е бил премиерът Бойко Борисов. Форумът е органзиран от Сергей Станишев и Ева Майдел – по баща Паунова, е български политик от партията ГЕРБ. Тя също така е член на ЕП и председател на Европейското международно движение.

На форума Станишев предупреждава: „Има визия за ЕС – Европа на две скорости. Съответно ако сега изпуснем възможността да станем членове на Еврозоната, може да се наложи да чакаме дълго. Винаги е по-добре да участваш във взимането на решения, отколкото да бъдеш техен изпълнител. С еврото влизаме в „А“ отбора на ЕС“. (1)

Ако приемем, че това са ключови политически аргументи, явно подкрепени от основните политически партии като ГЕРБ, ДПС, ДБ, ИТН  други нови формации и дори БСП, може да се твърди, че съществува политически консенсус по тези въпроси.  Според тях влизането в еврозоната ще ни даде възможност да „участваме във взимането на решения“ и да бъдем в „А“ отбора на ЕС“, бих причислил този аргумент в графата към “спекулативни“, отколкото към рационалните такива. Защото на всеки е ясно, че България, която е най-бедната страна в ЕС, намираща се в тежка «социо-демографска катастрофа, „мачкана и тъпкана“ по-най различен начин от европейските институции – селскостопанските субсидии, 1-4 блокове на АЕЦ «Козлодуй», «Южен поток», проблемът с „тираджиите“, намерения за разполагане на „бежански лагери“, «Зелени сделки» и т.н., едва ли ще бъде допусната да взема решения и да стане „А“ отбор само чрез това, че е приела еврото. Това може да бъде фактор, но най-важните фактори са други – динамично социално-икономическо развитие (високи темпове на икономически растеж, вдигане на доходите, бърз преход към т.нар. „Четвърта индустриална революция“), преодоляване на демографската катастрофа и т.н. Това са пътищата към „А“ отбора, използвайки езика на С.Станишев, а не просто влизане в Еврозоната.

Но нека да минем към икономическата аргументация „за“. Тук ще цитираме и Институтът за пазарна икономика, който с финансовата подкрепа на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел, изготви и публикува доклад относно потенциалните икономически ефекти от присъединяването към Еврозоната. В този доклад се твърди, че „… покачването на суверенния кредитен рейтинг в повечето страни се наблюдава още с приемането на страната в чакалнята на еврозоната, ERM II. Ново покачване на рейтинга обикновено следва и при официалното приемане на еврото по-късно. За България S&P’s неотдавна обяви изрично, че влизането в ERM II ще бъде фактор за повишаване на рейтинга на страната. Вдигането на рейтинга от своя страна ще доведе и до по-ниски лихви, по-лесен достъп до финансиране и повече инвестиции.“ (2)

Високият кредитен рейтинг определено е фактор за привличане на преки чужди инвестиции, но не е единственият. Привличането на чужди инвестиции е резултат от много комплексни фактори. Корупцията, липсата на прозрачност в стопанския живот, факторът „демографска катастрофа“, в резултат на която не могат да се намерат подходящи кадри, в никакъв случай не са предимство на бизнес-средата в България. Общата политическа среда е също важен момент. Авторът на настоящия материал е разговарял с редица чужди инвеститори. Те са споделяли опасенията си, че решенията, които са вземали български правителства във връзка с един или друг чужд мащабен инвестиционен проект, като правило са се изменяли, въпреки първоначално приетия курс. Такива „политически колебания“ определено не създават климат на доверие сред значими чужди инвеститори. В този смисъл повишаването на кредитния рейтинг на страната в резултат на стъпките за влизане в Еврозоната не е достатъчно условие за по-голям поток от чужди инвестиции. Така този аргумент може да възприемем по-скоро като спекулативен, отколкото за рационален.

Друг аргумент – „Близо 95% от преките чуждестранни инвестиции влязоха в България след като страната получи покана за започване на преговори през 1999 г. Подобен положителен ефект можем да очакваме и от процеса на подготовка за членство в ERM II и еврозоната.“(2) На фона на рязкия спад на чуждите инвестиции през буквално последните месеци, през които се говори за нашата интеграция в Еврозоната, такива очаквания са доста илюзорни. Вместо да се „помпат розови илюзии“ по-добре следва да се анализира защо е този значителен спад в инвестиционния поток в България.

