Още за реформата на службите за сигурност 12 януари – празника на Военното разузнаванеата на службите за сигурност 12 януари – празника на Военното разузнаване

Румен Радев – президент на Р. България 

Темата за реформите на службите за сигурност и обществен ред е на дневен ред още от първите дни на прехода към демокрация. В това отношение, през изминалите години, се направи много за разграждане на тоталитарната система за сигурност и за изграждане на нова такава, адекватна на новите реалности и на външнополитическа ориентация на страната.

Приеха се необходимите доктринално – концептуални документи и законите (макар, че това стана с 25 години закъснение)  регламентиращи дейностите на специалните служби.

Като на пълноправен член на НАТО и ЕС, системата за национална сигурност на Република България стана неразделна част от колективните системи за отбрана и сигурност.

Българските специални служби все по-успешно си взаимодействат със сродните такива на страните-партньори и с ресорните ръководни и работни органи на НАТО и ЕС и за наша радост получават високи оценки и благодарности за своята работа.

Разбира се, както в другите области, така и в сферата  за сигурност, има пропуски и грешки, възникват проблеми, провеждат се реформи на реформите. В тези случаи управляващите трябва да си извличат поуки от  допуснатите, по едни или други субективни причини грешки, и да не ги повтарят и задълбочават в бъдещата си работа.

Реформата на службите за сигурност – основен приоритет на Народното събрание през новата парламентарна сесия

Новата година ни донесе нови идеи за реформиране на службите за сигурност. На 05.01.2024 г., генерал м-р о.з. Атанас Атанасов, лидер на ПП „Демократи за силна България“, чрез фейсбук страницата си оповести, че „Един от основните приоритети  в работата на Народното събрание през новата пленарна сесия трябва да бъде реформата на специалните служби“. Секторът за сигурност не е чужд на господин Атанасов. Той има експертиза в тази област. През периода 1998 – 2001 г. беше директор на Националната служба за сигурност.

Реформата на службите за сигурност е много деликатна и чувствителна дейност в която трябва да се пипа с „меки ръкавици“. В тази сфера е недопустимо да се гази с „кални ботуши“.

В публичното пространство се споделя мнението, че повдигането на темата за реформи на службите за сигурност има за  главна цел отнемане на правомощия на държавния глава и смяна на техните ръководители.

През 2023 година, не само на теория но и на практика, властимащите предприеха конкретни мерки за реализиране на политиката на реформи в сектора за сигурност.

В парламента се внесоха проектозакони с които се отнема правото на Президента на Републиката, със свои укази, да назначава ръководителите на специалните служби. За всеки просветен човек е ясно, че това е грешно, конюнктурно и с негативни последствия политическо решение. И това го казвам не в защита на позицията на държавния глава по този въпрос. Мисля, че в годините съм доказал, че като човек на честта и дълга, изразявам собствено мнение, което не е подвластно на когото и да било, камо ли да искам, в залеза на моя живот, да се „докарам“ пред някого. Винаги съм търсил, отстоявал и изразявал истината такава каквато я чувствам и усещам.

Лидерът на ПП „Демократи за силна България“ Атанас Атанасов, в поредица от медийни изяви, възкреси отколешната си идея за обединяване на двете разузнавателни служби. Пригласяха му и някои негови съпартийци.

Ако не така пряко, то по завоалиран начин се посегна и на ръководствата на службите за сигурност. Поради това, че за смяната на началниците беше необходима промяна в законодателството, за да не се губи време, бяха подменени заместници на службите с хора лоялни на властта. Ясно беше, че тук става дума за обезличаване на титулярите чрез временно назначаване на ръководители в сянка.

Реформата   на службите за сигурност, през втората половина на месец септември 2023 г., се превърна в ябълка на раздора не само в некоалицията, но и с опозицията.

На 08.11.2023 г. опозицията внесе вот на недоверие заради неспособността на правителството да гарантира националната сигурност и отбраната на страната. В мотивите към вота се посочва: „Не са изненада и системните политически мотивирани атаки срещу службите за сигурност и заявените намерения за спорни реформи, които потенциално могат да затруднят значително и да влошат тяхната дейност в условията на две войни в близост до България и на постоянно напрежение в Западните Балкани“.

Иван Костов, бивш партиен лидер и министър – председател, в предаване на БНР „12 +3“, излъчено на 28.09.2023 г., говорейки по темата за специалните служби каза, че „…Службите са в много незавидно състояние…, че висят в безтегловност и са загубили смисълът си да служат на държавата…, че работят много слабо…, че има конфликт между службите и правителството, защото началниците им са назначени от президента“.

