Латинска Америка продължава резкия си завой наляво. Страните на континента, една след друга, избират леви политици на президентските избори. Дойде ред и на Колумбия, където за първи път на президентските избори спечели представителят на коалицията на левите сили. Изглежда, че това са „електорални люлки”, които са влезли в поредния ляв цикъл? Съвсем не е това. Западното полукълбо се интегрира в глобалното преформатиране, в резултат на което Съединените щати престават да бъдат единствен център на сила и се ражда нов многополюсен свят.
Президент с опит
И така, по време на втория тур на президентските избори спечели кандидатът на обединените леви сили на Колумбия Густаво Петро. Той събра 50,44% от гласовете на избирателите, изпреварвайки протежето на местната проамериканска организация Родолфо Ернандес, който получи 47,31% от гласовете. Какво е усещането? Първо, за първи път в историята на републиката най-високият държавен пост ще бъде зает от представител на лявата част на колумбийския политически спектър. Второ, Петро не е просто привърженик на левите възгледи, които са много популярни във всички страни от Латинска Америка. Той е един от бившите лидери на лявата партизанска организация „Движение 19 април” (Movimiento 19 de Abril, M-19), която от 1970 г. води въоръжена борба срещу местните власти. М-19 стои в центъра на един от главните епизоди на 50-годишната гражданска война в Колумбия – щурма и превземането на Двореца на правосъдието в столицата Богота през юни 1985 г. Тогава бунтовниците от М-19 превземат сградата на двореца с искане властите да отменят решението за екстрадиране в Съединените щати на политически затворници и членове на наркокартеля Меделин. В резултат на щурма на Двореца на правосъдието са убити много военни и цивилни. Заловените оцелели четници са измъчвани и убити без съд. М-19 е втората по големина партизанска група в Колумбия след „Революционните въоръжени сили на Колумбия” (Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia – FARC), които през 1964 г. започват въоръжената си „революционна борба” с правителството „за изграждане на Нова Колумбия, общество на социалната справедливост и социалното равенство“. Подобни лозунги са използвани и от М-19. И двете групи, въпреки че са подкрепяни от селяни в селските райони на страната, компрометират себе си с връзки с наркотрафиканти и вземане на заложници и поради това са наречени от властите „наркопартизани“. До 90-те години на миналия век левите бунтовници контролират почти половината от колумбийската територия. През 1990 г. Густаво Петро участва лично в установяването на мирни преговори с правителството и помага на властите да спрат дейността на М-19. Той е амнистиран и участва в сформирането на политическа партия „Демократически съюз М-19“ (АД М-19). Пълноценно участие на бившите партизани от М-19 в политическия живот на страната обаче става възможно, след като FARC подписва мирно споразумение с колумбийското правителство през септември 2016 г., като малко по-късно се преформатира в политическа партия.
КОЛУМБИЯ. БОГОТА. ИЗБРАНИТЕ ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕ-ПРЕЗИДЕНТ НА КОЛУМБИЯ: ГУСТАВО ПЕТРО И ФРАНСИЯ МАРКЕС. ФОТО: CHEPA BELTRAN / GLOBALLOOKPRESS
Лява тенденция
Ето такъв любопитен фон за новия президент на Колумбия. Към момента на избирането си той се превръща в почтен политик с леви възгледи, когото историческият процес довежда на вълната на предизборната кампания начело на коалиция от леви сили. Междувременно това не би се случило в Колумбия, която в продължение на много десетилетия изпълнява ролята на основен съюзник на САЩ в Латинска Америка, ако преди три години не започва рязко обръщане на целия континент наляво. Резултатите от изборите в Колумбия са убедително доказателство за този обрат.