Не може да се пренебрегне и друга спекулация, представена в цитирания анализ – „От гледна точка на неотдавнашните събития в българската банкова система, присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната би било сред сериозните позитиви за икономиката. Безспорно, най-големият плюс на Единния надзорен механизъм ще бъде по-високото доверие в надзора над местните банки. Това е равнозначно на репутационна печалба за страната, предвид това, че надзорът ще се извършва по единна европейска методика и с участието на външна институция с висока репутация.“

Доколко са оправдани тези очаквания от ефективността на единния надзор над банките в Еврозоната, а също така контрола над дълга и финансовите потоци в страните, възприели еврото. Нека да погледнем някои факти, доколко споменатия контрол е ефективен: Държавният дълг в Гърция спрямо БВП е 178.6%. За сравнение, средната стойност на държавния дълг за всички страни от ЕС (28 държави) в края на 2017 г. според Евростат е 81,6% в еврозоната (19 държави) – 86,7%. Приет преди 26 години, Договорът от Маастрихт предвижда максималният допустим размер на дълга в 60% от БВП. Преди финансовата криза от 2007-2009 година. Брюксел ревниво наблюдаваше как страните отговарят на изискванията на Маастрихт. Кризата обаче задълбочи финансовото положение на повечето държави-членки на ЕС, така че прилагането на договора се превърна в по-скоро изключение, отколкото правило.

“PIGS” – СВИНЕ (от английски). Това са Португалия (P), Италия (I), Гърция (G), Испания (S). Португалия се нарежда на трето място в ЕС по относително равнище на задлъжнялостта, като застава зад Италия (125,7%). Резултатът на Испания е близо до 100% (98,3%).

Европейският съюз вече е загубил Обединеното кралство. Може да загуби Италия и Испания. Основата на ЕС ще остане Германия, Франция и до известна степен Нидерландия и Белгия. И около тях – голяма група държави със слаба икономика и действащи като постоянни кандидати за заеми от ЕЦБ и субсидии от бюджета на ЕС. Същевременно локомотивите на европейската икономика не демонстрират  примерни показатели. Германия има равнище на публичен дълг от около 70% от БВП. Разбира се, не е лошо на фона на други страни, но по-лошо от нормата на Договора от Маастрихт (60% от БВП). И във Франция тази цифра е достигнала 100%.

В дискусиите за бъдещето на Европейския съюз те обикновено се отнасят до показатели само за държавния дълг. Но всъщност за общата картина е необходимо да се вземат предвид дълговете и на други сектори – корпоративеп и този на домакинствата. Според оценките на Банката за международни разплащания общият дълг на Италия е бил 263% от БВП през 2017 г. И тогава се оказва, че Италия в този показател не принадлежи към категорията на най-необлагодетелстваните страни на Европейския съюз. Например в съседна Португалия този показател е значително по-висок – 321%. Но ето и общите нива на дълга на страни, които обикновено се дължат от най-богатите в ЕС: Холандия – 290%, Франция – 321%, Белгия – 338%.

Дадените по-горе данни са и отговор на следващия аргумент в доклада-анализ , че

„Влизането в еврозоната означава достъп до общите фондове на еврозоната – 700-милиардния Европейски механизъм за стабилност, единния механизъм за преструктуриране на проблемни банки, евентуално и единния фонд за гарантиране на влоговете, както и достъп до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ. Това намалява драматично рисковете както за банковата система, така и за фиска, и е своеобразна застраховка в случай на кризи. Съответно, това означава по-лесно преминаване на страната и финансовата ѝ система през периоди на кризи.“

В тази връзка ще запитаме, какво ще отговорят защитниците на тезата за бързото интегриране в Еврозоната по повод на това, че ЕЦБ ще отнеме 80% от резерва на България гарантиращ валутния борд. А това са 38-40 милиарда евро!!! Защо Родината ни трябва да се лишава от тези средства?!