Противоположно мнение изрази Красимир Каракачанов, почетен председател на ВМРО и бивш министър на отбраната в третия кабинет на Бойко Борисов. В интервю за „Епицентър“ дадено на 15.09.2023 г., той каза: „Политически негодници искат да унищожат службите за сигурност за да лъжат и крадат“.

Президентът Радев нееднократно изразява негативното си отношение към безцелните промени в службите за сигурност. Наскоро той заяви: „Нали не си представяме всяка новодошла власт или нов парламент да подменят службите за сигурност. Ако това се случва, то означава, че те ще  работят за властимащите, а не за държавата“.

Но да се върнем на предложенията на  генерал Атанасов за реформи на специалните служби. В обобщен вид  той  казва следното: 

Първо: За нуждите на реформата на специалните служби е необходимо да се въведе специален механизъм за ефективното им управление от изпълнителната власт. Предстои да видим какъв ще бъде този механизъм;

Второ: Посочва редица слабости в тяхната работа като: липса на ефективен контрол и отчетност (това не е отговорност на службите); дефицит на надеждни източници на информация (това няма как да се знае); злоупотреба с информация (когато на зададен в парламента въпрос се казва истината, това не е злоупотреба с информацията); съперничество и конфликти между различните служби (убеден съм, че от години няма такова нещо); недостатъчно финансиране и оборудване; ниско доверие на обществото; неспособност за адаптиране към динамичната международна среда (спорна оценка); 

Трето: Предлага осем стъпки за реформи на службите за сигурност. Новото е да се засили контрола и отчетността на службите чрез формиране на цивилен надзорен орган и да се осигури  защита на правата на гражданите от злоупотреби със служебното положение от страна на службите като се създаде механизъм за обжалване на актове на специалните служби. Тази визия като цяло е целесъобразна;

Четвърто: Пледира да се създадат по-добри условия на работа чрез въвеждане на технологични иновации, кадрова реформа, обучение и мотивация на служителите, нещо от което има належаща нужда.

Добре е, че има стъпка за защита правата на гражданите, но би било добре да има и такава за гарантиране независимостта на службите и защитата им от намеси на политици, депутати и държавници, както и за използването им за партийни, корпоративни и лични цели, или за борба с политическия опонент.

Предложените от генерал Атанасов мерки  за реформиране на специалните служби могат да се коментират и дискутират по-обстойно, но по принцип те са насочени в правилна посока и по-голямата част от тях заслужават подкрепа. Позволявам си да посоча, че в тази посока има много богат опит в партньорските страни, най вече в старите демокрации, който може да се ползва при вземане на управленски решения в хода на реформите. На разположение са издадените от „Женевския център за демократичен контрол на въоръжените сили“ Наръчник на парламентаристи озаглавен „Парламентарен контрол над сектора за сигурност: Принципи, механизми и практики“ и „Да направим разузнаването отчетно: Правни стандарти и най-добри практики за контрол върху разузнавателните служби“.

Искаме ли разузнаване „беззъбо куче пазач с намордници и железни вериги“

В кратката визия на генерал Атанасов не се споменава нищо за неговата стара идея за обединяване на двете разузнавания и изграждане в България на Единна разузнавателна служба. Известно е, че покрай тази идея, се създаде напрежение в некоалицията, което стана причина на 20 септември 2023 г. генерал Атанасов да подаде оставка от поста председател на парламентарната „Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагане и използване на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електроните съобщения“ с думите: „Не може така да ми бламират реформата“.

А бламирането беше дело на Бойко Борисов, който преди това на всеослушание  заяви „Аз лично смятам, че не трябва да се обединяват службите“. Мотивът му беше, че поради войната в Украйна, не е подходящ моментът за такава голяма промяна.

Впрочем и от името на ДПС Делян Пеевски също не подкрепи Атанасовата реформа. Той заяви: „ДПС няма да подкрепи сливането на Военното разузнаване с Държавна агенция „Разузнаване““. 

Министър-председателят Николай Денков, в предаването „Панорама“ на БНТ, запази неутралитет, като заяви, че въпросът за обединяването на двете разузнавателни служби е „…само една идея“. 

След всичко случило се през септември миналата година, може да се каже, че се стигна до „замразен конфликт“, който може да се размрази във всеки момент. Добре известно е, че у нас всяко решение е предпоследно, а има и политици, които променят мнението си по няколко пъти на ден.

Връщам се на идеята на генерал Атанасов за изграждане у нас на Единна разузнавателна служба по примера на Германия, чието разузнаване метафорично назовах  „беззъбо куче“.

