СТО ГОДИНИ ИГРА БЕЗ ПРАВИЛА
срещата Джо Байдън – Си Дзинпин в Калифорния

СТО ГОДИНИ ИГРА БЕЗ ПРАВИЛА

 

На Джо Байдън, на „дълбоката държава“ и на финансовите властелини на света ще става все по-трудно да се преборят с Путин, Си и Илон Мъск, защото на тяхна страна е истината, вярата в доброто, а с тях е и преобладаващата част от човечество, която иска и вече е готова да воюва за нов, справедлив и добронамерен за обикновените хора световен ред!

След срещата на председателя Си Дзинпин с американския президент Джо Байдън в Сан Франциско на 17 октомври т.г. много хора у нас се питат има ли промяна в отношенията между РФ и КНР и доколко са достоверни безбройните оптимистични публикации за помирение и компромис между ръководителите на КНР и САЩ след недружелюбните знаци, подавани в последните месеци от официални представители на двете държави. За да сме обективни в изводите си ще се наложи да направим разходка в историята за последните сто години и да потърсим корените на всичко, което се случва или ще се случва в близкото десетилетие. А вероятно вече е и време да се опитаме да разкрием смисъла на казаното от председателя Си Дзинпин при раздялата му с президента Путин на площадката пред Големия Кремълски дворец в Москва на 22 март 2023 г.:

В света са в ход промени, и то такива,
каквито не е имало от сто години.
Ние сме двигателя на тези промени
!“

И след утвърдителното кимване на Путин, Си Дзинпин, за да подчертае опасностите, които ги очакват, добавя:

„Пазете се, скъпи приятелю!“ Тези думи на Председателя Си в края на неговото изпълнено със знакови събития посещение бяха предварително премислени и вдъхнаха кураж с декларираната заедност!

ххх

Точно преди сто години, веднага след смъртта на В. И. Ленин в СССР се разгаря персонална битка за пътя, по който да продължи изграждането на новото социалистическо общество. В теоретичната обосновка на многото отделни направления в държавното строителство две са от изключително значение: първото е за икономическия модел, който да следва новата държава, като единият вариант е силовия, произтичащ от марксовата постановка за диктатурата на пролетариата и през периода 1919-1921 година в РСФСР се установява военен комунизъм, предизвикан от тежките икономически и социални проблеми в резултат на избухналата гражданска война. В програмата на VIII конгрес на ВКП/б/, проведен през март 1919 г. се препоръчва „незабавно изграждане на без стоков социализъм чрез замяната на пазарната търговия с планомерно, организирано в общодържавен мащаб разпределение на продуктите и стоките“. През 1921 г. Ленин ревизира решението на VIII конгрес и предлага въвеждането на Нова икономическа политика (НЭП), провеждана в периода 1921-1929 г. и базираща се на временно допускане на капиталистически отношения в стопанството при запазване на ръководната роля на държавата в управлението на икономиката. В периода на разцвета на НЭП-а в СССР, по линия на Коминтерна, от януари 1926 г. до януари 1927 г. в Москва пребивава Дън Сяопин. Той задълбочено изучава трудовете на Н.И. Бухарин, един от съратниците на Ленин и се запознава лично и отблизо с успехите на смесената икономика. През 1985 година Дън признава, че „най-правилната икономическа политика за социализма е била Новата икономическа политика (НЭП) в СССР“.
Вторият основен въпрос, който е имал изключително практическо значение е въпроса за авангарда и движещата сила на революцията. В това отношение възгледите на Ленин и Троцки са се разминавали кардинално. За авангард на световната революция Ленин е определял руския пролетарият, докато Троцки – европейския. За Ленин движеща сила за социалистическите преобразования е бил отново руския пролетариат, докато за Троцки това е била Червената армия, наречена от него „армията на Коминтерна“. Приемайки постановката на Троцки за световната пролетарска революцияСун Ятсън, победителят в схватката с управляващата в Китай династия Цин и основател на Китайската република, изпраща своя началник на Генералния щаб и член на Военния съвет на партията „Гоминдан“ Чан Кайшъ в Москва за да търси съдействие и помощ от „армията на Коминтерна“ за създаване на собствени въоръжени сили. Отговорът на Москва е положителен, но е било предложено изграждането на тези сили да се осъществява в руската военна база в Гуанджоу. От този момент насетне връзките на Сталин и съветската държава с Чан Кайшъ и „Гоминдан“ са прекратени. След нападението на Япония на 7 юли 1937 г. Чан Кайшъ обединява национално-патриотичните сили за борба с окупаторите и влиза във временен съюз с Китайската комунистическа партия (ККП) в т.ч. и при отразяване военната агресия на Япония.
След капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г., постигната и с решаващото участие на Червената армия, Чан Кайшъ отказва да влезе в коалиционно правителство с ККП и през юни 1946 г. започва въоръжена борба със силите на ККП, която се превръща в Гражданска война. През 1949 г. армията на Чан Кайшъ е изтласкана от континентален Китай, а самият той се оттегля на остров Тайван, където е избран за президент на новата Република Китай.

