ПРОЧЕТИ ТУК ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ ЗА ЗЛАТОТО НА БЪЛГАРИЯ…..
Д-р на ик. н. Илиян Георгиев
Областен координатор за област Ловеч и член на НС на ПП „Русофили за възраждане на
Отечеството“
Не кради!
Правителството не търпи съперници!
Датата е 28 юни 1991 г. , Будапеща, Унгария. Провежда се последната 46-та сесия на
СИВ /Съвет за Икономическа Взаимопомощ/. Представителите на страните членки
взимат решение и сключват споразумение за прекратяване съществуването на
организацията в срок от 90 дни – 26 септември 1991г. Основан на 25 януари 1949 г. в
Москва, СИВ е организация за икономическо сътрудничество, възникнала след Втората
световна война, като опит на така наречените „братски социалистически страни” да
създадат свое собствено икономическо пространство /общ пазар/.Сред неговите цели е
да насърчава търговските отношения между страните членки, като по този начин
противодейства на тези международни икономически организации с капиталистическа
икономика. Алтернатива на плана “Маршал“, разработен от САЩ, както и еквивалент на
Европейската Икономическа Общност.
Стокообменът между страните от СИВ е организиран на базата на планова икономика
,чрез дългосрочно планиране (петгодишни планове) и твърди цени, които се изчисляват в
така наречените „преводни рубли”.
От 1 януари 1991 г. страните членки на СИВ се принуждават да извършват сделките
помежду си, вече по правилата на пазарната икономика. В резултат на това се получава
радикален спад в търговския обмен между тях, тъй като Източният блок сменя
асиметричната планова търговска зависимост от Съветския съюз със също толкова
асиметрична, но пазарна търговска зависимост от Европейската Общност. Губейки
основните си подсигурени до скоро пазари и гарантирано снабдяване с основни евтина
енергия, суровини и материали, се оказва пагубно за икономиката на България.
Започва опит за структурна реформа в икономиката, като се внасят допълнителни закони
за реституция и приватизация. В областта на външната политика правителството на
Филип Димитров прави рязък завой в посока сближаване със САЩ и Западна Европа. На
8 януари 1996 г. е дадено начало на всеобхватно раздържавяване на държавните
активи, натрупани от 1945 г. до 1989 г., чрез така наречената приватизация.През
същата година избухва икономическа криза, провокирана от огромни дългове и
създаваща хипер инфлация в държавата.След намесата на МВФ /международен
валутен фонд/, българското правителство задейства спешно приватизация.На 21
май 1997 г. парламентът одобрява новия кабинет, оглавен от Иван Костов.Начинът
по който кабинетът на Иван Костов решава да се справи е, чрез масова приватизация.
Под натиска на МВФ, Костов дава началото и задейства бърза масова приватизация,
скоростно раздържавяване на българската индустрия и безумна разпродажба на
предприятията, а оттам и тяхното закриване /вместо модернизиране/ , което пък
провокира още по-голяма безработица и криза в държавата.Стотици държавни
предприятия /най-вероятно умишлено натрупали дългове/, “необмислено“ са раздадени
на “случайни“ частни компании за дребни суми.“Командирът“ Костов и кликата му
подпомагат чрез законотворчество /удобно за групови интереси/, РеМеДетата, които чрез
офшорни фирми с виртуални собственици приватизират близо 80% от българската
индустрия. Те не поискаха от нито един инвестиционен фонд, от нито една партия да
декларират произхода на капиталите си. Продават безогледно, на безценица, за да
получат процентите си. И се хвалят с “успехите“ си.В този “успешен“ списък попадат
индустриални колоси, като “Кремиковци“, “Химко“, “Стомана“, “Девня“, “Плама“, “Балкан“ и
много други.Паралелно с продажбите се сключват стотици “успешни“ концесионни
договори, чрез които България се разграбва и се води към финансов колапс.