Квалификацията за разузнаването, че е „беззъбо куче оковано във вериги“ не е мое творение. Заимствах я от публичното пространство на ФРГ, където тече дискусия как да се реформира германското разузнаване за да  престане да бъде сравнявано с куче пазач „оковано с железни вериги“. В тази дискусия участва и тежката артилерия на германското разузнаване. В началото на месец август, миналата година,  във вестник „Билд“ се появи материал озаглавен „Немското разузнаване е „беззъбо куче пазач“. Автори на тази статия са бившите президенти на Федералната информационна служба (БНД) Аугуст Ханинг (1998 – 2005 г.) и Герхард Шиндлер (2011 – 2016 г.) На 7 август 2023 г. материалът беше препечатан в информационния сайт dnes.dir.bg от редактора Денис Коробко, така че всеки който се  интересува от  темата разузнаване е могъл да се информира за протичащите в немското разузнаване процеси.

Месец след като у нас се даде публичност на тази публикация , по-точно на 11 септември, за моя изненада, в интервю за вестник „24 часа“,  генерал Атанасов казва: „Имам готов закон за единна разузнавателна служба като в Германия“. След броени дни, на 16 септември, в предаването „Говори сега“ на БНТ, той доразви идеята си за сливане  на двете разузнавателни служби и информира зрителите, че вече се доработват механизмите и детайлите на това обединение.

Моето отношение към идеята за обединяване на ДА „Разузнаване“ и Служба „Военно разузнаване“ разработих в излязлата в средата на миналата година книга „Войната в Украйна: България над всичко“. На тази тема посвещавам материалите „Разузнаването – ябълка на раздора и жертва на политическите противоборства“ и „Шефовете на служби не са „кукли“. Основният извод който правя в тези материали е, че да се обединят двете разузнавателни служби, чрез вливане на Служба „Военно разузнаване“ в ДА „Разузнаване“, означава ни повече, ни по-малко, слагане кръст на военното разузнаване, което е най-старата специална служба в Третата българска държава, навършваща, след броени дни, на 12 януари, 116 години.

Тук няма да се повтарям, а ще засегна само някои въпроси свързани с германското разузнаване, които не намират място в цитираната книга, но могат да служат за урок на нашите политици.

Дълбоко съм убеден, че моделът на устройство на германското разузнаване не е подходящ за България и не трябва да се взема за пример. Мотиви:

Първо: Моделът за устройство на сектора за сигурност на ФРГ е специфичен и се различава от моделите на старите западни демокрации поради простата причина, че Германия капитулира като държава във Втората световна война и беше разделена на четири окупационни зони. Години по-късно – на 23 май 1949 г., от окупационните зони на САЩ, Англия и Франция, се създаде Федеративна република Германия (ФРГ), а на 7 октомври 1949 г., на базата на руската окупационна зона, се създаде Германската демократична република (ГДР). Съгласно постигнатите договорености при капитулацията и клаузите на Парижкото споразумение, ФРГ няма право да има Генерален щаб (ГЩ) и от тук съвсем естествено няма и разузнавателен орган към ГЩ. По тази причина в Бундесвера има генерален инспектор, на който са подчинени четири отдела, но никой от тях не е натоварен с разузнавателна дейност. За сметка на това в „Оперативното ръководно командване на Бундесвера“, което е структура на  Министерството на отбраната, има отдел разузнавателни дейности (G 2), чиито предмет на дейност е войсково разузнаване. Характерно за БНД е и това, че има осем отдела, но няма отдел военно разузнаване.

Второ: В Германия не е имало обединяване на гражданско и военно разузнаване, по простата причина, че такива не са съществували. БНД е създадена на 1 април 1956 г. с цел да осигурява в информационно отношение както държавното ръководство, така и дейността на Бундесвера. Създаването на такава разузнавателна служба с възложените й функции е записано в Конституцията на ФРГ.

Трето: Не трябва да се забравя и генезиса на БНД. Смущаващ е фактът, че БНД се създава на основата на „Организацията на Гелен“, или по-точно тази организация се трансформира във Федерална информационна служба. От своя страна „Организацията на Гелен“ е наследник на направление „Чужди войски Изток“ на ГЩ на Вермахта по време на Втората световна война. „Организацията на Гелен“ е създадена в американската окупационна зона. Тя се ръководи от Гелен, който е генерал от Вермахта. Впрочем генерал Гелен е и първият ръководител на БНД. Такива са факти и те не се нуждаят от коментар.

