Обръщение към избирателите на проф. д-р Никола Аврейски – водач на листите на ПП ,,Русофили за Възраждане на Отечеството” в 1 МИР – Благоевград и в 24 МИР – София
Уважаеми български граждани,
Отново сте призвани към избирателните урни. Десетки политически формации, вживели се в ролята на ваши спасители, ви заливат с обещания, като най-щедри са онези, които ви докараха до ръба на оцеляването.
Обещават да ви спасят амбицираните да възвърнат позицията си на първа парламентарна сила от ГЕРБ, които по време на 12-годишното си управление успяха да прекратят изграждането на АЕЦ ,,Белене”, да блокират проекта за нефтопровод Новоросийск – Бургас – Александруполис, да платят цялата сметка от милиарди долари на ,,Големия брат” за бойни самолети, които още не са произведени, да унижат България пред целия свят със снимка на техния министър-председател на фона на златни кюлчета, пачки със западни валути и пистолет. Пригласят им техните коалиционни партньори със затихващи функции от СДС, които навремето обявиха ,,новия цивилизационен избор”, възродиха русофобията в българското общество и дариха несметни български природни богатства на алчни западни компании.
С учудващо дебелоочие продължават да ви лъжат нарцисите от ,,Продължаваме промяната”, които след като застанаха начело на властта, не само не изпълниха предизборните си обещания, но задълбочиха тоталната криза в страната. Внушеното от САЩ задкулисно обещание пред ЕС на техния министър-председател да допуснем Република Северна Македония до присъединителни преговори се оказа по-важно от българските национални интереси и широките обществени нагласи. Обещанието му пред НАТО да бъде построен втори мост при Русе – Гюргево за превозване на тежка военна техника на Алианса към Русия се оказа по-важно от изграждането на гражданската инфраструктура на страната. Няма друг национален лидер в света, който да си е позволил такава арогантност към международно призната Велика сила, като Кирчовото ,,Русия е просто бензиностанция с ракети”. Негов е и световният рекорд по обявени руски дипломати за ,,персона нон грата” – и то след като правителството му за първи път в съвременната ни история беше свалено с парламентарен вот на недоверие. Само за няколко месеца управление глашатаите на ,,промяната” успяха да лишат България от договорения евтин руски газ и да застрашат националната сигурност на страната, отреждайки й ролята на прифронтова държава.
Някак назидателно ви лъжат и техните коалиционни партньори от люспите на някогашното СДС, обединили се в ,,Демократична България”. До появата на Кирчо от Канада нейните лидери Христо Иванов и Атанас Атанасов имаха най-голям принос за поставяне на националната ни сигурност в състояние на риск със своите яростни русофобски и антитурски послания и действия.
Лукаво ви ухажват дори отдавна отчуждилите се от собствените си членове функционери на Столетницата. Навремето нейните лидери – премиерът Станишев и президентът Първанов, дадоха на американците за безплатно ползане военни бази на наша територия, като се има предвид, че дори по време на Студената война у нас нямаше нито един съветски войник. Пръв започна да ви плаши с руските изтребители военният им министър Ангел Найденов. Техният министър-председател Орешарски чинно изпълни искането на американците за едностранно спиране на строителството на газопровода ,,Южен поток”. А в наши дни, дори и след разкритията на западни медии, Нинова продължава да ви лъже, че не е изпращала оръжия и муниции на Украйна за войната й с Русия. Не ви ли се струва някак странно, че същата Нинова, която оглавява партия с традиционни проруски настроения, се оказа в братска прегръдка с най-пламенните русофоби у нас ̶ Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов? Е, по-паметливите помнят, че навремето тя беше заместник-министър в екипа на ,,Командира” Костов, който сега самодоволно потрива ръце: ,,Събрахте се най-накрая, чеда мои!”.