Тенденцията за идване на власт на левите сили започва преди четири години с победата на левите на президентските избори в Мексико и Аржентина. Първо, през 2018 г. за президент на Мексико е избран Андрес Мануел Лопес Обрадор, който си поставя за цел промяна на политическата структура на страната към социална справедливост. Преди няколко години той предприема нещо нечувано – инициира общонароден референдум, на който се обсъжда въпроса за изправяне пред съда на петима бивши президенти на Мексико за извършени престъпления, като корупция, убийства на селяни, връзка с наркомафията и други. След това е редът на Аржентина, където през 2019 г. на власт идва представителят на левите Алберто Фернандес, който също изцяло обръща вътрешната политика на страната – от обслужване на интересите на едрия чуждестранен капитал в полза на изкореняване на бедността и глада. Към това трябва да се добави, че Лопес Обрадор и Фернандес са инициатори на създаването на „антилибералната ос на Латинска Америка“, което предполага създаване на неформален блок от държави в региона, действащ от позицията на социалната справедливост, срещу хегемонията на крупния американски капитал. Всъщност, това е блок противопоставящ се на доктрината Монро, която се прилага от САЩ в продължение на почти два века и която нарича Западното полукълбо зона на „жизненоважни интереси“ на САЩ.
По-нататък – с всички спирки
След това е Боливия, където след държавен преврат, инспириран от Вашингтон през 2019 г., президентът Ево Моралес бяга от страната – първият президент-индианец на Боливия, отличил се с инициирането на приемането на закон за прехвърляне на всички земни богатства на страната в собственост на народа. Това силно разстройва действащите преди в Боливия многочислени чуждестранни компании, експлоатиращи най-богатите природни ресурси на страната. Година по-късно обаче представителят на партията на Моралес Луис Арсе уверено спечелва повторните президентски избори. След Боливия Чили застава в редицата за промяна – витрина на „химически чистия капитализъм“ в Латинска Америка, създадена още в епохата на диктатора Аугусто Пиночет, по рецепти на Чикагското училище по икономика. През 2019 г. се осъществява лява революция „отдолу” – народно въстание, в което взема участие по-голямата част от населението на страната. Това изисква промяна в обществено-политическата система на страната, в която една четвърт от националното богатство принадлежи на 1 процент от чилийците, а цялата социална сфера – медицина, образование, социално осигуряване е предоставена в частни ръце. В резултат на това властите се съгласяват на национален референдум за промяна на конституцията на Пиночет, която е в сила до този момент. Вследствие на променящия се социален климат тазгодишните президентски избори в Чили печели младият ляв Габриел Борич.
През 2021 г. от Перу долита сензация. Там селският учител Педро Кастило печели президентските избори със своята проста „селска” идеология, заобикаляйки номинирания от местния истаблишмент Кейко Фухимори.
И накрая, потвърждение на левия завой на Латинска Америка се очаква от Бразилия, където през октомври ще се проведат президентски избори. Основният претендент за президентския пост е бившият президент на страната Инасио Лула да Силва, лидер на лявата „Партия на трудещите се” и най-харизматичният политик в Бразилия през последните няколко десетилетия. Преди 5 години, с помощта на „специалисти” в областта на политическите технологии от САЩ, той е изваден от президентската надпревара, като е обвинен в корупция. Осъден е на 9,5 години затвор. Преди около година обаче Върховният съд установява редица груби процесуални нарушения по делото Лула, сваля всички обвинения срещу него и му връща политическите права. В резултат, Лула отново се превръща в основен съперник на настоящия президент на Бразилия Жаир Болсонаро. Според всички анкети Лула го чака победа.
Целият този социално-политически контекст, разбира се, няма да бъде пълен без да се споменат основните генератори на лявата идея в Латинска Америка – Куба, Никарагуа и Венецуела, които са основните противници на САЩ в региона и ориентир за цялото ляво латиноамериканско движение.