Четвърто: Когато говорим за модел на службите за сигурност във ФРГ, трябва да отчитаме и факта, че немското военно контраразузнаване (МАД) е самостоятелна служба към Министерството на отбраната, докато при нас, от 2008 година, то е в състава на ДАНС. И ако следваме модела на Германия, трябва да извадим военното контраразузнаване (ВКР) от ДАНС и да го направим отново самостоятелна служба за сигурност в състава на Министерството на отбраната. Аз споделям целесъобразността ДАНС да се трансформира в Държавна агенция „Сигурност“, в която да не влизат военното контраразузнаване и финансовото разузнаване.

И третата служба за сигурност във ФРГ, е Федералната служба за защита на Конституцията. Тя осигурява защитата от екстремизма, неонацизма и шпионска дейност.

Изложеното до тук е важно, но още по-важни са оценките на двамата бивши президенти на БНД за състоянието и перспективите за развитие на германското разузнаване. Техните изводи и препоръки могат да се обобщят в четири пункта: 

Първо: Всичко около германското разузнаване трябва да се преосмисли из основи. „Належаща е нуждата от неговата генерална реорганизация“. 

Второ: Специалните служби „…не трябва да продължават да дегенерират в беззъби кучета пазачи с с намордници и железни вериги“.

Трето: Политиците трябва да обяснят какво очакват от разузнаването, а служителите да кажат какво им е необходимо. „Освен финанси и сътрудници, необходими са правомощия, без опекунство и контрол на всичко. Подчиняването на БНД на федералното канцлерство е отживелица. То трябва да премине на подчинение на Министерството на отбраната“.

Четвърто: В крайна сметка Германия се нуждае от „…нова технологическа разузнавателна служба, основана на успешните модели на NSA на САЩ и  GCHO на Англия“. (NSA е Агенцията за национална сигурност на САЩ, а GCHO е Службата за киберразузнаване на Англия)

Видно е, че ние искаме да правим някои неща, които асове на немското разузнаване считат за отживелица. Те предлагат БНД да премине на подчинение на Министерството на отбраната, а ние възнамеряваме да извадим военното разузнаване от Министерството на отбраната. Те отричат опекунството и тоталния контрол, а при нас се предлага да се засили и обогати контролната дейност и надзора на дейността на разузнаването.

След всичко случило около сагата с военното разузнаване стои въпросът какво може да очакваме в бъдеще. Както вече казах, за мен това е временно замразена идея. Не вярвам, че един толкова амбициозен политик, какъвто е генерал Атанасов, ще се откаже лесно от личната си кауза, за която се бори толкова години.

Поради това смятам, че напрежението в Служба „Военно разузнаване“ породено от неизвестността ще се запази още неопределено време.

Познавам много служителите на военното разузнаване. Една не малка част от тях, в качеството ми на председател на Мандатната комисия на РУ-ГЩ, а след това и на Служба „Военна информация“, през един 10 годишен период (1994 – 2004 г.), съм подбирал и одобрявал за попълване редиците на военните разузнавачи. Следил съм и съм напътствал тяхното професионално развитие. Възхищавал съм се от всеотдайната им работа за защита на националната сигурност. Това в пълна степен се отнася и за директорът на Службата бригаден генерал Венелин Венев, един чудесен офицер, който политическата буря също може да помете, което ще бъде голяма загуба за военното разузнаване.

Знам от собствен опит  колко тежко се отразява неизвестността и как тя демотивира служителите и ги принуждава да мислят по такива въпроси като: при вливане в ДА „Разузнаване“ ще се развърти ли голямата балтия, както се случи с военното контраразузнаване; ще ни девоенизират ли; какво ще стане с привлечените с неимоверни усилия сътрудници и агентурни категории; ще отпаднат ли при евентуално обединение досегашни функции като например военната дипломация в която е натрупан опит и експертиза; накъде след съкращението в гражданския живот и т.н.

Все въпроси, кой от кой по-тревожни и с неизвестни отговори. Наскоро, по коледните празници, един колега ме помоли, ако се познавам с генерал Атанасов, да му кажа, че той ще остане в историята като гробокопач на военното разузнаване. Сигурно тази оценка е емоционална и пресилена, но аз изпълнявам поръката и с този материал се обръщам към господин Атанасов като към колега – генерал да преосмисли тази си идея.