Продължават да ви ухажват и хората на шоумена Слави. Тях като че ли ги разпознахте най-бързо, след като им се доверихте на по-предишните парламентарни избори. Дори не можаха (или не посмяха) да направят правителство. След следващите избори, когато вече не бяха първи, се впуснаха във всевъзможни задкулисни пазарлъци с коалиционните им партньори, докато накрая, след отказа на Слави да си декларира милионите, както изисква законът, помогнаха да бъдат съборени от власт. Вероятно малцина сега си представят правителство начело със Слави или упълномощения от него Тошко Йорданов. Само при мисълта за такава опция асоциацията ме отвежда към турската поговорка: ,,Когато клоун стане цар, дворецът се превръща в цирк”.
Специално внимание заслужават ,,спасителите” от ,,Възраждане”, които натрапчиво афишират антинатовски, антиевропейски и проруски възгледи. Вгледайте се в гласуванията им в разпуснатия вече парламент и ще се убедите, че в повечето случаи те бяха в подкрепа на евроатлантиците. Ако все още вярвате в показната им русофилия, заинтересувайте се колко пъти лидерът им Костадинов е ходил в Русия и с кои влиятелни политически и икономически фактори там има установени пълноценни контакти. Достоен за размисъл е и въпросът защо така упорито ,,Възраждане” безцеремонно отхвърля предложенията от доста граждански формации за обединяване на всички русофилски сили в страната. Оставям настрана очевидните фюрерски наклонности на лидера на тази амбициозна политическа формация.
Не зная дали сте забелязали, драги избиратели, че в предизборната кампания постоянно ви занимават с наистина тежките вътрешни проблеми на страната. Непрекъснато ви набиват в очите очевидното: България е най-бедната страна в Европа, затрупана с шеметен ръст на цените на енергоносителите, летяща инфлация, ежедневен ръст на цените на услугите и стоките, особено на онези от жизнената ,,потребителска кошница”, увеличаване на относителния дял на работещите бедни, стопяване на спестяванията, изправяне на бизнеса пред фалит с последващо неизбежно увеличаване на безработицата. Над 90% от българските домакинства днес наистина са много сериозно притеснени как ще изкарат предстоящата зима и дали ще могат да си покрият поне жизнените нужди от ток, вода, отопление и храна. Всичко това ви е добре познато и от проучванията на свързаните с големите политически партии социологически агенции. Но някак странно в своите демоскопски изследвания те не задават, защото не им позволяват, най-важния въпрос: Какви са причините през ХХІ век, над 33 години от началото на демократичните преобразования в страната, повече от 18-годишно членство в НАТО и над 16 години членство в ЕС, т.е. толкова дълго след пришиването ни към клубовете на богатите, да се окажем толкова бедни?
Този фундаментален въпрос започва да изглежда вече с понижена трудност, поне за българите със здрав разум, природна интелигентност и непредубеденост. Надявам се мнозина да се съгласят с разбирането, че корените на почти всички тежки проблеми на днешното българско общество се намират в геостратегическата ориентация на българската държава, очертана в началото на ХХІ век и бетонирана от времето на управлението на ГЕРБ. Вероятно някои си спомнят как премиерът Борисов уверяваше на съвместна пресконференция в София генералния секретар на Северноатлантическия съюз Столтенберг, че ,,България е най-дисциплинираният член на НАТО”! Да сте чули подобно унизително за цялата нация изявление от лидер на някоя друга натовска държава? Няма съмнение, че подобно е практическото отношение на българските управляващи и към ЕС. Изводът се налага от само себе си: при условие, че НАТО е класическа международна организация, в която участващите държави запазват своя суверенитет, а ЕС ограничава суверенитета на държавите-членки само дотолкова, колкото е разписано в неговата договорна основа, редуващите се във властта партии и техните лидери доброволно са се отказали от суверенитета на България. Защо ли? В името на оставането на партиите им във властта, което им предоставя достъп до финансови ресурси (от държавния бюджет, т.е. от нашите пари), до манипулативно възлагане на обществени поръчки (чрез корупционни практики), до усвояване на средства по европейски проекти (с които постоянно се злоупотребява), до лично облагодетелстване на партийната номенклатура (хората с ,,белите якички”)!
