СВО е битка за смисъла на края на историята. Велико философско сражение. Време е да затворим страницата на изключително материалистичните, енергийните и икономическите интерпретации – това е не просто вулгарно, това е погрешно. Историята е история на идеите.
За философския смисъл на СВО. СВО е неразривно свързана с такава концепция като „краят на историята.” И въпросът не е само в това, че Франсис Фукуяма, който написа известния текст със същото название „Краят на историята”, от първия ден на СВО активно се включи в идеологическата борба срещу Русия на страната на украинските нацисти и дори лично се присъедини към терористичната организация Bellingcat, която между другото се опита да отвлече военен самолет в Русия. Въпреки че този факт сам по себе си е много изразителен. Факт е, че Русия се противопоставя директно на глобализма, на този „либерален тоталитаризъм“, за който президентът Путин открито говори, а това е идеология и „краят на историята“ играе фундаментална роля в нейната структура.
Факт е, че глобализмът, който е най-пълно представен в такива международни организации като форума в Давос на Клаус Шваб с неговото „Голямо рестартиране“, Трилатералната комисия, Американския съвет за международни отношения (CFR) или фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос , настоява за пълното обединение на човечеството под ръководството на Световното правителство с широкото разпространение на либералната идеология и системата от правила и норми, базирани на нея – включително джендър политика, ЛГБТ+, екстремен индивидуализъм и трансхуманизъм.
И това е „краят на историята“, който явно преждевременно, но доста логично е описан още в началото на 90-те години от Франсис Фукуяма. Краят на историята – това е победа на либерализма и Запада в глобален мащаб, което предполага премахване на всякакви идеологически, геополитически, икономически и социокултурни алтернативи.
Фукуяма написа своя текст тогава, когато СССР се разпадна и изглеждаше, че Русия повече няма да се въздигне, а Китай послушно следваше на този етап стратегиите на западните икономически центрове, въвличайки се ускорено в глобализацията. По-късно Фукуяма призна, включително и в разговор с мен, че е избързал, но краят на историята, независимо от всичко, е бил и си остава цел на глобалистите.
Русия при Путин се превърна в очевидна преграда по пътя за края на историята, а след началото на СВО дори хвърли директно предизвикателство към този проект. Оттук и яростта на Фукуяма: пред очите му проектът за края на историята беше не само отложен, но и окончателно рухна. Това обяснява и яростта и екстремното разгаряне на неистовата русофобия сред западните елити. Путин и Донбас нанесоха удар по глобалния цивилизационен план – планетарната доминация на либералния Запад.
Концепцията за края на историята обаче не е достояние на либералите. Още повече, те я възприеха твърде късно.
Първият, който ясно описва предстоящата глобална победа на либералния Запад е философът Александър Кожев, а Фукуяма само я заимства от него. Но Кожев, от своя страна я заимствал от Маркс, само променяйки триумфа на световния комунизъм (марксистката версия на края на историята) със световен капитализъм, планетарно гражданско общество и идеологията на „правата на човека“. Всъщност, за марксисткото разбиране за края на историята се бори през ХХ век цялото комунистическо движение, включително СССР. През Студената война се водеше спор за тълкуването на края на историята – дали ще бъде комунистически или капиталистически. И не случайно Фукуяма написа своя програмен текст именно тогава, когато СССР се разпадна. Тогава изглеждаше, че въпросът е решен и либерализмът окончателно е спечелил.
Самият Маркс обаче, от своя страна, също е заимствал тази концепция от една съвсем различна политическа идеология – от дълбоко консервативния монархист и имперски мислител Джордж Вилхелм Фридрих Хегел. Ако се върнем още по-назад, ще стигнем до християнската и дори дохристиянската (предимно иранската) есхатология, до учението за края на времето. Но това ще ни отведе твърде далеч. В съвремието тезата за края на историята е предложил и обосновал именно Хегел и тя играе ключова роля в системата на неговата философия.
Според Хегел, историята е процес на разгръщане на Духа, който преминава през природата, смяната на религии и цивилизации, докато не достигне своята кулминация – краят ще се затвори с началото, Алфата с Омегата. След като премине много изпитания и диалектически завои, Духът, водещ човечеството, в крайна сметка ще се въплъти в Абсолютна монархия, в Световна империя, която ще стане Империя на Духа. Властта в нея ще бъде предадена на висшия самодържец, на просветения монарх-философ. Капитализмът и гражданското общество ще бъдат само етап от разгръщането на този процес, а научният материализъм ще премине в чисто духовна наука. Хегел вярвал, че това ще се случи в Германия (тогава Германската империя все още не съществува) и ще се превърне в триумф на немската духовна култура и философия. Бисмарк, създавайки Втория Райх се опира на Хегел във философски смисъл.
