Д-р Радко Ханджиев

Демографският срив на България – възможни решения и практически стъпки за изход.

Днес в София се проведе научна конференция на тема „Демографският срив на България – възможни решения и практически стъпки за изход“. Обсъдени бяха доклади на изтъкнати социолози, научни сътрудници от Центъра за демографски изследвания, представители на неправителствени, граждански организации и сдружения, като чл.кор. проф. Васил Проданов, проф. Пенка Найденова, проф. Чавдар Младенов, проф. Максим Мизов, проф. Нако Стефанов, доц. Геновева Михова, доц. Десислава Ванкова, доц. Спас Ташев, д-р Юлия Владкова, д-р Владимир Шейтанов, д-р Диана Богданова, д-р Радко Ханджиев. Част от заявилите участие бяха възпрепятствани да присъстват, поради емидемичната обстановка, но представят докладите си онлайн.

От години у нас се говори за „демографска криза”. Справочните издания определят понятието като „намаляване числеността на населението в даден регион, поради ниско равнище на раждаемост, средни стойности на смъртност, без естествен (нулев) или с отрицателен естествен прираст.” Иначе казано, демографската криза е следствие от наличието на повече или по-малко естествени фактори. В редица страни от Западна и Северна Европа, под влияние на философията на консумеризма и на други идейни или социални тенденции, млади хора не желаят да раждат или ако създават семейства, не желаят да имат деца, въпреки високия си жизнен стандарт. Това те вършат съзнателно и доброволно. Тоест, за демографската криза в тези страни главният фактор е ниското равнище на раждаемост.

Този фактор намира проявление и у нас. Но главният – преценяван от академичната общност като най-голяма заплаха за настоящето и бъдещето на Отечеството, е високото равнище на смъртността у нас. Пишат се доклади, публикуват се изследвания, правят се предложения. От страна на трите власти обаче, досега няма адекватна реакция за предприемане на неотложни мерки в съответствие с действащите конституционни разпоредби и релевантните Евросъюзни норми, въпреки алармиращите данни на Националния статистически институт; Доклада за състоянието на националната сигурност през 2017 г., приет от Народното събрание в края на 2018 г.; демографската прогноза на „Евростат; данните на ЦРУ в CIA Factbook; и др. През 2017 г. населението на страната е наброявало 7 101 510 души, през 2020 г. – 6 966 899 души, през 2021 г. – вече сме под 6 919 180 души, при смъртност 18/1000, а раждаемост – 8/1000. Обобщено, тези данни навеждат на два пъти по-ускорен темп на елиминиране в сравнение с първите сто години след Османското нашествие, или към края на 2021 г. над 23% от българската нация са пратени в отвъдното.

Докладите на конференцията обсъждат както обективните (нежелание да раждат или ако създават семейства, не желаят да имат деца; обезлюдяване на обширни райони на страната; влошаване здравният статус на населението; естествено стареене и смъртност и др.), така и негативните фактори за демографския срив като: наложения на страната ни неолиберален модел; каналите, чрез които се осъществява демографския срив; възрастовото деструктуриране на населението; рисковите фактори, водещи до отключване на заболявания с потенциален летален изход; опитът за налагане на джендър и други деструктиращи идеологии… Същевременно, набелязват се мерки за противодействие и практически стъпки за изход; предложения за политики, съответстващи на потребностите на съвременното демографско развитие; за потенциала на историческите български общности за преодоляване недостига на работна сила в България; и др.

Сборник с докладите от конференцията се очаква да бъде публикуван в близките седмици.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.