На фона на Специалната военна операция в Украйна ситуацията в Нагорни Карабах привлича по-малко внимание. Въпреки това, регионът потенциално може да се превърне в една от точките на напрежение в евразийското пространство.

В началото на август ситуацията в този район на Азербайджан ескалира. На 3 август в района беше убит азербайджански войник. На 4 август Баку обяви превземането на няколко височини в резултат на специалната военна операция „Възмездие“. Властите на самопровъзгласилата се република Нагорни Карабах (НКР) обявиха частична мобилизация. Линията на съприкосновение между арменските и азербайджанските войски се контролира от руски миротворци.

Съществуваше опасност от ескалация на конфликта, която да засегне и Русия, принуждавайки Москва, в условията на конфронтацията със Запада, да разпилее ресурси и внимание на няколко фронта едновременно.

Западът е заинтересован преди всичко от разпалването на конфликти в периферията на Русия. САЩ и Великобритания имат влияние върху Баку и Ереван.

Великобритания е активна в закавказкото направление, ползваща се традиционно със сериозно влияние в Азербайджан, като се явява един от основните икономически партньори на страната.

От своя страна, американските инструменти за влияние в Армения са арменската диаспора в САЩ и мрежи от неправителствени либерални организации и техни представители в държавните структури. Две седмици преди изострянето на конфликта директорът на ЦРУ Уилям Бърнс посети Ереван.

Ескалацията на напрежението в Нагорни Карабах беше обсъдена в навечерието на срещата на президентите на Русия и Турция в Сочи на оперативното съвещание на президента Путин с постоянните членове на  Съвета за сигурност на Русия. Въпреки че експертите очакваха тази тема да бъде озвучена по време на разговорите между Путин и Ердоган на 5 август, официално тя не присъстваше в дневния ред. Обаче след преговорите в Сочи, напрежението в региона утихна.

На 10 август президентът на непризнатата НКР Араик Арутюнян обяви демобилизацията на мъжкото население на непризнатата република, което беше мобилизирано седмица по-рано. На 12 август азербайджанският президент Илхам Алиев заяви, че азербайджанските войски са отмъстили за загиналия войник, с което стана ясно, че операцията на азербайджанските войски е приключила. Той обаче обещал, че всякакви провокации от арменска страна ще бъдат жестоко пресичани.

„На нашите земи можем да извършим всяка операция по всяко време“, – заявил азербайджанският лидер.

Според Недрет Ерсанел, анализатор от проправителствения турски вестник Yeni Şafak, https://www.yenisafak.com/en/columns/nedret-ersanel/the-map-emerging-from-sochi-has-everyone-in-the-west-talking-3649767 стратегическата стойност на Азербайджан се е увеличила „няколко пъти“ на фона на успеха на Русия в Украйна. Русия де факто контролира Азовското крайбрежие и Черно море. Подписването на зърненото споразумение в Истанбул с посредничеството на ООН всъщност признава правото на Русия да блокира украинските пристанища и да възпрепятства износа на оръжие за Украйна по море. Под контрола на Русия се намират комуникациите между Черно море и Каспийско море, които са важни за процесите на континентална интеграция с участието на Китай. Очевидно е, че САЩ, Великобритания и Израел ще се опитат да отдалечат Азербайджан от Русия, опитвайки се да разрушат интеграционните коридори в Каспийско-Черноморския регион.

Турция, напротив, е заинтересована Москва, Баку и Анкара да работят заедно, интегрирайки Черноморския и Каспийския региони с трансевразийски проекти.

При сегашните условия Русия ще бъде заинтересована от постигане на споразумения, включително с посредничеството на Турция, които ще изключат ескалацията на конфликта около Нагорни Карабах и между Армения и Азербайджан, но ще засилят позициите на Баку в региона.

Ако Баку и Ереван не се поддадат на провокациите на атлантическите агенти на влияние, които, от една страна, ще тласнат Азербайджан към пълномащабна военна операция в Карабах, а от друга страна, ще убедят Армения да откаже сътрудничество с Русия , тогава може да се избегне пълномащабен конфликт. Ереван ще постигне мир и перспектива за запазване на арменското население в Нагорни Карабах, запазване на суверенитета над Сюник (друга възможна точка на ескалация на конфликта). Азербайджан ще получи изпълнение на проекта за транспортен коридор Зангезур под контрола на руските сили за сигурност, което ще позволи да се свърже Нахчиван с основната територия на Азербайджан. Турция също ще спечели от реализацията на този сценарий.

Източник:

https://katehon.com/ru/article/nagornyy-karabah-eskalaciya-i-deeskalaciya

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.