Не е ли вече време да се запитаме: Оправдано ли е такова сляпо и безусловно обвързване на България от нейните управляващи само и единствено със Запада? И дали със своя сегашен външнополитечески избор страната ни няма в най-скоро време да затвърди световната си слава на държавата с уникална способност във времена на исторически изпитания винаги да залага на губещата карта? Като професионален историк ще Ви напомня тягостната рекапитулация от миналото: за 1341 години съществуване край Дунава управляващите ни успяха два пъти да ликвидират нашата държава – първият за 167 г. под византийска власт, а вторият – за 482 г. под османско иго; за 144 години след Освобождението авторитарният монархически режим причини две тежки национални катастрофи (във Втората Балканска война и в Първата световна война), като беше на път да ни докара и трета със срамното за всички поколения българи (включително бъдните) обвързване с нацистка Германия във Втората световна война, избегната само благодарение на държавния преврат на 9 септември 1944 г. и последвалото включване на България в заключителната фаза на войната срещу Хитлер. Сбъдна се и предупреждението на русофилите още от първите следосвобожденски години, че без Русия няма да можем да разрешим най-важната си задача – обединяване на българското национално землище и на българската нация под крилото на Майка България – залитането в руслото на русофобията принуди Русия да прехвърли доверието си на Балканите върху Сърбия и донякъде върху Гърция, като България трябваше да се задоволи само с най-малката част от Македония (Пиринска).
В наши дни доминиращите сили в политическия живот на страната залагат отново едностранно на изглеждащия в техните очи ,,всемогъщ” Запад в неговата прокси война срещу Русия в Украйна и в усилията му да сдържи респектиращия възход на Китай. Но дали НАТО и ЕС са достатъчна гаранция за националния суверинитет на България, за териториалната й цялост и за унитарния характер на българската държава в тази изключително опасна глобална обстановка?
За да дадем убедителен отговор на този най-важен въпрос най-напред следва да си дадем ясна сметка, че България е разположена в лимитрофна зона (,,междинна територия”): в географско отношение – в центъра на моста, свързващ Европа с Азия и с Африка; в културно отношение – там, където се протриват тектоничните плочи на остро конкуриращи се цивилизации: Западната с държава-ядро САЩ, Източноправославната с държава-ядро Русия и Ислямската, в която основен претендент за държава-ядро е Турция. Не бива да забравяме, че по всички схеми на западните теоретици на цивилизациите от британския проф. Арнълд Тойби насетне България се отнася към Източноправославната цивилизация. Както и изричното предупреждение на харвардския проф. Самюъл Хънтингтън, че до сега историята не ни е предложила нито един случай една нация да е била успешно преведена от една цивилизация в друга, което той илюстрира с безуспешния опит за интегриране на мюсюлманска Турция в християнския Запад. Разположението на България в лимитрофна зона императивно налага не едностранна, а многовекторна, диалогична и неконфронтационна външна политика, която умело да балансира между големите сили на Запада и на Изтока. Нека напомня, че това беше разбрано още от цар Борис ІІІ, който не позволи изпращането на български войници на Източния нацистки фронт срещу Съветския съюз. Това се разбира и днес от неговия син – Симеон Сакскобургготски, който като премиер коригира русофобския курс на Костов, макар да беше принуден да заложи на Соломон Паси като външен министър, като и до днес отстоява публично своя политически завет: ,,Винаги със Запада, никога срещу Русия!”.
Упражняващите властта в наши дни доста ентусиазирано се заеха с изпълнение на възложената им от Вашингтон, Лондон и Брюксел задача да превърнат българите в русофоби. Дали обаче успяха? Някои побързаха дори публично да докладват – в интервю за западна медия премиерът Кирил Петков театрално възкликна: ,,Представяте ли си, цели 20% от българите все още вярват на Русия?”. Тъй като хора като Петков разбират не от научни, а от ,,евроатлантически” аргументи, ще напомня резултатите от социологически изследвания, проведени от известни западни агенции. Обявените на 4 юни 2022 г. резултати от международното демоскопско проучване в 52 държави по света на равнищата на русофобията, осъществено от Форума за сигурността GLOBSEC по поръчка на Фондацията ,,Алианс на цивилизациите”, която бе основана през 2017 г. от бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, показа, че въпреки специалната военна операция в Украйна: 57% от българите не смятат Русия за заплаха за националната ни сигурност; 47% са на мнение, че България трябва да спазва неутралитет в руско-украинския конфликт; около 40% считат, че Западът и Киев са предизвикали руската военна операция в Украйна; най-строгите санкции на Русия намират подкрепата на само 38%; процентът на желаещите страната ни да напусне НАТО през последната година е нараснал от 25 на 38; едва 8% възприемат Китай като заплаха. Още по-красноречиви са отнасящите се до България резултати от проучване на Евробарометър, публикувано на 22 юни 2022 г.: 53% имат отрицателно отношение към САЩ, доверието към ЕС е спаднало от 52% в края на 2021 г. на 49%, почти половината подкрепят Русия и Китай.