Един от тях е концесионният договор за рудодобивната мина в с.Челопеч.Това е най-
голямото и богато златно-медно- пиритно находище в Европа, познато още от древни
времена.С решение на МС/26.03.1999г., златното находище в с.Челопеч е обявено за
концесия. На 19.05. 1999г., правителството на Костов, /в лицето на министър Ал.Божков/
сключва договор, чрез концесионен договор за експлоатация на мината с Ирландската
компания ,“НАВАН“ и нейната подизпълнителна компания “МИНОРКО“. Така, държавното
дружество е приватизирано и се създава “НАВАН ЧЕЛОПЕЧ“ АД. В началото,
Българската държава държи 35 % акции. Шест месеца по-късно Ал. Божков е освободен
от поста. Неговият наследник П. Жотев на 19.09 2000г.,сключва допълнително
споразумение, чрез което са нанесени сериозни щети на България, тъй-като
задължителната минимална екологична програма е съкратена от 9 600 000 долара на 1
374 668 долара, а задължителната инвестиционна програма е орязана от 37 136 000
долара на 8 302 857 долара. Отменен е бил Контролният съвет от договора, както и
задължението на концесионера да осигурява достъп за контрол на обекта. Което означава
само едно – концесионерът може да добива ценни метали, колкото си реши, избягвайки
концесионната такса, която е процент от добива. През 2002г., след няколко години
управление на компанията “НАВАН МАЙНИНГ ГРУП“, мината се сдобива с дълг към
Дойче банк в размер на 180 000 000 долара и така в края на 2002г. компанията обявява
фалит. /Дали това е предварително подготвен фалит, подпомагащ сключеният
неизгоден концесионен договор, с цел оправдание на Костовото правителство за
приватизацията на мината …..предоставям извода на читателя/. През същата година
Дойче банк обявява мината за продажба, чрез международен конкурс, който компанията
“ДЪНДИ ПРЕШЪС МЕТАЛС“ АД “ДПМ“ печели. Сключва се нов 30 годишен концесионен
договор, с концесионна такса от 1.5 % в полза на Българската държава.
И така на 24.07.2001, начело на правителството застава лидерът на “НДСВ“ – Симеон
Сакскобурготски. По време на правителството на “НДСВ“ вицепремиерът Лидия Шулева
подписва в края на февруари 2004 г. ново споразумение със задна дата, което намалява
наполовина /на 0.75 %/ и без това неплащаната в пълен размер концесионна такса. То е
със срок от 01.01.2004 г. до края на 2010 г., с което обвързва и задължава и следващото
правителство. Намаляването на таксата е оправдано с “неблагоприятни условия”и с
наличието на арсен в рудата. Прокуратурата обаче е категорична, че това не е вярно, тъй
като добивът скача от 624 310 тона на 1 088 431 тона, при това реалните числа са
неизвестни и вероятно са много по-високи, поради липсата на контрол върху тях. Шулева
подписва също отмяната на задължението на концесионера да преработва рудата на
територията на страната, с което лишава държавата от преки данъци, в полза на трети
страни. Окончателно е загубен и контролът върху изнасяната руда. Чрез анекс към
существуващият вече договор е отменен и член от първоначалния договор за промяна на
концесионното възнаграждение при трайни изменение на пазарните условия,
продължаващи повече от 6 месеца. Държавата отново губи милиони, защото при
сключване на договора през 1999 г. цената на тройунция е била 300 долара. Следващото
управление на страната попада в ръцете на т.н. “Тройна коалиция“, с министър
председател С.Станишев /2005г.-2009г./.На мястото на подалия оставка министър
Р.Овчаров, е назначен за министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров./на
18.07.2007г./. За първи път кабинетът на Станишев взима решение, рудният концентрат
да не се изнася, а да се преработва в България, като за тази цел се придобие собствена
инсталация за преработка на руден концентрат. В този смисъл, през 2008 г. министърът
информира чрез доклад правителството, че е необходима промяна на договора поради
нарушаване на икономическия баланс между страните в полза на концесионера. В
подписаното споразумение отпада клаузата за намаляване на концесионното
възнаграждение с 50%. А парите за държавата стават 2% от стойността на металите при
10% или по-ниска рентабилност и 8% при 60% или по-висока рентабилност. През 2010 г.
обаче Върховният административен съд отменя решението на Еко министерството, с
което се дава разрешение за собствена инсталация и проектът не стартира. Така
клаузата за по-високи концесионни възнаграждения не се задейства и остава тази от 1,5%
от стойността на металите. Същият министър подписва ново, допълнително
споразумение към вече съществуващия договор за концесия, което отново не е в полза
на България и което твърди следното: “Концисионерът запазва правата и задълженията
си по сключените вече договори до изтичане срока на съответната концесия“, т.е., до
крайната дата на договора, концесионната такса не може да бъде променяна.
