ПО ПОВОД ОТКАЗА НА БНТ ДА ОТРАЗИ ПОХОДА ЗА МИР
Въпросът за дефицита на демокрация в ,,демократичния Запад” бе поставен по един изключително оригинален начин от духовния учител на Оруел – британския писател и публицист Олдъс Хъксли. В научната си фантастика ,,Прекрасният нов свят”, написана през 1931 г.[1], Хъксли описа света на бъдещето след седем века като ,,благоденстваща тирания на Утопията” – една Световна държава с Център в Лондон, функционираща под мотото ,,Общност, Еднаквост, Устойчивост!”. Централно място в столицата заема 60-етажният Дом на пропагандата, в който се помещават печатниците, офисите на най-големите вестници, многобройни пропагандни служби, научноизследователски лаборатории и звукоизолирани кабинети. В Дома на пропагандата е и Институтът за емоционално инженерство, регулиращ употребата на Идеален наркотик, който създава радостно настроение, възбужда и предизвиква приятни халюцинации.
Друга възлова структура е 34-етажният Главен лондонски център за инкубация и обучение, произвеждащ стандартни мъже и жени в еднородни партиди по касти и обучаващ ги по Елементарно класово съзнание по Внушения на Държавата и по метода ,,шестстотин и две хиляди и четиристотин повторения създават една истина”.
Преподаването на история е забранено – дори се води методична кампания срещу Миналото, след като отдавна са взривени историческите паметници, затворени са музеите, от библиотеките са иззети всички стари книги и са задушени с отровни газове почитателите на културата. Недопустимо в обучението е също изкуството, което е ,,несъвместимо с щастието”. Регулирането на отношенията в Световната държава се осъществява от администрацията на Главния предупределител и Управлението на десетте Вселенски Контрольори. Всяко отклонение от ,,стандартното инфантилно благоприличие” се наказва с преминаване през Центъра за преобучение на възрастни или с преместване от Центъра в някой Подцентър. Най-голямото предизвикателство пред Световната държава е науката, тъй като тя е ,,опасна” със стремежа си към разкриване на истината, която е ,,заплаха” за Обществото. Затова тя най-предпазливо се държи на синджир и с намордник. Задължение на всеки Вселенски Контрольор е да не допуска публикуването на ,,еретични по отношение на сегашния порядък” творби. Всеки враг на Обществото, рушител на неговите Устои, на всеобщия Ред и заговорник срещу самата Цивилизация подлежи на изолиране в непристъпни острови.
В предговора си към второто издание на книгата, написан през 1946 г., Хъксли отбеляза как пророчествата в нея са започнали неочаквано бързо да се сбъдват: ,,Твърде вероятно е всички правителства в света да станат в по-голяма или по-малка степен изцяло тоталитарни” и вече ,,изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век”[2].
Хъксли написа ,,Прекрасният нов свят” по времето на фашистка Италия и болшевишкия Съветски съюз, а предговора си към второто издание на своята книга – след разгрома на фашизма и нацизма, но той нямаше предвид тоталитарните режими, а обезпокоителния развой на социалните процеси в демократичния Запад.
В началото на ХХІ век най-известният американски политически дисидент – проф. Ноам Чомски, написа блестящата си книга ,,Необходими илюзии” с показателното подзаглавие ,,Промиване на мозъците в демократичните общества”[3]. Анализирайки механизма на функциониране на американската демокрация, авторът обърна внимание, че на практика едва около 20% от гражданите са сравнително образовани и донякъде активни в обществения живот. Останалите 80%, наречени от носителя на престижната награда ,,Пулицър” д-р Уолтър Липман ,,наблюдатели на действието” и ,,изумена тълпа”, се поддържа от масмедиите – жълтата преса, телевизиите, спортните тържества, светските суматохи и други. Целта е отклоняване на вниманието на масите от политиката и възпитаване на пасивност, подчинение на властите и други ,,ценности”: алчност, лично благополучие, безжалост към нищите, страх от въображаеми врагове и прочие. Важното е ,,стадото” да не преодолее ,,изумлението” си и да не започне да умува за света, което е нежелателно, защото може да му се прииска да го промени.