Също толкова манипулативни са опитите на Запада да представи днешна Русия като ,,изолирана” от света ,,агресивна” държава. Няма да Ви губя времето, за да доказвам с факти, че обвиненията срещу Русия в агресия се дирижират от безспорните световни шампиони по агресия – САЩ и Великобритания. Важното тук е да констатирам, че опитите да бъде изолирана Русия пропаднаха с гръм и трясък. Ако някой се съмнява в това, нека погледне резултата от подписването в края на август 2022 г. на подготвеното от Великобритания изявление на ООН, осъждащо войната на Русия в Украйна – от общо 193 държави-членки на световната организация декларацията подписаха едва 54, като сред тях са такива ,,важни” за международната общност държави като ,,свободно асоциираните със САЩ” Палау, Маршалови острови и Федерални щати Микронезия, една от малкото послушни на САЩ в Латинска Америка страни – Гватемала, европейските миньончета с формален суверенитет Андора, Лихтенщайн и Сан Марино, създадената по волята на американците Босна и Херцеговина, както и теглените към Запада постсъветски републики Грузия и Молдова. Въпреки тоталния натиск на Запада, отказаха да подпишат: половината от членовете на Г-20; от 10-те члена на АСЕАН подписа само градът-държава Сингапур; от 11-те члена на Меркосур подписа единствено Колумбия; отказаха да подпишат всички 5 държави от БРИКС, всички 8 държави от Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество, всички 22 държави от Лигата на арабските държави и всички 55 държави от Африканския съюз; не подписа дори ухажваният от Запада Азербайджан. Нека добавя и това, че до сега само една от 193-те членки на ООН е прекъснала дипломатическите си отношения с Русия – Асоциираната със САЩ Микронезия (фактическа американска колония). Коментирайки фактите от това показателно гласуване в световната организация във френския ,,Монд”, Марк Семо имаше всички основания да възкликне: ,,Единството на Запада срещу Русия го обрича на самота”. Част от тази самота е и България!
Политическата партия ,,Русофили за Възраждане на Отечеството” има добре обмислен свой отговор на въпроса как България да намери пролука от тази самота. Крайно време е да се научим да действаме като англосаксонците – съгласно завета на бившия британски премиер лорд Палмерстон: ,,Англия няма вечни съюзници, има вечни интереси!”.
В краткосрочен план най-належащото в настоящия момент е незабавно подписване на дългосрочен договор с Русия за в пъти по-евтин природен газ, който да гарантира нормалното посрещане на зимата от гражданите, да даде въздух на бизнеса, да намали инфлацията, да успокои цените – така, както вече го направиха членката на НАТО и ЕС Унгария и намиращата се в преговори за присъединяване към ЕС Сърбия. Интересът ни да останем зона на мира и частичното възстановяване на доверието на Русия предполагат пълен неутралитет на България по отношение на военния конфликт в Украйна. Геополитическото положение на България изисква отказ от враждебни действия спрямо други страни, включително в рамките на ЕС и НАТО. Само при една конструктивна външна политика можем да създадем условия за разрешаване на най-насъщните задачи в областта на вътрешната политика. А решаването на тежките вътрешни проблеми може да бъде успешно и трайно при засилване на участието на държавата в икономиката на страната. Главозамайващият скок в цените на енергоносителите налага изграждане на мощна българска ядрена енергетика. Без идеологически предразсъдъци трябва да се опитаме да привлечем в България милиарди инвестиции по пътя на китайската Инициатива ,,Един пояс, един път” – нещо, което преди месеци направи Унгария. Още сега в основен приоритет на България трябва да се превърне мащабната и конкретната практическа работа по извеждане на страната от демографската катастрофа със специален акцент върху българската диаспора в чужбина, ако не искаме да се стопим до 4 милиона, каквато задача ни постави през 1997 г. посланикът на САЩ в България г-жа Ейвис Боулън.