Главният васал на САЩ
Политическият пейзаж на Латинска Америка, който описахме доста подробно, дава възможност да се разбере, че този регион е буквално зареден с радикални промени встрани от либералната икономика. Регионът буквално кипи от идеи за социална справедливост. Говорейки за лявото в Латинска Америка, е необходимо да се посочи, че това е доста пъстро движение, с много нюанси и предпочитания. Всички те обаче са обединени от няколко основни неща: ангажимент за социална справедливост (да не се бърка с уравниловка); голяма симпатия към бившия Съветски Съюз, а сега към Русия; подкрепа за Куба, Никарагуа и Венецуела в противопоставянето им на Вашингтон; ярко изразен антиамериканизъм. Колумбия се оказва буквално всмукана в тази фуния на лявата тенденция.
Като се има предвид описаната по-горе характеристика на латиноамериканските леви, не е трудно да се досетим, че резултатите от президентските избори в Колумбия са голяма загадка за Съединените щати. И то повече от всички останали избори в региона. Факт е, че Колумбия досега е основният съюзник на САЩ в Латинска Америка. През 2018 г. Колумбия става първият „глобален партньор“ на НАТО в Латинска Америка. Привличането на Колумбия от Северноатлантическия алианс в сферата на неговите „партньори“ де факто с правата на член представлява официална подготовка от Съединените щати за евентуална въоръжена инвазия във Венецуела с цел сваляне на правителството на Николас Мадуро. Сега всичко се променя. Съединените щати губят Колумбия като свой съюзник и като основен плацдарм за натиск и вероятно въоръжено нахлуване във Венецуела. Густаво Петро вече е заявил, че възнамерява да възстанови дипломатическите отношения с Венецуела и да премахне военното напрежение на границата с нея. Той поставя под съмнение ефективността на настоящата политика на страната за борба с наркотиците, която се провежда в тясно сътрудничество със Съединените щати. Вашингтон инвестира милиарди долари в тази битка, но резултат няма: кокаинът продължава като кален поток да се влива в САЩ. Предвид такива финансови и военни възможности на САЩ? А искал ли е Вашингтон реално да спре трафика на наркотици?
Щатите са изключително обезпокоени за промените в Колумбия. Самият президент побърза да се обади на Густаво Петро, за да разбере докъде новият президент смята да стигне в промените си. „Президентът Байдън приветства възможността за обсъждане на двустранното сътрудничество в областта на сигурността и борбата с наркотиците. Те са обсъдили значението на взаимното уважение и партньорството като основи на отношенията между САЩ и Колумбия и са се споразумели техните екипи да си сътрудничат и пряко да си взаимодействат по общите интереси”, – се казва в прессъобщението на Белия дом. Красиви думи с лоша игра.
И какво следва?
Американците не могат да скрият изключителното си безпокойство. Латинска Америка се отвръща от САЩ, която ясно демонстрира своя завой наляво. Той намери израз в срещата на върха на Северна и Южна Америка, проведена в Лос Анджелис преди половин месец: покана от името на президента на САЩ Байдън за срещата е игнорирана от осем президенти на региона. Срещата на върха на Северна и Южна Америка, вместо планирания триумф, се превръща в „дипломатически кошмар на Вашингтон“, както признава западната преса. Сега още един удар по Щатите – право в лицето. Изборите в Колумбия обещават да променят драматично цялата геополитическа конфигурация в региона. Колумбия се присъединява към антиамериканския блок в Латинска Америка. Всичко това открива нови възможности за Русия. Не трябва да се пропуска. Това не е поредният ляв цикъл в Латинска Америка. Преди няколко години експертите са уверени, че след идването на левите на власт със сигурност ще има връщане на дясно през следващия изборен цикъл. Това е така през последните две десетилетия. Но в контекста на промените, настъпващи в света след 24 февруари, това се вижда в съвсем различна светлина. Западното полукълбо се включи в глобалното преформатиране, в резултат на което световният хегемон губи контролни лостове и се ражда нов многополюсен свят.
Източник:
https://rusdozor.ru/2022/06/23/ssha-ne-zhdali-udar-nanesli-partizany_1181354/