И така, автентичната интерпретация на „края на историята“ за самия създател на тази концепция е триумфът на Световната Духовна Монархия. И десните хегелианци – руските славянофили или последователите на Джовани Джентиле в Италия – именно така са смятали. Самите германци вярвали в мисията на своя Райх. Славянофилите интерпретирали това като предсказание за съдбата на Руската Империя, когато тя стане духовна и народна. Италианците асоциирали края на историята с възраждането на римската традиция и величието на Италия.
Маркс, превръщайки духовната диалектика на Хегел в своя исторически материализъм (съществено изкривявайки оригинала), се съгласил с това, че либералният капитализъм е само междинен стадий, като поставил комунизма и материалистическия мироглед на мястото на Духа на Империята. Есхатологията обаче се запазила – всичко, което комунистите вършеха, беше адресирано именно към бъдещето, тоест към края на историята.
Победата на СССР във Великата Отечествена война над Третия Райх премахна от дневния ред германското тълкуване на края на историята. Лявото хегелианство победи дясното. А на различно ниво – Руската Империя (макар и имплицитна) победи Германската. Именно тогава се появи Кожев с неговия либерален прочит за края на историята. Тази теория чакаше своя час и след разпадането на СССР Фукуяма напомни за нея на Запада и глобалистките центрове я подеха и започнаха да я прилагат в живота. Еднополярният световен ред се основаваше на либералната версия на хегеловата есхатология.
И тук се появи Путин. Путин -това е философски феномен, повратна точка в историята на мисълта, в сложната битка на идеи и светогледи. Още от първия момент във властта той започва да възстановява суверенитета на Русия. Но това означава отлагане на края на историята, противодействие на либералния тоталитаризъм, на глобализма и на Световното Правителство. Путин следваше тази линия внимателно, често маскирайки намеренията и плановете си – като чекист и като убеден реалист. Понякога изглежда, че той е готов да тръгне насреща на глобалистите, но в следващия момент се оказва, че това е само маневра. Оттук и обърканият въпрос: „Кой сте вие, господин Путин?“
Едва на 24 февруари 2022 г. началото на СВО в Украйна постави всичко на своето място с цялата еднозначност. Започна нова епоха във философията. Нов етап на световната история. Путин оспори либералната интерпретация на края на историята – тоест основният глобалистки проект – Световно Правителство. Но тук започва най -важното нещо: да се опровергае либералният прочит на края на историята, още не означава да се изостави Хегел. На всички е известно, че Путин обича да цитира Иван Илин и той е точно десен хегелианец, привърженик на руската Монархия и великата Империя. Очевидно на Путин са близки и теориите на славянофилите. Не трябва да се отрича философска идея, опирайки се на някакви чисто практични битовизми – например чисто икономически фактори. Това не е сериозно. Една идея може да бъде победена само от идея.
Това означава, че СВО като философски феномен бележи завръщане на Империята. Завръщането на Русия в Империята, пълното възстановяване на нашата месианска футуристична съдба. Германия в сегашното си състояние вече не е конкурент. Германската версия на Световния Райх е необратимо снета от дневния ред.
Комунистическият проект за края на историята също е изоставен, но в най-добрите си страни той лесно може да бъде инкорпориран в нов имперски синтез (като „десен сталинизъм“). Кожев и Фукуяма ни се противопоставят, опирайки се на източници, които са много по-близки до нас. Ние сме ортодоксалните носители на Края на Евразийската Империя, те са узурпатори.И ако си припомним Третия Рим и ролята на руските царе като носители на мисията на Катехона, Ограничителя, тогава всичко става още по-фундаментално, дори от самото ортодоксално и прочетено в руския (славянофилски, монархически) контекст хегелианство
СВО е битката за смисъла на края на историята. Голяма философска битка. Време е да затворим страницата на изключително материалистични, енергийни и икономически интерпретации – това е не просто вулгарно, а е погрешно. Историята е история на идеите.
Ще попитат какво общо има Украйна с това? Въобще нищо общо. Нея я няма. Но тя ще бъде в състава на нашата нова Империя. Само там, във философското Царство на разгърнатия Дух, в Империята на смисъла тя ще се възроди, ще разцъфти. Междувременно – какво искаме от един терористичен режим, оглавяван от комик… Това е недоразумение. Но самата Украйна беше предопределена да се превърне в театър на фундаментална метафизична битка.
Мисля, че всичко е свързано с географията. Ние се борим за връщането на нашата историческа Киевска люлка от властта на глобалистите към властта на Империята на Духа. Киев е началото на нашата история. А това означава и нейният край.
Източник:
https://katehon.com/ru/article/svo-bitva-za-konec-istorii