С указ No 274, на президента Първанов от 27.07.2009г., управлява правителството на
Б.Борисов /първи кабинет – от 27.07.2009г-13.03.2013г./, с министър на икономиката и
енергетиката – Тр.Трайков. Поредното споразумение е подписано от министъра на
икономиката Трайчо Трайков и “Челопеч майнинг” на 28 декември 2009 г. при премиера
Бойко Борисов. С него е удължен от 18 на 20 месеца срокът за ликвидация и
рекултивация на терени. Следващото споразумение е от 11 август 2015 г. и е подписано от
министъра на енергетиката Теменужка Петкова/министър на енергетиката при кабинети
Борисов две и Борисов три./. За него няма информация в постановлението на
прокуратурата. От Министерство на енергетиката отговорят, че според подписан документ,
двете страни третират, като поверителна цялата доументация по чл. 13 от Закона за
подземните богатства за цялата дейност, свързана с концесията. Т.е. от този момент
цялата информация за концесията е засекретена.
Сметната палата, през 2016г., извършва одит на договора за предоставяне на концесия
за подземни природни богатства – златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище
„Челопеч“ – Софийска област, на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД за периода от
01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. Въпреки че той изследва периода януари 2011 г. – декември
2013 г., чрез него на практика може да се проследи цялата история на концесията. Какво
става ясно от доклада на Сметната палата:
За трите години на одита – от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г., канадската компания
концесионер „ДЪНДИ ПРЕШЪС МЕТЪЛС“ ЕАД е добила край с.Челопеч:
5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18,8
тона, а на сребро – 42,99 тона, като стойността на извлечената за трите години мед е 531
млн. долара, на златото – 939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара. Общата сума
на добива е над 1,5 млрд. долара.
/Изследваната информация е подадена от “ДПМ“ ЕАД и е в невъзможност да бъде
проверена/
От тази сума под формата на концесионно възнаграждение в бюджета са влезли около
22.6 млн. долара (1,5%) или около 34 млн. лв., за периода 01.01.2011г. – 31.12.2013г.,като
община Челопеч е получила 14,7 млн. лв., а община Чавдар – 1,7 млн. лв. За същия
период реализираните инвестиции от концесионера са в размер само на 187,5 млн.
щ.долара. / За сравнение: средните концесионни такси в Света са около 32-33% от
печалбата на концесионера. /
Основният извод от одита е, че осъщественият контрол по изпълнението на договора за
концесия за подземни богатства – златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище
„Челопеч“ – Софийска област, за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г., не е достатъчно
ефективен.
От информацията за осъществения контрол през одитираният период не се създава
увереност, че през 2011 г. и 2013 г. са извършвани проверки на място в обекта на
концесия, както и че във връзка с осъщественият текущ контрол стриктно са спазени
изискванията на вътрешните правила за работа на дирекция „ПРК”, по отношение на
проверка на представените документи от концесионера. Липсва информация за
извършените конкретни контролни действия и процедури, по които се извършва текущият
контрол.Всичко това крие риск от формализирането на контролните функции и от
ненавременно констатиране на евентуални неизпълнения по договора за концесия.
Осъществяваният текущ контрол в “МИЕ“ е преимуществено документален. В по-
голямата си част той се основава на подадените от концесионера данни, което не
гарантира тяхната достоверност и създава риск за формално изпълнение на контролните
функции и недостатъчна ефективност от извършването му.