В средносрочен план ние отдаваме специално значение на основна промяна в Закона за референдумите, която да превърне пряката демокрация в норма при решаването на всички съдбоносни за Отечеството въпроси. Само така – наистина демократично – трябва да решим дали да закрием чуждите военни бази в България и дали да позволяваме чуждестранно военно присъствие на наша територия, както и дали да останем членки на НАТО и на ЕС. Може дори да се мисли за въвеждане на задължително гласуване на изборите и на референдумите, както направиха Белгия и Гърция. Така ще отпаднат всякакви съмнения в легитимността на демократичния избор, а и по този начин ще се повиши политическата култура на българите, които ще свикнат да правят подходящия според тях информиран избор и ще осъзнаят по-добре, че освен граждански права, те имат и граждански задължения.
Уважаеми граждани, турболентното развитие на света, в който живеем, безпорният залез на Запада и респектиращият възход на силите на Изтока, а и рисковата международна среда на сигурност, са огромни предизвикателства пред България, които както никога по-рано властно изискват излъчване на легитимна законодателна власт. Алфата на теорията на демокрацията е наличието на представителен парламент, което означава в него да бъдат представени пропорционално всички социални сегменти. Когато половината от имащите право на глас български граждани отказват да го упражнят, Народното събрание се превръща в изкривено отражение на обществените нагласи и се разкриват големи възможности то да действа в разрез с очакванията на народа. А парламентът има право да променя Конституцията, да приема нови закони и да изменя стари, да ратифицира важни междудържавни договори, да взема обвързващи всички власти решения, да контролира изпълнителната власт и още редица важни функции. За това днес е повече от наложително да се гласува! За това Ви призовавам: Упражнете правото си на глас, уважаеми съграждани! Отделете малко от времето си, за да гласувате! Гласувайте по съвест! За колебаещите се дали да отидат до избирателните урни, изповядващи житейската философия ,,Всички са маскари!”, ще напомня, че в такъв случай се прави избор на принципа ,,по-малкото зло”. Дайте си труда да оцените реалните резултати от досегашното участие на политическите партии във властта, за да не давате нов шанс на вече провалилите се! Внимателно преценете посланията на новите играчи на полическото поле, за да не ви изиграе някой, както го направиха преди месеци внедрените глашатаи на ,,промяната”! Толкова много Ви лъгаха за над три десетилетия, че вече трябва да сте си изработили защитни механизми при появата на нови ,,спасители”. И не забравяйте максимата на Чърчил: ,,Всеки народ има правителство, каквото заслужава”.
Ако подходите така отговорно към своите граждански права и задължения с мисълта не само за себе си, но и за вашите деца и внуци, надяваме се да оцените по достойнство предизборната платформа на политическата партия ,,Русофили за Възраждане на Отечеството” и да я подкрепите със своя глас. Лидерът на русофилите Николай Малинов е енергичен и талантлив млад човек, всяка стъпка на който е с мисълта за Отечеството и който е припознат от държавните институции в Русия и от руския бизнес като най-автентичен изразител на традиционните русофилски настроения на българския народ. Партията разполага със сериозен експертен потенциал в различни области на обществения живот. Тя има визия за едно по-достойно бъдеще на българската нация. Русофилите не търсят реванш или конфронтация – нито вътре в страната, нито пък на международната арена. Ние призоваваме своевременно да се подготвим за формиращия се нов многополюсен международен ред, който има шанса да предложи един по-балансиран, по-сигурен и по-справедлив свят с гарантирано безконфликтно развитие на всички цивилизации и пълноценно сътрудничество между тях.
Ако припознаете във възгледите на ,,Русофили за Възраждане на Отечеството” своите собствени разбирания, подкрепете ни, като гласувате с бюлетина № 29!