По време на Втората световна война Чан Кайшъ е причисляван към държавниците от „Голямата четворка“ заедно със Сталин, Рузвелт и Чърчил и от този момент Съединените щати започват да градят своя неравностранен „геополитически триъгълник“ със СССР /РФ/ и с КНР.
Такава е предисторията на отношенията между съвременната Китайската народна република и не присъединената все още нейна част, разположена на остров Тайван.
След разгрома на хитлерофашистките нашественици в Сталинградската битка и пленяването на фелдмаршал Фридрих Паулус, 32-ят президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт стига до извода, че настъпва времето на историческите промени и САЩ трябва да поемат ролята на хегемон в света, изземвайки правата и отговорностите от Великобритания. Воден от тази идея, Рузвелт отговаря със съгласие на молбата на Чърчил да приеме за съгласуване на общите им позиции министъра на външните работи на кралството Антъни Идън, каквито срещи в последствие са били провеждани многократно. При първата, през февруари 1943 г. във Вашингтон, Идън е поразен с каква решителност Рузвелт настоява да се даде на Китай статут на държава от първа величина. В телеграмата си до Чърчил той пише: „Президентът твърди, че Китай потенциално е световна сила и анархия в Китай би била извънредно трагично събитие, поради което Чан Кайшъ следва да получи пълна подкрепа. И както каза президентът Рузвелт, във всеки сериозен военен бъдещ конфликт с Русия, несъмнено, Китай ще бъде на наша страна. Към този момент Чан Кайшъ е генералисимус и президент на страната, както и председател на партията „Гоминдан“. От 22 до 26 ноември 1943 г. в Кайро се провежда конференция с участието на Чърчил, Рузвелт и Чан Кайшъ, която предшества Техеранската конференция на тримата големи – Сталин, Рузвелт и Чърчил.

В публикуваното на 1 декември същата година комюнике от срещата в Техеран се казва, че „военните мисии на трите държави се договарят за бъдещи военни действия против Япония“, които би следвало да доведат до нейната капитулация. Въпреки, че официално не е обявено, но за разгрома на Япония се предвижда участието и на Китайската република, представлявана от председателя на партията „Гоминдан“ Чан Кайшъ.
Триъгълникът е построен! Чърчил и Рузвелт са едната му страна, Чан Кайшъ е втората, а заедно те са срещу третата – Сталин, но едва след като СССР победи във войната! Дотогава са съюзници!!!
Още по-фрапиращ е случая с договорките между ръководителите на Англия и Съединените щати за започване на сепаративни преговори с правителствата в Европа, воюващи на страната на Германия, които проявят готовност да капитулират пред англосаксонците. През 1943 г. Великобритания и САЩ планират да открият Втория фронт срещу Германия с десант на 27 дивизии в Южна Европа. В същото време, след Сталинград, Съветският съюз, давайки стотици хиляди човешки жертви започва настъпление в Западна и Югозападна Европа, громейки войските на германския райх и неговите сателити. Но се оказва, че скритата част от плана за Втория фронт е Италия, Финландия, Унгария, Румъния и България да капитулират пред англосаксонците и те да навлязат в тези страни без военни действия, но и без съюзника си СССР. По този повод на 22 август 1943 г. Сталин пише до Чърчил и Рузвелт: „Великобритания и Съединените щати сключват споразумения, а Съветския съюз е представен просто като пасивен наблюдател…, това положение е непоносимо, и ние няма да търпим подобна ситуация!“ От историята знаем, че на 8 март 1945 г. в неутрална Швейцария са се състояли тайно, без участието на СССР сепаративни преговори за капитулацията на Германия, която е представлявана от немския генерал от СС Карл Волф и западните съюзници, представлявани от резидента на американското разузнаване Алън Дълес.

