Анализ на Николай Малинов, председател на ПП „Русофили за възраждане на Отечеството“, посветен на президентските и парламентарните избори на 14 ноември 2021 г., представен за обсъждане на членовете на Националния политически съвет на ППРВО.
Наблюдения и изводи за представянето ни на изборите на 14 ноември 2021 г.
Скъпи съмишленици,
Изминаха още едни избори. Преди всичко искам да благодаря на всички за всеотдайността, усилията и времето, което посветиха за отстояване на нашата кауза – силна и независима България; нова геополитическа ориентация на България, съобразена с ценностите на многополюсния свят; България – страна на традиционните ценности и силната държавност. За нашата млада и сега организираща се партия те бяха тежки, но и много полезни . Въпреки “сланата”, както се изрази професор Дуранкев, жълъдите са посяти. Риториката на опонентите ни и на дубльорите се променя и те повтарят нас, нашите тези или мислят върху контра тези на нашето говорене. Въпреки огромния и добре структуриран ресурс за борба със “зловредното “ влияние на Русия, както те наричат нашата дейност, ние знаем, че България е по- силна заедно със Русия и правдата е на наша страна.
* * *
През тази година нашата партия се яви на четири национални избора, два от които (парламентарни и президентски) бяха на една дата. Ще припомня резултатите:
На 4 април на парламентарните избори ПП „Възраждане на Отечеството“ спечели 13 182 гласа или 0.41%.
На 11 юли, когато се явихме в коалиция под името „Ляв съюз да чиста и свята република“ резултатът ни беше 10 309 гласа с 0.38%. На 14 ноември като кандидати за президент и вицепрезидент спечелихме 8 213 гласа или 0.31%, а на парламентарните избори като „Русофили за възраждане на Отечеството“ резултатът ни е 6 803 гласа с 0.26%.
Преди всичко искам да благодаря на всички, които работеха за кампаниите, така както и на всички, които гласуваха за нас.
Нашето представяне на тези избори беше „много лошо“. Някои го наричат „плачевно“, а други „катастрофално“. Тези квалификации обаче не се използват за много от партиите, които имат по-слаби резултати от нас, затова трябва да поясня: оценката ни съответства на високи очаквания. На последните избори много от нас очакваха да прескочим 1%, а на първите избори от април не малко сред нас се надяваха да станем и парламентарна партия. Това наше самочувствие се дължеше на факта, че в България много избиратели декларират своето русофилство и на факта, че аз като политически лидер безспорно имам силни позиции в Русия. Защо се получи това огромно разминаване между очакване и резултати?
За нашата предизборна работа:
По моя преценка
нашето предизборно медийно представяне беше добро.
За разлика от участията през април и юли, имахме задоволително количество време в централни и местни медии. Според отзивите, които получих, тезите ми като кандидат президент бяха ясни, категорични и отразяваха същността на нашите основни послания. Пак според отзивите, а и според моята самопреценка, участието ми в сравнение с другите кандидати, беше на добро ниво. Представянето на редица наши водачи на листи също беше добро.
Финансовото обезпечаване на кампанията преценявам като незадоволително.
Ние почти не разполагахме със средства, вън от държавната субсидия. Това се отрази крайно лошо на работата ни, особено по места. Вярно, местни структури, там където ги има, положиха сериозни усилия за разполагане на нагледни материали, но ние не успяхме да осигурим нито т. нар. „Шатри“ в областните градове, нито достатъчно количество радио и ТВ клипове. Ютуб каналът, нашият сайт и фейсбук групите, върху които имаме контрол, също положиха много сериозни усилия за пропагандиране на нашето участие.
Причини за нашето лошо представяне.
За субективните причини. Като основна субективна причина бих посочил следното:
може би аз като лидер да не съм достатъчно атрактивен.
Вероятно нямам този „плам в очите“ и тази „войнствена стойка“, която толкова много се цени при протестните вотове. Може би и посланията не са така категорични, каквито биха искали хората, недоволни от политическата система в България и от пътя, по който върви страната. Аз не казвам: „Вън от Европейския съюз!“; аз казвам, че ние се борим за „хармония между Изтока и Запада“, за използване на всички предимства, които България има в взаимоотношенията си с Изтока и Запада; за участие в ЕС при условие, че това е съюз на нациите. Аз не призовавам „Вън от НАТО!“; аз казвам, че реализмът изисква да се прави разлика между военни и политически структури на НАТО и че излизането от тази военна организация трябва да стане поетапно. Когато обсъждам постоянно поставяния въпрос за Ковид пандемията аз отново правя по-нюансирани изявления вместо да се задоволя с призива „Долу всякакви ограничения!“ В същото време ние сме достатъчно категорични, когато говорим за Мира, за военните бази и прочие, но не сме искали и аз като кандидат за президент не съм искал да изчерпвам своето говорене с атрактивни, елементарни, но нереалистични послания. Ако трябва да обобщя субективните причини за нашите предизборни несполуки, ще се спра на своя характер, визия, манталитет и политическа философия.
Аз не успях да се утвърдя като основен изразител на протеста: срещу пандемичната диктатура, срещу колониалната зависимост на България, срещу недоволството от политическото статукво.
Сред обективните причини за нашите ниски резултати ще откроя главно факта, че
русофилството в България продължава да не бъде политикообразуващ фактор.