Постфактум е сезирана Прокуратурата на Република България.Налице е дело въз основа
на събраните 17 тома с обвинителни материали. Софийска Градска Прокуратура изготвя
Постановление за изпращане на преписка по компетентност, образувана по
сигнал.Прокуратурата излага твърдение за неизгодно за държавата експлоатиране на
находището в с.Челопеч.Концесията на находище “Челопеч“ е в полза на канадската
компания “Дънди Прешъс Металс” ЕАД , а при сключването на договора не е защитен
държавния интерес на България. Установява също, че с договора и последвалите анекси
към него не може да се контролира нито съдържанието, нито количеството на изнесените
от страната концентрати и смеси. Налице е очевидна тенденция за увеличаване на
добивите при намаляване на концесионното възнаграждение, както и невъзможност то да
се актуализира, макар да има значително покачване на цената на златото / цената на
тройунция злато 1999г. е 300 щ.долара, понастоящем разледване – 1969 щ.долара/
.Държавата е била ощетена с милиарди от неконтролиран добив на ценни метали, тъй
като в концесията с “Дънди Прешъс Металс Челопеч” са упоменати само три от металите –
злато, мед и сребро, като останалите 38 вида са изнасяни в Намибия и Китай
безконтролно. Преписката е изпратена до Спецпрокуратурата с мнение, че петима
енергийни министри, подписвали договори и споразумения с канадската компания трябва
да бъдат разследвани за безстопанственост./ /Спецпрокуратурата по закон води
досъдебните производства срещу представители на високите етажи на властта./
Въпросните петима министри, позлатили канадската компания “ДЪНДИ ПРЕШЪС
МЕТАЛС“ ЕАД и нанесли щети за милиарди щ.долари на България са : Петър
Жотев от правителството на Иван Костов, Лидия Шулева от кабинета “Сакскобургготски”,
Петър Димитров от кабинета на Тройната коалиция, Трайчо Трайков от кабинета “Борисов
1” и Теменужка Петкова от кабинети “Борисов 2 и 3“.
Изложените по-горе факти са заключения от работата на държавните институции на Р
България.Тук е мястото да дадем възможност за гласност и мнение и на специалистите от
академичната общност ./експерти – минно дело,геология и екология и др./. По данни от
научните изследвания на професор д-р на геологическите науки Вълко Гергелчев /
световнопризнат специалист и изключителен професионалист, завеждащ в
държавата секция “благородни метали“ /, в недрата на България има около 166 вида
полезни изкопаеми с промишлени запаси. Според негови научни ресурсни прогнози към
2011г.,България притежава около 20 000 тона злато на стойност от около 1 трилион
и 100 милиарда лв. Историята на разграбването започва от кабинетът на Иван
Костов, със закриването на Комитета по геология /бившият институт за полезни
изкопаеми/.В рудата на “Челопеч“, канадският концесионер “ДПМ“ ЕАД заявява и
отчита, че количеството добивано злато е в съотношение 3.96 гр. от 1 тон руда. На
база по-ранни данни на Държавната Комисия по Запасите на Р България
съотношението е 4.74 гр. злато от 1 тон руда. По изследвания, чрез научни методи,
професор Гергелчев и доцент Васил Атанасов, установяват,че в концентрата /
получен от рудата/ , съотношението достига до 40 гр.злато от 1 тон руден
концентрат. Този концентрат се изнася като се товари в гр. Златица и чрез влакови
композиции се придвижва до гр. Бургас, а оттам отпътува за Намибия, където “ ДПМ
“ ЕАД дообработва концентрата в собствен завод.По негово твърдение контрол
върху качеството и количеството на придобитият концентрат няма.По мнение на
професор Гергелчев, това е добре отработена схема за източване на природните
суровини и богатства на Р България.Според него, от концесионният договор с “ДПМ“
ЕАД, за 10 години, България е загубила около 30 милиарда лв. Това, казва той /цитат/
е престъпление, извършвано от корумпираните ни правителства,това е грабеж,
съизмерим със световен мега скандал, това е “ГРАБЕЖЪТ НА ВЕКА“ в България.
Уважаеми сънародници,
Една /най-вероятно, умишлено грешно/ сключена сделка преди деситилетия, генерира
на Р България огромни финансови загуби . От 2002г. до 2022г., /от въпросният
концесионен договор/ икономиката на България е загубила над 60 милиарда лева.
Това се случва в Нашата държава, в държавата в която живеем, в България.
Чужди изнасят златото ни, а свой внасят боклука на чужди. .
Ако всичко това, Ви напомня за тежка колониална сага, оцветена в цветовете на
многогодишна политическа корупция, с фон на невежи, но алчни политици, с привкус на
продажност и ненаситност, с послевкус на измяна и безродие, с аромат на
бездържавност, комплекси и “нощни шкафчета“, с усещане за безпочвеност, с чувство на
срам и безсилие,че губим държавата си…..то, то тогава може би е настъпило времето,
когато Ние, Българите, трябва да заявим воля, да вземем решение и да сменим
политиците си ….. с Държавници!
Ако Вие, вземете това решение ……..повярвайте ми, …..аз няма да Ви преча !!!
Направил си труда и изготвил :
Д-р ик.н. Илиян Георгиев
Областен координатор за област Ловеч и член на НС на ПП „Русофили за възраждане на
Отечеството“
