Член 11 от Хартата на основните права на ЕС касае свободата на изразяване на мнение и свобода на информация:

1.Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите;
2.Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.
В една нормална и демократична държава свободата на словото, както свободата на изразяване, е сред най-важните граждански свободи.
Изразява се във възможността на всеки да изказва публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на властта, упражняване на цензура или налагане на наказание. Неразделно с това се дава възможност за публичност и на другата гледна точка.
Свободата на словото е тясно свързана със свободата на мнението, на религията и съвестта, защото свободата за формулиране и поддържане на идеи добива реална стойност, когато те могат да бъдат изразени свободно.
Да свалиш от ефир интервю на посланик на държава, с която поддържаш дипломатически отношения, само защото някакъв си председател на парламентарна група е изразил възмущение и недоволство, при това в медия, която е обществена, а не частна или правителствена, е не просто скандално, това е дива и мракобесна цензура. По – тревожното за мен е защо се прави и какво ще последва. Може би евроатлантическото ни правителство се готви за прекратяване на дипломатическите ни отношения с Русия? Тогава пътят към пропастта е много близо. Всички досегашни действия на това евроатлантическо мнозинство и правителство са само в интерес на „посолството“ и в ущърб на българските интереси. С безпардонното си поведение в парламента, с незаконното разрушаване на паметници, с
налаганата варварска цензура, днес спокойно може да се каже, че наследници на българските фашисти са днешните евроатлантици.

Ставри Сотиров

Член на ИБ на ППРВО.

Секретар по партийна политика