То не създава електорални нагласи. Русофилството продължава да е „културно“, а не „политическо“ по своя характер. Избирателят русофил ще „преглътне“ без напрежение и вътрешно противоречие на практика русофобско поведение или действия на свои предпочитани партии. Русофилството е някак си откъснато от политическия процес в страната ни, встрани от политическите и електорални преценки. На пръв поглед това е парадокс. Този парадокс е накарала журналистката Калина Андролова във NEWSFRONT да възкликне: „Най-семпли мозъчно, с една права черта като аспирина, се оказват русофилите, гласували за Радев…“
Споделяйки наше учудване, че русофили подкрепят кандидати с пронатовски изявления и пронатовско поведение, трябва да кажем, че русофилските ни ценности, политически виждания и опасения не се превръщат в отказ от тази подкрепа. Това е обяснението на много подобни уж парадокси. Например избирателите в Москва са два пъти повече от гласувалите за „Демократична България“ в сравнение с „Русофили за възраждане на Отечеството“. Наследниците на СДС открито се държат русофобски, но те получават по-добра подкрепа от нас. Получават я, защото
преценката за политиката на партиите е на съвсем друга плоскост, която няма нищо общо с русофилството.
Втора обективна причина е стремежът за т. нар. „полезен вот“.
Мнозинството от избиратели искат да подкрепят партия, която има шанс да влезе в парламента. Аргументът за „загубения глас“ е много широко разпространен и устойчив.
Третата обективна причина е
изключително агресивната, враждебна и финансово подплатена американска битка срещу русофилите у нас.
В тази американска битка включвам и всички, които я обслужват. Принцип, който важи за нас е „Убийте ги с мълчание!“ Няколко телевизионни участия не могат да компенсират това отношение.
Не трябва да подценяваме и влиянието на прокурорската атака срещу нас, русофилите, и персонално към мен кат председател на НД „Русофили“.
* * *
След като маркирах няколко според мен основни обективни и субективни причини за нашето лошо представяне, изкушавам се да споделя
свое виждане за политическия процес като цяло.
През тази 2021 г. българският народ избра в две народни събрания като водеща парламентарна сила две нови партии. Това за демократичната ни история след 1991 г. се случва за четвърти път – НДСВ през 2001 г., ГЕРБ през 2009 г. и два пъти – „Има такъв народ“ (юли) и „Продължаваме промяната“ (ноември) 2021 г. Сигурен съм, че по този показател сме световен рекордьор. Сигурен съм, че в света няма създали се през тази година две различни партии, които са станали първи парламентарни сили. Това означава, че българският избирател е абсолютно объркан и обезверен. Това означава, че той отказва да сравнява политики, че днес не иска да се занимава с политически нюанси. Българският избирател е дал „червен картон“ на цялото утвърдило се политическо съсловие и че търси тотална промяна в политическия живот. Българският избирател търси „абсолютно новия“ почтен „играч“. При такава политическа атмосфера никакъв шанс нямат политическите дебати, сравняването на програми, аргументирането на приоритети. В такава атмосфера шансът ни да се вместим, вградим в политическия живот на страната става почти нулев.
Перспективи пред ПП „Русофили за възраждане на Отечеството“
Пред нашата партия има два пътя. Единият е да се примирим със своето символично присъствие, да се активизираме по време на избори, да се опитваме да се прилепим към някакви коалиции и да оцеляваме така, както оцеляват сигурно повече от 100 партии.
Другият път е залагане на енергична борба, с готовност тази борба да бъде в дисциплината „маратон“.
Конспективно изразено, аз виждам бъдещето на партията в следните посоки и действия:
– от моя страна като председател – по-категорично, по агресивно, по опростено говорене;
– добавяне на сериозна доза здравословна агресивност и по активно включване на наши представители;
– уеднаквяване на посланията, въз основа на приета Програма;
– максимално натоварване на целия медиен ресурс, до който имаме достъп – това за сега, а вероятно и за дълго, са сайтът и Фейсбук. Сайтът ни трябва да се превърне в медия. В момента той е начин да показваме публично някои неща по време на избори. Медията означава ежедневно да се качат новини, коментари, анализи, партийни събития. Това е много сериозна задача, за която специално трябва да се търси подходящ финансов и кадрови ресурс;
– изготвяне на наш подлистник, например във в. “ Квантов преход “ или в друг вестник;
– рубрика в радио или телевизионно предаване;
– създаване на максимален брой структури по места;
– политическа активност на национално и местно ниво. Такава активност, която не прави съществена разлика между предизборна и обикновена политическа обстановка;
– привличане на още авторитетни учени и общественици в рамките на Консултативния съвет, който ще изготвя документи от програмен и значим ситуационен характер.
– Изготвяне на Програма на ППРВО.
Заседание на Националния политически съвет на ППРВО от 18 ноември 2021 г.
Решения
Приема анализа със забележката, че в него Председателят е необосновано самокритичен.
- До края на 2021 г. да се организира ( международна) конференция под егидата на Национално движение за мир, с председател проф. Нако Стефанов, на тема „МИР“ ( да се уточни темата).
- Да се започне активно изграждане на партийни структури по страната.
- Изготвяне на програма на Партията от Консултативния съвет.
- Всеки от членовете на НПС да изготви списък с хората, на които може да разчита за участие в различни масови мероприятия.
- По-широко използване на в. Квантов преход и сп. Сигурност за пропагандиране идеите на Партията.
- НПС призовава всички членове, симпатизанти, съидейници и сподвижници на Партията, в предстоящия на 21.11.2021г. балотаж, ДА ГЛАСУВАТ ПО СЪВЕСТ.
