Изказването на Президента Радев, по време на конференцията „Война и мир“, ме кара да мисля, че може би ще започне поне малко отрезвяване на сегашният политически елит. Макар и да сме завладяна от „посолството“ държава, намери се представител на държавната власт, който да каже истината.
Да, така нареченото контранастъпление на ВСУ беше грешка, но категорично не мога да се съглася, че Русия е агресор. Първо най – голямата грешка я направи колективния запад с разширяването на НАТО на изток до границите на Русия. Владимир Путин им го казваше многократно, но кой да слуша и мисли с главата си. Запада не можа да се сдържи пред възможността да захапят огромния залък , наречен Русия с нейните необятни и безгранични ресурси. Нека бъдем честни и кажем, че няма значение формата на управление в Русия, тя все е на прицел на англосаксонските разбойници. Примери за това в историята има колкото си искате. Второ, ролята на западната дипломация беше подстрекателска и провокационна преди началото на СВО и месеците след това. Точно тази дипломация е виновна за трагедията в Украйна и нека Президента да не се надява, че точно тя ще доведе до мир и справедливо устройство на сигурността в Европа. Всички цели и действия на Запада не включват справедливост в устройството на света и Европа, а представляват собственият им геополитически интерес и под фалшивия флаг за демокрация, права и свободи налагат своите интереси чрез васални режими. България е крещящ пример за това. Ние сме васална държава с тотално опорочен изборен процес, без собствена индустрия, без развито селско стопанство, без армия. Предстои скоро да останем и без енергетика. Така, че разбирам думите на Румен Радев. От позицията, която заема той каза смело част от истината , но трябваше и да балансира, заради „посолството“.
Светът вече е променен и продължава да се променя, като посоката на промените не е в полза на евроатлантизма. Време е вече ние да започнем да защитаваме нашите национални интереси, защото военно политическа и геополитическа ориентация са две различни неща. Много бързо идва времето, когато трябва да мислим за утрешният ден.
Ставри Сотиров – член на ИБ на НПС на ППРВО и секретар по партийна политика