ххх

Впоследствие този подход в международните отношения за САЩ и техните сателити става практика, при която лицемерието, подлостта и пряката измама са предпочитан прийом при формирането на Pax Americana. И с какво се отличава стилът на Чърчил и Рузвелт по време на войната, а и след нея, сравнен с този на канцлерката Меркел, президента Оланд и президента Порошенко по отношение на участващия в преговорите Владимир Путин 70 години по-късно при подписването на Второто Минско споразумение за Украйна?! Ако все пак, някога между големите играчи на геополитическата сцена е имало уважение и отговорност за спазване на дадената дума и положените подписи, то днес доверие няма и всичко ще трябва да започва отначало за да се сложи край на стогодишната игра без правила!
В последните години Китай е единствения и основен икономически конкурент на САЩ в света и опонент при решаването на тайванския проблем. Едновременно с това КНР е стратегическия партньор на РФ в установяването на полицентричен Нов световен ред. Безспорно е, че „геополитическият триъгълник“ между САЩ с Русия и Китай се е появил в дипломацията за да легитимира световната хегемония на Съединените щати, които в зависимост от интересите си и съответната конюнктура заиграват с едната страна против другата и обратно.
Отношенията между Русия и Китай са с вековна история, в която има и добри и лоши периоди. Определено трябва да констатираме, че преобладаващото мнозинство от ръководителите на китайските комунисти безрезервно са декларирали признание за историческо място на Октомврийската революция и решаващата роля на Владимир Ленин в прогресивното развитие на света през последните над сто години. В същото време общоизвестен факт е, че след смъртта на Ленин през януари 1924 г. ролята на Съветския съюз и Русия в световните дела е крайно противоречива: от изключителната индустриализация на Съветска Русия през 30-те година на миналия век, от победата над хитлерофашизма и безкористната икономическа помощ към народите от бившите социалистически страни и най-вече на Република Куба до великоруското имперско мислене и действия, проявили се през 1956 г. при потушаването на народните протести в Унгария и през 1968 г. в Чехословакия, както и военната авантюра в Афганистан. Тежки последици за цялата социалистическа общност бяха наложените от КПСС идеологическите бариери пред обективно необходимото развитие на информатиката и високите технологии в страните от СИВ, и особено в субективното ограничаване на икономическа предприемчивост и забраната за дребните частни собственици да произвеждат стоки и услуги за населението. Волунтаризма на Хрушчов в условията на еднолична власт и диктатура, кампанията по разобличаване култа към личността на Сталин, използвана преди всичко за избягване на отговорността за личното му и на други ръководители на КПСС и СССР участие в репресиите са основната причина за историческия разрив между двете най-големи комунистически партии и държави в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век.
Всичките крайности във вътрешната и външна политиката на ККП под ръководството на Мао Дзедун (за съжаление, и той вманиачен в собствената си непогрешимост) след 1960 година са в резултат на борбата на ККП със съветския десен ревизионизъм, срещу кампанията за разобличаването на култа към личността на Сталин и против издигнатия от съветското ръководство курс на мирно съвместно съществуване със американския империализъм, документирани в решенията на втората сесия на VIII конгрес на ККП през март 1958 година. Тогава на въпрос на Хрушчов, защо ККП не приема линията за развенчаване култа към личността на Сталин, Мао Дзедун отговаря:

„Защото ако се съгласим ще изгубим лицето си, а изгубим ли го, то губим и властта. А ако нямаме собствено лице защо ни е тогава властта!
“. Така, след разрива в отношенията между СССР и КНР на 1 юни 1966 г., по радиото е прочетено „данзибао“ с призив: „Абсолютно, радикално и изцяло премахване на господството и злонамерения заговор на ревизионистите! Премахване на чудовищата – ревизионистите от крилото на Хрушчов!“. И това масово безумие и последвалата национална разруха продължава до 10 октомври 1976 година, когато голяма част от влиятелните ръководители и партийни реформатори, начело с Дън Сяопин извършват безкръвен преврат и арестуват т.н. „Банда на четиримата“. С мирното съвместно съществуване на Хрушчов и Хелзинкската декларация от 1975г., задължаваща правителствата да съблюдават правата на човека и основните свободи, но така както ги разбира неоколониалната и неолиберална Европа доведоха до перестройката и гласността на Горбочев и пълното поражение на съветския социализъм и марксизма – ленинизма в стогодишната война на Запада с Русия, славянството и православието.

Дън Сяопин до края на своя живот е оценявал последния съветски президент Михаил Горбачов с една единствена дума – „Глупак“.
Именно за тези сто години говори Председателя Си при отпътуването си от Кремъл. Той от най-ранна възраст като син на виден китайски партиен функционер, лично следвайки баща си през последните петдесет години преживява и възходите, и паденията на социализма с китайската специфика, както и трънливия път при формирането на днешната национална идеология на древен Китай. През тези сложни години Си изучава и осмисля великите постулати на Конфуций, превръщайки ги в свое верую и осъзнава, че изграждането на една държава трябва да се извършва на базата на непрекъснатото морално усъвършенстване на човешката личност. Редът в обществото може да бъде стабилен само ако се основава на патриархално-семейните отношения. За да бъде идеален управителят на една държава, то той трябва да бъде съвършена и ерудирана личност и преди всичко да се грижи за хората и да следи за икономии при разходите в обществото. Просто, ясно и всеобхватно!

ххх

Цялата 2023 година председателят Си избягва срещата си с президента Байдън, който намирайки се в остър сблъсък с президента Путин и пресиран от кандидат-президента Тръмп отчаяно търси среща със Си за да убеди властелините, които избират кандидатите за изборното президентско шоу в Съединените щати да се спрат отново на него. В същото време Си Дзинпин, получил своя втори мандат като лидер на Поднебесната, записал след Мао името си в Конституцията на страната като „кормчия“ на китайския народ, след дълга и продължителна вътрешнопартийна борба окончателно разби проамериканското, неолиберално лоби в ръководството на страната. И реши, че е дошло времето да покаже на единствения си реален икономически конкурент и опонент – президента на САЩ, при това на негова територия, кой кой е в битката за бъдещето на света!
Срещата на върха, състояла се преди заседанието на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Сан Франциско бе предхождана от няколкомесечен поход на висши американски чиновници и могъщи бизнесмени в настойчиво търсене съгласието на Си Дзинпин за среща с Джо Байдън. И Съливан, и Блинкин, и Йелен, и Кери и потенциалния резервен кандидат на демократите за президент, младия губернатора на Калифорния Гевин Нюсъм, и Кисинджър, и Бил Гейтс.
Всичките демонстрираха прагматизъм, а Нюсъм спечели „палмата на първенството“ с изказването: „…колкото по-успешен е Китай, толкова по-успешни ще бъдем и ние“, сякаш не ги е имало демонстративните посещения на Ненси Пелоси, Кевин Маккарти и Майк Помпео в Тайван! И срещата се състоя, превръщайки се в допинг за неоглобалистите на фона на падащия рейтинг на техния харизматичен лидер.
Какво успя да прочете Байдън от подготвените му опорни точки, на които отсрещната страна не възрази:
1. САЩ и Китай трябва твърдо да са убедени, че съперничеството им няма да доведе до конфликт.
2. Страните възобновяват прекъснатите контакти по военна линия.
3. САЩ и Китай възобновяват сътрудничеството си в борбата с наркотрафика.
4. САЩ и в бъдеще ще бъдат конкурент на Китай, но ще си сътрудничат в сферите, които са от взаимен интерес.
5. След срещата в Сан Франциско двете страни ще продължат дипломатическите си контакти на високо ниво.