Използвайки лостовете на НАТО, англосаксонците упорито прокарваха тази своя медийна политика в своите западноевропейски съюзници, а след рухването на Берлинската стена – и в източната част на Европа. Англосаксонският контрол над Европа вече не е само военен, политически, икономически и финансов, но и медиен. Понастоящем контролният пакет акции на ,,Евронюз” и 80% от европейските медии са в ръцете на неевропейци.
Вече едва ли има европейска страна, в която водещи интелектуалци да не са били камбаната за тревога от заплашителното разпространение на тази англосаксонска зараза. Все пак ще посочим бляскавия анализ ,,Машина за втеляване” на професора в Университета „Стендал” – Гренобъл-3 Пиер Журд[4].
Медийната среда в съвременна България също се влошава, след като ,,свободните медии” се заеха усърдно с осъществяване на втълпеното тихомълком от външните им господари и техните български слуги ,,призвание” не да мислят, а да попречат и на зараждащото се гражданско общество у нас да мисли, ползвайки целия арсенал на апробираната отдавна на Запад технология за промиване на мозъците. Нещата стигнаха до там, че уважаваният писател проф. Боян Биолчев привлече вниманието върху ролята на медиите в ,,опростачването” на нацията, а един от най-популярните български журналисти Кеворк Кеворкян в своите анализи наблегна на онази ,,продажност, която увони медийната ни среда” и констатира: ,,Брадъризацията съсипа методично всичко.” Самият председател на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова открито призна, че съвременната ни журналистика не е на дъното, както някои си мислят, а ,,под дъното”. Медийната дезинформация достигна такива размери, че друг голям интелектуалец неотдавна в неформална среда сподели: ,,Господи, никога не съм си представял, че ще търся руски медии, за да разбера какво действително се случва по света!”.
След началото на военния конфликт в Украйна, всъщност прокси война на предвождания от САЩ ,,колективен Запад” срещу Русия, бе открит и медиен фронт. Под прикритието на борба срещу руската ,,дезинформация” глашатаите на ,,свободата на информацията” от близкото минало закриват руски медии, щателно надзирават социалните медии, шпионират личните контакти на всеки един заподозрян, предприеха дори показни арести и съдебни процеси срещу лидерите на онази част от обществото, която иска (и е в правото си!) да разбере и руската истина за конфликта в Украйна.
Използвайки комфортния си монопол, инсталираните от евроатлантиците ръководители на новинарските блокове в националните ни медии вече не ни информират, а арогантно ни налагат една сглобена в англосаксонските аналитични и разузнавателни центрове система от лъжи, натрапвани като безусловни истини. Те не ни информират, а са прегърнали с типичното за част от българската интелигенция раболепие възложената им отговорна мисия да ни дезинформират, т.е. да обслужват чинно българската колониална администрация и техните извъневропейски метрополии.
Последното неопровержимо доказателство за тази медийна дезинформация даде (не)отразяването в националните електронни медии на проведения вчера поход за мир в столицата и в девет други градове на страната. Нека поясня: става дума за най-голямата през 34-годишния български преход масова демонстрация на зараждащото се гражданско общество у нас. За онези, които ще оспорват тази оценка, ще напомня, че демонстрациите за сваляне на социалистическите правителства на Луканов и на Виденов бяха акции на партийната опозиция, щедро подпомогнати и финансирани от западните й покровители. Докато походът за мир от 12 март 2023 г. бе организиран от Българския национален съвет за мир със съдействието на двадесетина граждански организации, без никаква организационна и финансова подкрепа отвън.
Походът за мир в София стартира с митинг, изпълнил целия площад пред НДК. Вееха се множество знамена – българското и възрожденското ,,Свобода или смърт!”, разпънати бяха много трансперанти с голямо разнообразие от надписи против въвличането ни в тази чужда на България и на Европа война. Макар да бе проведен в обстановката на предизборна кампания, никой от десетината оратори не си позволи да агитира събралата се респектираща маса от български граждани за кого да гласува. По един доста убедителен начин бяха коментирани всички предприети до сега стъпки към въвличането на България във войната: зле прикритата военна помощ на правителството на Петков, решението на 48. Народно събрание за оказване на военно-техническа помощ на Украйна, промята в Закона за отбраната и въоръжените сили, приета в последния ден от работата на парламента и подписан от Президента, трикратните указания до военните окръжия спешно да актуализират списъците за мобилизация, първите привиквания там на запасни, както и предложението на МОН за въвеждане на военно обучение за учениците от 10 и 11 клас, с което те автоматично ще влязат в мобилизационния резерв на Министерството на отбраната. И от трибуната на митинга, и от транспирантите, и със спонтанните възгласи бе заявена твърда воля да бъде спряна всякаква помощ за Украйна и да не бъде допуснато изпращане там на българските мъже – наши деца, съпрузи, бащи, братя, приятели – да гинат в името на болни англосаксонски амбиции, наложени на Западна и особено на Източна Европа.
