СРЪБСКИТЕ ИЗБОРИ
Западните медии вдигнаха доста шум за „фалшификациите“ на изборите в Сърбия, които се проведоха на 17 декември 2023. Le Monde излезе преди няколко дни с редакционен коментар, в който осъди „манипулациите“ на Вучич. Разбира се, доказателства на демократичното медийно войнство не са нужни. Български основни телевизии, припкайки след „правилните“ обвинения, показаха на дълго и на широко „гневът на сръбския народ“.
Ето няколко факта. Наблюдателите, които са проследили изборите са 5587, включително 475 чуждестранни наблюдатели от 25 международни организации.
Международната мисия за наблюдение на избори (IEOM) към Службата за демократични институции и права на човека (ODIHR) на ОССЕ оцени положително процеса на гласуване в 93% от наблюдаваните 1220 избирателни секции, като установи само 13 сериозни нередности, което е приблизително 1,07% от общия брой наблюдавани избирателни секции. Следват още доста изводи, които говорят за нормалността на изборния процес в Сърбия.
Защо ние, прогресивната европейска общност, сме потънали в лъжи относно тези избори? Защото Сърбия не иска да наложи санкции на Русия и не иска да признае държавността на Косово. Докато не се „поправят“ ще лъжем колкото си искаме, защото наше основно медийно демократично право е не да информираме, а да промиваме мозъци толкова интензивно, колкото е нужно.
Ами защо не им кажем на сърбите, че няма да видят никакъв Европейски съюз, докато не започнат да слушкат? В цитирания коментар Le Monde се сеща: „Дилемата е всичко друго, но не и проста, защото колкото повече перспективата за влизане на Сърбия в ЕС изглежда намалява, толкова повече Русия и Китай се възползват от нея, за да прокарват своите пешки“ (27.12.23 г.). Умното си е умно.
Д-р Юрий Борисов