На преговорите, продължили 2 ч. 30 мин. вместо предвидени 4 часа, от които половината време е било за превод, както и по време на пресконференцията си след срещата Байдън предупреди Си китайската страна да не се намесва в предстоящите президентски избори, а отговаряйки на въпрос на журналистите „Китайският лидер диктатор ли е?“, отговори „…Ми той си е такъв!“, за което се наложи на другия ден, преди заседанието на АТИС лично, на крака да се извинява на Си Дзинпин. Освен това, американският президент заяви, че ако лидерът на КНР му позвъни по телефона, то „аз ще взема слушалката, а това е значим прогрес“.

Какво каза Си Дзинпин, което не бе отхвърлено от страна на САЩ:
1. САЩ са задължени до подкрепят неизбежното мирно обединение на Китай и да прекратят вноса на оръжие в Тайван. (За оръжието Байдън възрази!)
2. Китай не планира да изпреварва или да сменя САЩ.
3. Съединените щати постоянно въвеждат ограничения по отношение на износа си и едностранни санкции против Китай, което сериозно вреди на китайските интереси.
4. Китай се надява, Вашингтон да отмени едностранните си санкции и да създава недискриминационна делова среда за китайските фирми.
5. Двете страни ефективно ще решават възникващите разногласия, ще уважават „червените линии“ и принципи на всяка от страните и ще се въздържат от провокации.
6. И Китай, и САЩ трябва заедно да носят отговорността си на големи държави, а така също да укрепват координацията си по международните и регионални въпроси.
7. Възможният конфликт между КНР и САЩ ще предизвика „непоносими последици“ за двете страни, а светът е достатъчно голям за процъфтяването им.
8. Двустранните отношения между КНР и САЩ са най-важните за целия свят.
9. КНР и САЩ нямат право да обръщат гръб една на друга; конкуренцията не трябва да става преобладаващ тренд в отношенията между тях.

Даденото в последния възможен момент съгласие на китайската страна за „среща на върха“ бе не само информационен трик, но имаше за цел да предизвика вниманието на възможния бъдещ президент на САЩ Доналд Тръмп, който не е удобния партньор за Китай, но който ще трябва да се съобразява с програмния характер на предложените от Си Дзинпин принципи в отношенията между двете страни в средносрочен период. И ако оповестената позиция на американската администрация носеше информационно- предизборен характер, предназначена за американските избиратели, то казаното от Си по време на срещата му с Байдън бе с адресат уморените от неолибералните, неоколониални и глобалистични внушения и практики хора. В речта си на срещата на АТИС Председателят на КНР Си Дзинпин ясно даде да се разбере, че Китай е готов за сътрудничество с всички страни по света, но с условие на

гарантирани честни отношения и без никакъв политически натиск.

