Позиция на НПС на ПП „Русофили за възраждане на Отечеството“ по преговорите относно външната политика на България за сформирането на управляваща коалиция на 47-то Народно събрание

И след преговорите за коалиционно мнозинство на 47-то НС външната политика на България остава без промени – послушна, стараеща се да угоди на геополитическите сили, които ни управляват. Ние ще продължаваме да бъдем „достойни и уважавани членове на ЕС и НАТО“. Това означава, че ще продължаваме да изпълняваме инструкциите на Брюксел, без никакъв опит страната ни да отстоява в Евросъюза собствени национални цели. Това означава, че ще продължаваме да бъдем верни и безкритични членове на НАТО –  готови услужливо да изпълняват команди в една чужда на страната ни геополитическа игра. Нещо повече, искайки още по-силно чуждо военно присъствие, ние, като страна, се превръщаме в прифронтова държава в горещия Черноморски регион.

Агресивността на НАТО, която представлява заплаха за Мира в региона не се осъзнава. Превръщането на България в мишена на руски ракети не се осъзнава. Продължава папагалстването от САЩ за съществуваща уж заплаха за членове на Алианса от Русия.

По отношение на Русия максималното, до което се стига е откъслечен и плах призив да се премахнат срещу нея санкциите, защото „тези санкции не са постигнали целите си“. С други думи превъзпитателната дейност на „международната общност“ спрямо Русия се е провалила. Нито дума за сътрудничество и взаимно уважение между Запада и Изтока. Изтокът – разбирай Русия и Китай, продължавал да бъде опасен опонент, а в много случаи и директно посочен враг.

В обсъжданията си, българските политици виждат „дърветата“, а продължават да не виждат „гората“. Те не осъзнават, че външната ни политика – послушна, подчинена, озъртаща се за външни похвали на моментните господари, самата тя представлява опасност за България, за националната ни сигурност, за икономиката, културата, оцеляването ни.

Единственият „светъл лъч“ във външнополитическите нагласи на нашите политици днес е декларираната готовност в спора ни със Северна Македония да отстояваме своите интереси в областта на историята, културата и защитата на българските малцинства.

Главното обаче остава. А главното е България какъв свят иска, към какъв свят се стреми. Основната нагласа се възприема като „неоспорима“ – а тя  е геополитическото противопоставяне, далеч от  сътрудничеството и хармонията. „Или Запада или Изтока“ – това е мантрата на българските политици. България в лицето и на новата власт продължава да бъде далеч от нашето разбиране, че цивилизованото решение е „И Запада И Изтока“.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.