Митингът се трансформира като истински поход за мир, преминал от НДК по ул. ,,Витошка” през Ларгото до ,,триъгълника на властта”, като пред сградите на Министерския съвет и на Президентството бяха произнесени нови десетина речи. В социалните медии може да се види многохилядното множество (около 7 хиляди участници) и как то изпълни цялата ул. ,,Витошка” от НДК до катедралата ,,Св. Неделя”, а после – и Ларгото. Походът за мир продължи през сградата на Народното събрание до Орлов мост и оттам – обратно до Паметника на Цар Освободител. Този уникален граждански поход за мир, предварително разрешен и охраняван от засилено полицейско присъствие, продължи цели 4 часа пред погледите на хиляди други граждани и гости на столицата.
Оказа се, че това не е новина за завладените български национални медии. Тук ще оставим настрани отказа на bТV дори да съобщи за събитието във вечерната си информационна емисия, макар че то бе приключило часове преди нея, както и срамежливата кратка информация от четири изречения за похода в страната, съпроводени със снимка на трибуната пред НДК с десетина човека на нея на телевизия NOVA. Все пак става дума за любезно продадени национални електронни медии на чужденци, за да се опитат да направят това, което българските им слуги не успяха – да превърнат българите от русофили в русофоби.
В правото сме обаче да поставим редица въпроси. Първият от тях е: Защо БНТ, която се издържа от нашите пари и е длъжна да отразява обекнивно националния живот и събитията по света без всякакви политически и идеологически пристрастия, пропусна да информира във вечерната си информационна мисия своите милионни зрители за похода за мир в столицата и страната, за който имаше вече маса снимки и клипове в социалните мрежи? Кой всъщност не видя тази огромна маса от хора, преминала през целия център на София и дори на стотина метра от сградата на самата БНТ? Или по-точно: Кой забрани на БНТ българските граждани да бъдат информирани за него?
Другата държавна информационна агенция намери кураж да отрази похода за мир, но забележете как: с много кратък репортаж за протест на ,,стотици”(!!!) хора, съпроводена със снимка, на която се виждат само няколко(!) човека. Възникват напълно резонните въпроси: Що за професионализъм на БТА е това? Кой носи персоналната отговорност за карикатурното представяне на такова невиждано през последния четвърт век събитие в центъра на българската столица?
Тези смайващи примери как национални медии са въвлечени в кампанията за дезинформиране на българското общество по толкова ключови теми за настоящето и бъдещето на България поставят остро и въпроса пред СЕМ: Ще предприеме ли СЕМ някакви конкретни действия, за да изясни кой стои в дъното на тази смайваща манипулация на българското публично пространство, да изобличи виновните и да поиска те да понесат своята отговорност, за да бъдат пресечини по-нататъшни опити за издевателства над истината?
Като оправомощени граждани на зараждащото се истинско гражданско общество (а не псевдогражданското, намиращо се на чужда ясла!), ние сме в правото си да напомним, че пред медиите има алтернатива: или слугинско включване в оркестрираните медии на ,,свободния свят” в името на сребролюбието, кариерата и славата, или достойно изпълнение на журналистическия дълг спрямо обществения договор на гражданите с държавата. Последното е особено трудно и дори рисковано в регионите на погранично триене на ,,тектоничните плочи” между цивилизациите, ако използваме терминологията на американския политически пророк проф. Самюъл Хънтингтън, което той обикновено илюстрираше с Балканите като особено характерен случай[5]. Да, сигурно е трудно. Но ние, потребителите на медийна информация, сме в правото си да очакваме от журналистите истински професионализъм и гражданска смелост просто в името на истината. А предизвикателството си струва, защото истината все някога излиза наяве!