Всеки мислещ човек по света разбира, че икономическата политика на САЩ без тотален политически натиск, без работата на икономическите „килъри“ и на основата на честна конкуренция просто днес практически е невъзможна. Глобалният Юг чрез Си Дзинпин заяви, че е готов за взаимноизгодно партньорство, при което да няма натиск и санкции и всички участници да бъдат в равни условия. И най-важното е, че всичко това прозвуча в Калифорния, в присъствието на други седем държавни глави, което многократно усилва неговия ефект. Тези принципи на взаимодействие непрекъснато и ангажирано се декларират и от президента Путин. Сега вече САЩ не могат да кажат, че никой не им е предлагал вариант за нормално и честно сътрудничество. И в това е безусловната победа на лидера на Китай, а заедно с него и на всички страни, които се обявяват за установяването на Нов световен ред.
След срещата от 17 ноември т.г. в Сан Франциско глобалната информационна мрежа, конструирана и подчинена на американските медийни-гиганти, транслира в т.ч. и в Русия новината, че администрацията на Байдън е успяла да привлече Китай на своя страна, защото, виждате ли, Си е казал, че Китай не иска да разрушава САЩ, а Путин си е поставил такава цел. И двете тези на „дълбоката държава“ са пост-истини: нито Путин някога е изричал подобна теза, а в преговорите Си предупреждава Байдън за „възможен конфликт с непоносими последствия“ за двете страни. По-скоро, глобалистите в САЩ се опитват да задействат поредното формиране на китайско -американски алианс срещу РФ. Концептът на бащата на геополитиката Халфорд Макиндер, че: „Който управлява Източна Европа, управлява Хартленда, който владее Хартленда владее Евразия или сърцевината на т.нар. Световен остров, а който владее Световния остров (29% от площта на Земята е суша), управлява света“ не дава спокойствие години наред и на Збигнев Бжежински, и Хенри Кисинджър за превръщането на глобализацията в анти-Русия чрез промотирането на най-различни доводи и политически уловки. През пролетта на 2023 година, в обстановка на все по-дълбоко обвързване на администрацията на Байдън и демократическата партия с режима на Зеленски, американските ястреби започнаха да търсят варианти да противопоставят Русия на Китай чрез търсенето на подходи към ръководството на КНР. В навечерието на срещата между двамата президенти в Сан Франциско, явно губеща възможността пълноценно да подкрепя киевския режим поради войната в Палестина, американската страна компенсира това с безпрецедентен натиск върху Китай за „обединяване против Русия“. Редица експерти отбелязват, че тази линия на поведения е подсказана през пролетта на тази година от Хенри Кисинджър, който в своя статия заявява: „На Китай не му е нужно глобално лидерство, а глобално признание. Такова признание трябва да му се даде и той удовлетворен ще се съгласи с американското лидерство и ще загърби Русия!“.

При цялото ни уважение към стогодишния феномен в световна дипломация, той явно бърка днешния ден със ситуацията отпреди 52 години, когато Дън Сяопин след тежката конфронтация със СССР трябваше да измъква страната от хаоса, разрухата, глада и пълната изолация. От историята знаем, че през 1971 година помощника на президента Никсън по националната сигурност Кисинджър прави тайно посещение в Китай за среща с Мао Дзедун и Джоу Енлай, подготвяйки посещение на американския президент в КНР. Едно от условията на китайците е КНР да заеме мястото на Република Китай, възглавявана от Чан Кайшъ, като постоянен член на Съвета за сигурност. С резолюция на Генералната асамблея на ООН от 25 октомври 1971 година КНР става постоянен член на СС на ООН. През февруари 1972 година Ричард Никсън посещава КНР и се среща с Мао Дзедун и Джоу Енлай, с които подписва „Шанхайското споразумение“, където специално е подчертано несъгласието на двете страни с доминирането на „която и да е държава“ в региона.

Експертите отбелязват, че тази завоалирана обща позиция е насочена срещу СССР във връзка с неговата всестранна подкрепа на Виетнам във войната му със САЩ. И това е началото на „кооперацията“ на КНР и САЩ против СССР. Но към този момент Съветския съюз е велика ядрена сила и това принуждава Никсън само след три месеца дапосети и Москва, където е посрещнат от Брежнев като скъп гост. Полага се началото на брежневското „разведряване“ т.е. доброволно разоръжаване на СССР. Подписан е първия договор за ограничаване на ядрените стратегически оръжия ОСВ-1, Договор за ограничение на системите за противоракетна отбрана и Основи на взаимоотношенията между СССР и САЩ. Знаейки за голямата страст на Брежнев към леките коли, Никсън подарява на Брежнев „Кадилак Елдорадо“, а Брежнев на Никъсн – катер на подводни криле.