Действително като се замисли човек, България е имала самостоятелна военно – разузнавателна служба когато е била Княжество България, после Царство България, след това Народна република и сега Демократична България и няма политик и държавник, през тези над 100 години, който да си е позволил да вдигне ръка на военното разузнаване. Знам го, защото съм работил по историята на военното разузнаване. И ето сега, в условията на демокрацията и на интеграция на България в колективните системи за сигурност и отбрана на НАТО и ЕС, се появи политик, безспорно с лидерски качества, който се е фокусирал върху военното разузнаването и иска да прекъсне една вековна традиция. Смущаващо е, по думите на популярната журналистка Валерия Велева, една „миниатюрна партийка“, която, ако не е в коалиция, никога няма да стигне до парламента, да се опитва да диктува решения на проблеми от национална значимост. Същевременно  не трябва да се отрича, че ПП „Демократи за силна България“ разполага с качествен членски състав и симпатизанти. Спирам до тук макар, че съм изкушен да кажа още неща в тази посока.

Стратегически преглед на Системата за национална сигурност

Най-вярна картина на състоянието на всяка от службите за сигурност може да даде един добре организиран и грамотно проведен  Стратегически преглед на Системата за национална сигурност. Такъв преглед до сега не е правен и аз горещо препоръчвам без провеждането на такъв Преглед да не се отпочват каквито и да са реформи на службите за сигурност. Позволявам си да говоря по-подробно по тази тема.

През 2019 г. имаше решение на правителството за провеждане на Стратегически преглед на Системата за защита на националната сигурност. По различни причини, но най-вече поради безразличие на управляващите към националната сигурност, крайният срок за завършване на прегледа беше удължаван няколко пъти и накрая тихомълком беше прекъснат. Не се изготви, както беше по решението, Обобщен доклад за състоянието и мерките за развитие на тази важна Система, която обединява усилията на държавните органи и структури в областта на националната сигурност.

Обект на предлагания от мен Стратегически преглед задължително трябва да бъдат и някои много съществени въпроси, които до сега са стояли встрани от вниманието на компетентните държавни органи.

Принципен въпрос, подлежащ на анализ в хода на Прегледа, е Моделът на специалните служби в България. Моделът казва колко са тези служби, кои са, чии са, какво е полето за изява на всяка от тях, включително зоните за припокриване на отговорностите и въпросите с поделена компетентност.

Известно е, че през месец април 2002 г., със Закона за защита на класифицираната информация, се регламентира за първи път въпросът кои  служби са за сигурност и кои за обществен ред.

Действащият модел на организация на службите за сигурност включва седем държавни структури: две разузнавателни служби – ДА  „Разузнаване“ и Служба „Военно разузнаване“ към министъра на отбраната; една агенция(ДАНС), която обединява двете контраразузнавания и финансовото разузнаване; ДА „Технически операции“; две структури – ГДБОП и Инспекторат в състава на МВР и Комисия за противодействие на корупцията. Стои въпросът дали продължава да е актуален този модел.

Няма единни критерии и респективно единен модел възприет и регламентиран в НАТО и ЕС. Всяка страна в зависимост от икономическите, технически и финансови възможности, от националните традиции, месторазположението на географската карта и съществуващите предизвикателства, рискове  и заплахи за националната сигурност, сама определя моделът на своите специалните си служби.

По принцип моделът на организация, управление и функциониране на службите за сигурност трябва да е функция на държавната и колективната политика за сигурност и отбрана и да се характеризира със следните параметри: регламентиран предмет на дейност, функции и задачи (с общ закон, специален устройствен закон, подзаконов акт); подчиненост (президент, премиер, вицепремиер, министър); статут (самостоятелна или част от друга структура); управление (директор и зам. директори); структура (дирекции с отдели, самостоятелни отдели, сектори); функции (разузнавателни, контраразузнавателни, смесен тип, борба с организираната престъпност, корупцията; контрол (парламентарен, административен, финансов, обществен, вътрешноведомствен)

В България има и  други държавни органи с основни функции в областта на сигурността като Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, Държавната комисия по сигурността на  информация,  Комисията за  регулиране на съобщенията, може би и някои други, на които от тази гледна точка, трябва да се определи техния статут. Възможно е подобни структури да се обособят в категория специализирани служби за сигурност. В крайна сметка стои въпросът да се запази ли сегашния модел на специални служби у нас, или са необходими някакви трансформации, разделяне, закриване на съществуващи или формиране на нови такива.

Друг въпрос също от принципен характер е за  статута, състава и функциите на структурите от Сектора за сигурност. Преди няколко години, в  експертната и научната общност, особено във ВА „Г. С. Раковски“, много се говореше за създаване на Национален интегриран сектор за сигурност и отбрана. Прегледът трябва да се произнесе и по този въпрос, да покаже дали е актуален или тази идея е отпаднала.