Не може да не припомним и друг момент. Като правило досегашната практика на преход към еврото във всички страни без изключение показва, че смяната на собствената парична единица с евро води до скок на цените на дребно до два пъти. Въпреки обвиненията от страна на привържениците на бързата интеграция в Еврозоната, че такива „страхове“ са спекулативни, може ли някой да гарантира, че подобно явление няма да се случи. И ако това стане какво прави тогава българският народ, 1/3 от който и без това е под чертата на бедността?

За геополитическата и геоикономическа аргументация по повод интеграция в Еврозоната

Днес ставаме свидетели как центробежните тенденции в ЕС се усилват. Вече имаме „Брексит“. Нараства евроскептицизма в Италия и в редица други страни-членки. Засилва се неустойчивостта в политическите кръгове, които са твърди привърженици на ЕС в текущия му формат в страните от ядрото – Германия и Франция. Плюс това нарастват и редица противоречия между самите тези две водещи страни. Всичките тези негативни явления са резултат от дълбоката криза на неолибералния модел от една страна, който е в основата на днешния ЕС. От друга страна страна, се наблюдава задълбочаваща се криза на еднополярния свят, част от платформата на когото е ЕС.

В страната флагман на неолиберализма и глобализма – САЩ, на чиято инициатива и досегашна подкрепа се държи ЕС в днешния си формат, въпреки че бе сложен край /неокончателен/ на тенденцията на класическия десен национален консерватизъм, на практика започна «вътрешновидова» борба за ресурси. Затова ни напомня случаят с новосформирания съюз АУКУС/Австралия, Обединеното кралство и САЩ/, който подряза надеждите на Франция и Италия да спечелят от поводници. Печалбата ще отиде в САЩ. Тази тенденция утвърждава, че всяка държава има своите национални интереси, както и има правото да ги защитава. Такава линия е в пълен контраст с текущата йерархия на ценности и зависимости в ЕС, където националните интереси са смачкани под „Брюкселиския диктат“, а Брюксел се съобразяваше единствено с неолибералния, глобалистки Вашингтон.

Едновременно с това се наблюдава постоянно и неизменно укрепване на Азия и Евразия. Дългият Азиатски цикъл на ускорено капиталово натрупване и стопанска динамика продължава своя ход представен днес не само от Китай, но и Индия и страните от АСЕАН. Евразия, т.е. РФ се върна на глобалната геополитическа сцена, базирайки се на придобитото ново военно-стратегическо превъзходство…

Всичко това е ясен сигнал, че ще настъпва промяна – значителна промяна в глобален план, но също така и в самия ЕС. Не искаме да гадаем и спекулираме със сценарий за вариантите на тази промяна. Ясно е само едно, че става дума за гигантски поврат, който ще измени много неща. Поврат, който по своите мащаби ще бъде не по-малък от този, който вече наблюдавахме в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Поврат, от който нашата Родина – България, бе сред най-губещите страни…

Кратък извод вместо заключение

Изводът може да бъде само един. В условията, когато страната ни не е готова от гледна точка на вътрешните си условия към влизане в Еврозоната, както и външната турбулентна ситуация, както в регионален, но така и в глобален план не предполага позитивна обстановка за такава решаваща стъпка, Отечеството ни следва да се държи далече от Еврозоната. Нужно е да се запази, макар и минимален, остатъчния финансов суверенитет на България в лицето на българския лев.

(1) (цит. по http://epicenter.bg/article/Sergey-Stanishev–Prisaedinyavaneto-kam-evrozonata-iziskva-natsionalno-usilie/152827/2/0).

(2) „Присъединяване на България към еврозоната – икономическият поглед.Ефекти за икономиката от присъединяване към ERM II и еврозоната“ с автори д-р Десислава Николова, Институт за пазарна икономика, Георги Ангелов, Институт” Отворено общество” – София, Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика/ИПИ/, издаден от ИПИ. (Същият този анализ може да бъде намерен на страницата на ИПИ – ime.bg).