Кисинджър е на върха на славата и неговата схема сработва – отношенията между САЩ и СССР и между САЩ и КНР поотделно са превъзходни, а между СССР и КНР крайно враждебни!
В дните преди срещата на ръководителите на КНР и САЩ в Сан Франциско Хенри Кисинджър рязко смени съдържанието и тона на прогнозите си и явно, осъзнавайки несъкрушимостта на връзката Си Дзинпин – Владимир Путин, в интервю за агенция
 Bloomberg заявява:
„Като изхождаме от сегашната траектория в отношенията, определено считам, че военен конфликт между САЩ и Китай е възможен!“
Вместо студен мир и задкулисни маневри, патриархът на американската дипломация прибягва до открит шантаж! И този неочакван демарш ни кара да си спомним, че миналата година известни американски военно началници разсъждаваха, че в началото на 2027 година се очаква военен конфликт в Азиатско-тихоокеанския регион. Случайностите в такива случаи са рядкост, но съвпаденията са признак за съществуването на подобни планове.

Седмица след срещата в Калифорния председателят Си прие в Пекин председателя на Държавната дума на РФ Володин и практически даде своята оценка на разговорите си с Байдън и то така, че да го чуе целия свят:
Китайската страна е готова заедно с Русия да полага съвместни усилия, постоянно да задълбочава двустранните отношения, характеризиращи се с вечно добросъседство, всеобхватно стратегическо взаимодействие и взаимноизгодно сътрудничество, които да способстват за развитието и възраждането на нашите страни…, в името на процъфтяването и стабилността в целия свят“.
Акцентираме вниманието върху три израза: „вечно добросъседство“, „възраждането на нашите страни“ и „процъфтяването и стабилността в целия свят“. Еднозначно са определени времевите рамки – вечността, пространствените рамки – целия свят и е обозначена главната цел – възраждането на двете страни. Не са необходими други думи за да се охарактеризира съвременното състояние на китайско-руските отношения и да се даде обективна оценка за чувствата и огромното доверие, което изпитват един към друг председателя Си и президента Путин!
При преминаването на такива остри и стръмни завои в развитието на човечеството и международните отношения, човек до болка проумява ролята на личността в историята! Има щастливи хора по света, които изпитват гордост от своите лидери, безрезервно им вярват и ги следват, окрилени от личният им пример в борбата за по-добър и справедлив свят! Но има хора, като нас българите, които в огромното си болшинство вече над тридесет години живеят в страх от неизвестността за бъдещето на децата и внуците си и не виждат светлина в мрачния тунел, в който попаднаха. И това е така, защото техните случайни и посредствени „ръководители“, следвайки първосигналния си нагон за власт, пари и удоволствия, вманиачени в собствената си „изключителност“ не забелязват обикновените хора и техните проблеми, безчувствени са към бедността, неравноправието, егоизма, несправедливостта, насилието, самотата, физическите недъзи и старите хора! Тези самозванци не се боят от Божието наказание, защото са безбожници и сатанисти, от презрението на своите съграждани, защото са безродници, от справедливата ръка на закона, защото са корумпирани и корумпиращи слуги на мамона!
На Джо Байдън, на „дълбоката държава“ и на финансовите властелини на света ще става все по-трудно да се преборят с Путин, Си и Илон Мъск, защото на тяхна страна е истината, вярата в доброто, а с тях е и преобладаващата част от човечество, която иска и вече е готова да воюва за

нов, справедлив и добронамерен за обикновените хора световен ред!

/бр. 10-12

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

BGtop