Стратегическият преглед на Системата за национална сигурност има широк обхват и действително надхвърля конкретните въпроси свързани с реформите на службите за сигурност. Но от друга страна той ще даде яснота по фундаментални въпроси на националната сигурност, които пряко засягат и до голяма степен моделират реформите на специалните служби.

С приоритетно значение за Стратегическия преглед е изучаването и анализирането на връзката и взаимодействието между системата за национална сигурност и функционирането на специалните служби. На този въпрос ще отделим по-голямо внимание.

Ефективността на дейностите на службите за сигурност до голяма степен е функция на състоянието, управлението и функционирането на единната система за национална сигурност. Тя е система от най-висок ранг  и определя пътя и посоката на развитие в сферата на сигурността и отбраната на страната. Когато това принципно положение не се съблюдава, тогава възникват проблеми и се наслагват слабости, на каквито понастоящем сме свидетели, по отношение на функционирането и ефективността на дейността на службите за сигурност и обществен ред.

И без да се изчакат резултатите от прегледа, на експертите в областта на сигурността и отбраната е ясно, че в управлението и функционирането на системата за национална сигурност има сериозни проблеми и бели полета, които, ако не се запълнят, реформите на службите за сигурност са обречени на неуспех. 

Специално внимание, като обект на Стратегическия преглед, заслужават такива по-общи, но тясно свързани със Системата за национална сигурност въпроси, каквито са: 

Първо: Актуалност на Националната политика за сигурност и на стратегията за нейното реализиране.

Известно е, че Политиката за сигурност има динамичен характер и се влияе от промените в глобалната, регионалната и националната среда за сигурност. Като държавна дейност, тя осигурява оптимално съотношение между всички структурни елементи на националната сигурност и създава най-благоприятни условия за развитие на обществото и за гарантиране на неговите интереси.

Провеждането на национално-отговорната политика за сигурност, като единство на стратегическо мислене, обща визия и общи действия и като процес на вземане на решения, дефиниране на цели, създаване на условия за тяхното реализиране и заделяне на необходимите ресурси е най-сигурния път, който  води до  ефективност и високо качеството на дейността на службите за сигурност. Точно по тази причина е толкова важно политиката за сигурност да бъде адекватна на новите реалности.

Политиката за национална сигурност намира израз в доктриналните документи, какъвто е Стратегията за национална сигурност. Тя беше приета през 2011 г., актуализирана през 2018 г. с хоризонт на действие до 2025 година.

Като функция на политиката за сигурност, Стратегията се определя от общо политическия курс на държавата и се основава на международните отношения и на геополитическата среда за сигурност. Тя отразява систематизираните основни положения на политиката за национална сигурност като: дефинира рисковете и заплахите; посочва целите на националната сигурност;  дава насоките за развитие на нормативната база; задава способностите на структурите, включително и на службите за сигурност; поставя основните задачи и пътищата за тяхното решаване.

Ситуацията по отношение на националната сигурност, в сравнение с 2011 и 2018 г., е коренно променена, което налага да се приеме нова Стратегия за национална сигурност, нещо което вече направи Северноатлантическия съюз, който на срещата на върха в Мадрид, състояла се през юни 2022 г., прие нова Стратегическа концепция. Нови национални стратегии приеха САЩ и много от нашите партньори.

Мотиви за необходимостта от нова национална стратегия са сериозни. Ето само един. Философията на действащата стратегия за национална сигурност се основава на еднополюсния свят и на възприетите основни положения на световния ред, възникнал след 1991 г., както и на господстващия в света либерален ред. Вече не се отрича установяването на нов световен ред и на многополюсен свят, както и крахът на либералния модел на развитие.

Нова, актуалната Стратегия за национална сигурност ще създаде предпоставки и възможности за провеждане на адекватни реформи в специалните служби.

Второ: Друг много съществен въпрос, който трябва да се изследва в хода на Стратегическия преглед, е състоянието, развитието и функционирането на системата на националната сигурност и нейното въздействие и влияние върху реформите в службите за сигурност.

Известно е, че националната сигурност се осигурява чрез добре структурирана и функционираща система за национална сигурност, която обединява усилията на всички фактори в държавата и обществото, включително и на службите за сигурност.

В научната и експертната общност не е затворена дискусията по въпроса дали имаме функционираща система за национална сигурност.

Оценката, че такава система все още е в процес на изграждане се основава на  факта, че ние все още нямаме „легално“ определение на категорията „Система за национална сигурност“. Петата глава на Актуализираната стратегия за национална сигурност е озаглавена „Система за национална сигурност“. Но нито в нея, нито в някакъв закон или официален държавен документ е казано що е това система за национална сигурност. Под път и над път говорим за нещо, (система за национална сигурност) без да сме казали какво е то и същевременно твърдим, че успешно я управляваме. И до сега няма яснота по такива същностни характеристики на Системата за национална сигурност, като: архитектура; подсистеми с тяхното съдържание и йерархична зависимост; органите за управление и техните компетенции; вътрешните и външни връзки, координация и взаимодействие. Особено важно е Системата за национална сигурност да се подреди като се регламентира нейната конструкция – подсистемите от първи ред и по нататък в низходящ порядък включените във всяка от тях елементи и компоненти. Това е предпоставка за добро и по-компетентно управление и за постигане на добри резултати в реформите на службите за сигурност;

И още един факт пораждащ съмнение в наличието на функционираща система за национална сигурност. Кръгът на законодателството в сферата на сигурността все още не е затворен, тъй като липсва основополагащия рамков закон, какъвто се явява Закона за системата за национална сигурност.

Проява на некомпетентност е виждането, че „Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност“ (ЗУФСЗНС) е еквивалентен на „Закон за системата за национална сигурност“ (ЗСНС). Първият е подзакон на основния закон. В неговия обхват са само държавните органи и структури, докато националната сигурност има три нива: сигурност на гражданите; сигурност на общността (гражданското общество) и сигурност на държавата. В ЗУФСЗНС първите две нива не се разглеждат.

Смятам, че не трябва повече да се „бяга“ от приемането на Закон за системата за национална сигурност. Той безусловно ще подреди системата, ще определи полето за изява на съответните органи и структури и най-важното – ще бъде добра основа за реформи на службите за сигурност.

Трето: Следващият въпрос от принципно значение е за стратегическото управление на Системата за национална сигурност включително и на службите за сигурност. Изследвал съм много внимателно тази проблематика и съм констатирал, че има доста  погрешни постановки в ЗУФСЗНС.

Не са строго разграничени и регламентирани компетенциите на органите за стратегическо ръководство и управление на системата за национална сигурност, каквито са Народното събрание, президентът и правителството.

В регламентацията на функциите и задачите на Съвета по сигурност към Министерския съвет, уредени със ЗУФСЗНС, са налице противоречиви и некоректни текстове, включително и такива които не са съобразени с решения на Конституционния съд. Фрапантно е противоречието  между ЗУФСЗНС и Актуализираната стратегия за национална сигурност (съответно чл.15 ( 2) и точка 192) по отношение на дефинирането на разузнавателната общност.

В сегашният му вид Секретариатът на Съвета по сигурността няма капацитет да изпълнява определените му функции и задачи. Абсурдно е той да изпълнява възложената му със закон функция на Национален ситуационен център, както и, че Националната система за управление при кризи се състои само от ситуационни центрове на национално, ведомствено и областно ниво (чл. 18, ал.1 от ЗУФСЗНС). Добре известно е, че Националната система за управление при кризи включва четири елемента: органи за управление; центрове за управление; комуникационно-информационни системи и сили за реагиране при кризи. Може би по тази причина водещи експерти и учени признават, че на този етап липсва единна система за управление при кризи, а такива ни „дебнат“ от всякъде.

Има много съществени празноти и в регламента на стратегическото управление на Системата за национална сигурност при обявяване на военно положение и положение на война;

Плод на несъвършенствата на Системата за национална сигурност са случаите на пробиви в едни или други нейна сектори и области (тероризъм, киберсигурност, банкови обири, убийства или опити за такива и други).

Всичко това дава основание да се направи извода, че Системата за национална сигурност е „бременна“ с проблеми от законодателен, управленски, организационен, функционален и ресурсен характер. Затова е нужна промяна в основните й компоненти: стратегическите документи; нормативната база; управлението; дейностите на специализираните държавни органи и техните способности за взаимодействие помежду им и със средата за сигурност. Но това е моя експертна оценка, плод на дългогодишни наблюдения и лични анализи на официални документи. Стратегическият преглед може да я потвърди, коригира или отрече.

Ако общите проблеми в изграждането, управлението и  функционирането на Системата за националната сигурност, за които стана дума се неглижират, няма как някои от предприетите реформи на службите за сигурност да забуксуват, дори да се провалят или да не дадат очаквания ефект.

Може да се направи  извода, че  трансформациите и реформите на системата за национална сигурност трябва да предхождат или, в най-лошия случай, да върви паралелно и в единство с реформите на службите за сигурност.

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето е да извършиш реформите на службите за сигурност

Стратегическият преглед на Системата за национална сигурност ще даде отговор на най-важните въпроси свързани с реформите в сектора за сигурност.

В научно-изследователската работа  има един принцип, който казва, че когато се тръгва на „дълъг път“ трябва да се оценят изходните позиции, т.е.  състоянието, проблемите, техния характер и какво е необходимо да се направи за да могат успешно да се преодолеят. В този смисъл предложението на генерал Атанасов за изготвяне на задълбочен анализ на текущата структура, на нейната дейност и ефективността в работата й е целесъобразно и заслужава внимание. Разбира се, че такива анализи има и те се правят по различни поводи. Много информация в това отношение съдържат   годишните доклади на правителството и службите. В края на тази година, с изключение на ДАНС, всички други доклади за 2022 г. се приеха без сериозни забележки.

Практическото осъществяване на реформите е трудна и комплексна дейност.

Тя изисква знания, умения, воля, търпение и високо чувство на отговорност. С формализъм и имитация на дейност резултати не се постигат. Лично аз съм се нагледал на поредица от неуспешни реформи в областта на отбраната и въоръжените сили. В годините на прехода се планираха какви ли не трансформации и реформи, които в крайна сметка се свеждаха до чистки в първите години на демокрацията и до съкращения на личен състав в следващите години. Службите за сигурност и особено за обществен ред се оголваха и по тази причина се допусна в тях да навлязат и неподходящи хора, дори и такива внедрени от престъпни групировки. Същевременно опитни и дългогодишни служителите от службите за сигурност бяха подложени на безпочвени обвинения  и „накичени“ с какви ли не обидни епитети. Всичко това доведе до демотивация на служителите и до падане престижа на професиите от сектора за сигурност. Впрочем тази практика, макар и  в по-мека форма, продължава и сега. Няма неудачи през новия демократичен етап от развитието на страната за които да не са виновни служителите от службите за сигурност. И това при положение, че по-голямата част от настоящите служители не са родени и не са живели при социализма. В партийни програми се лансират намерения за провеждане на лустрация и проверки за надеждност. Всичко това целенасочено се омесва с доза антикомунизъм, антирусизъм и шпиономания.

Във визията на генерал Атанасов се съдържат и идеи за практическата реализация на замислените реформи в службите за сигурност. По-конкретно се предлага: 

Първо: Изготвяне на стратегически план за реформи, който да определя целите, приоритетите и начините за постигането им.

Второ: Въвеждане на механизъм за ефективно управление на специалните служби от изпълнителната власт в съответствие с член 105 от Конституцията.

Трето: Промяна на процедурата за назначаване на ръководителите на специални служби, ката това правомощие се предостави на Парламента, който да взема решение по предложение на министър- председателя.

Няма да коментирам тези мерки. Само ще кажа, че подкрепям първата, втората е неясна, а третата не споделям.

От опита ми при реформирането и трансформирането на Разузнавателно управление на Генералния щаб в Служба „Военна информация“ към министъра на отбраната, знам, че има няколко фактора с определящо значение за успеха на реформите.

Такива са:

Първо: Наличие на политическа воля у властимащите за осъществяване на реформите и постигне на първоначално набелязаната цел.

Второ: Създаване на благоприятни условия и предпоставки за провеждане на реформите – финансови,  логистични и информационни.

Трето: Подготовка на ръководството на службата и на служителите натоварени с практическата реализация на реформата.

И още нещо много важно. Реформите могат да бъдат успешни когато се правят по единен замисъл, ясна методика и добре продуман план за действие със съответна пътна карта. Те ще постигнат поставените цели ако за тяхното осъществяване е налице широк  консенсус между политическите партии и в обществото. Погрешна е наложилата от властимащите практика, без участието на компетентните в съответната област структури на гражданското общество, на научната и експертната общност, да решава какво и как да се реформира в областта на националната сигурност.

*      *      *

Живеем в тревожно и съдбовно време. Над човечеството са надвиснали градоносните облаци на войната. Никога, след годините на Студената война, не сме били толкова близко до Третата световна война, която ще бъде безусловно термоядрена и след нея няма да има победители и победени. Човечеството ще се върне в каменната ера.

Толкова ли е трудно на нашите политици, депутати и държавници да разберат тази реалност и вместо до се карат за щяло нещяло, да се хванат за ръце и да заработят, както казваше Апостолът на свободата Васил Левски, дружно на Ползу Роду, за сигурността и просперитета на страната. Стига конфронтация, противопоставяне и напъни за реванш!

В единението е силата на България!