Вчера, на 19 януари, френският президент Макрон държà реч в Европейския парламент, в която защити тезата, че Европа трябва да установи нов ред в отношенията си с Русия. Българските медии подчертаха, че става дума за „нова сделка в областта на сигурността“, за „откровен диалог“, за „нова  система, свободна от заплахи“, за „гаранции, че Европа брани интересите си“ и пр. и пр., но общото впечатление, което оставиха е, че не е ясно Макрон точно какъв „нов ред на сигурност“ предлага.

Според мен ключът за разбиране на речта на Макрон се състои в числото „30 години“. Ето и целият цитат: „Европа трябва да изгради система за колективна сигурност заедно с Русия въз основа на правилата, разработени преди 30 години.“ (вж 1 и 2).

Какво е било преди 30 години? Защо преди 30 години е имало добра система за колективна сигурност? Защо преди 30 години е имало яснота в отношенията между Европа и Русия? Да добавим и между Русия и САЩ, защото Европа и САЩ представляват заедно колективния Запад. Какво всъщност предлага Франция тогава, когато нейният президент говори за епохата отпреди 30 години?

От преди 30 години беше постигнат военен паритет между Русия (СССР) и САЩ. Военният паритет по един естествен и неоспорим начин се беше превърнал и в геополитически. НАТО и Варшавският договор си противостояха, но САЩ и Русия взаимно бяха обвързани с договори, които гарантират сигурността и на двата субекта. В условията на този паритет беше невъзможно да се твърди, че една страна е свободна да предприема действия, ако тя застрашава сигурността на страна от другия блок.

Преди 30 години двете свръхсили имаха ясни червени линии и никой не си и помисляше да ги оспори; никой не му и идваше наум да каже, че незачитането на чуждите червени линии си е негова вътрешна работа.

Така беше преди 30 и повече години. След тази епоха САЩ си въобразиха, че са победили, а Русия чрез думите на Путин каза, че не е победена, а излъгана страна. След тази епоха САЩ установиха еднополюсен свят, в който се наложиха двойни стандарти – правилата за господаря не важаха за васалите и обратно.

Всички знаем какво се случи през декември – януари между Русия и Запада. Русия обяви червени линии, а Западът се направи, че тези руски червени линии не могат и нямат право да съществуват. Русия заяви, че сигурността важи за всички еднакво, а Западът отговори, че сигурността за Запада е едно, а за Русия – съвсем друго. Русия каза, че повече не може да има двойни правила в геополитиката, а Западът отговори, че това, което важи за него не важи за Русия.

С позоваването на „30-те години“ Макрон призна, че еднополюсният свят е приключил. И  по един внимателен и заобиколен, начин призова всички да се съобразяват с това. Тези му думи не бяха посрещнати с ръкопляскане. С ръкопляскане бяха посрещнати думите, че „Ние (европейците) трябва да наказваме насилието…и  че в сърцето на нашия европейски проект е да се противопоставяме на дестабилизацията“. За съжаление по време на думите, че е необходим диалог между Европа и Русия европарламентарните банки  мълчаха.

С точно определени ръкопляскания и с точно определено мълчание Европа показа, че Макрон е самотен, или почти. Засега.

(1) https://rg.ru/2022/01/19/makron-zaiavil-o-neobhodimosti-razvitiia-dialoga-s-rossiej.html

(2) https://www.lemonde.fr/international/video/2022/01/20/crise-en-ukraine-face-a-la-russie-emmanuel-macron-veut-que-l-europe-pose-ses-exigences_6110225_3210.html

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.