79 години от бомбардировките над София

79 години от бомбардировките над София

Публикувано от: 

Членове и симпатизанти на Национално Движение Русофили, ПП „Русофили за възраждане на Отечеството“ и БАС почетоха паметта на невинните жертви на най-жестоките и кървави бомбардировки над София през Втората световна война пред Паметника на българския летец.

Днес, 10 януари 2023 година, се навършват 79 години от „Черния понеделник“. На този ден над 300 американски и английски самолети хвърлят 1784 бомби над София, които убиват 750 души – предимно цивилни, мирни граждани, ранени са над 700 души. Срещу тях противовъздушната отбрана на София изпраща 39 прихващачи. България губи само един самолет срещу 31 свалени американски бомбардировачи. Нанесени са тежки удари на над 900 сгради, половината от тях са напълно разрушени.

Това е една от най-зловещите и кръвопролитни бомбардировки на София.

На 13 декември 1941 г., десет месеца след като България се присъединява към Тристранния пакт, Народното събрание в София обявява война на Великобритания и САЩ. Това е по-скоро символичен акт, а не намерение за конкретни военни действия от наша страна. България така и не предприема такива. Но това не спира британския премиер Чърчил и американския президент Рузвелт през август 1943 г. да дадат началото на операция „Приливна вълна“. Тя има за цел да неутрализира съюзниците на Третия райх, Румъния и България, и да ги принуди да капитулират. Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения.

По време на бомбардировките от 1943-1944 г. са убити, безследно изчезнали и починали от раните си над 2000 души от софийското население, разрушени са над 12 500 сгради. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, театър „Одеон“, Юнион клуб, Домът на културата и печата, Артилерийските казарми, католическата катедрала „Свети Йосиф“ и много други. Те не са възстановени. Силно засегнати са Народният театър, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала „България“, къщата музей „Иван Вазов“, сградата на БАН, Централна баня, Александровска болница.

Въпреки всичко хиляди хора и сгради са спасени от атаките на противника заради самоотвержената съпротива на българските военновъздушни сили. Защитниците на София отклоняват част от атаките и свалят голям брой вражески самолети. Между героите са Димитър Списаревски, Георги Кюмюрджиев, Мито Дисов, Стоян Стоянов, Неделчо Бончев, Любен Кондаков, Герхард Венгел и много други.

През 1944 г. по настояване на Йосиф Сталин бомбардировките на англо-американската бойна авиация над София са прекратени. Месеци по-късно Сталин не разрешава разпарчетосването на България между Турция, Гърция и Югославия;

На 11 ноември 1946 г, на Парижката мирна конференция, външният министър на СССР Вячеслав Молотов официално гарантира териториалната цялост на България и драстично намалява исканите парични репарации. В този ден Молотов заявява: „Българи, бъдете спокойни, вашите граници ще останат непокътнати!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *