ШУМЕН ЧЕСТВА 146 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО СИ С ИЗВАДЕНА ОТ ТРЕЗОРА СВЕЩЕНА РЕЛИКВА
Освен 187 години от рождението на Васил Левски на 18 юли с тържествена церемония Шумен отбеляза и 146 години от освобождението на града от османско владичество.
Ако 3 март 1878 г. е Великият ден на България, то Шумен прибавя към него своя Велик ден – 18 юли – денят, в който през същата година градът окончателно се избавя от турското иго.
Още на следващия ден, при специална церемония, комендантът на града Фазлъ паша предава официално властта и ключа на града в ръцете на руския комисар по завзетите територии, ген. Пьотр Вановски. Шумен и неговите жители започват нов живот. „На 17/29 юли – отбелязва Стефан Желев в записките си – се избраха членове 24 на Българското правителство. На 18/30 того, секи на къщата си и на дюгеня си накачи знаме…” Създава се местен съд, полиция, пълнолетните младежи се отправят с радост към наборните комисии за войници в създаващата се нова българска войска. При едно свое пътуване по-късно, ген. Тотлебен изпраща от Шумен до император Александър II телеграма:
„Местното население ни посрещна възторжено, навсякъде са поставени портрета и герба на Ваше Величество. По сведение на местните власти, турците са по-голямата част от населението, но безпрекословно изпълняват разпорежданията на нашите власти.”
След като в града настъпва известно спокойствие, ген. Белокопитов вече има време да обърне внимание на българското население в Шумен. Естествено, първата му среща е с най-влиятелния духовник сред християните в региона – Варненски и Преславски митрополит Симеон. Между тях се завързва приятелство и общо желание по подходящ начин да бъде отбелязан за поколенията денят на освобождението на града. На 20 октомври 1878 г., от името на ген. Белокопитов в митрополията до църквата „Възнесение Господне” в Шумен при митрополит Симеон пристига делегация, която му поднася икона с образите на светите братя Методий и Кирил, придружена с писмо от генерала.
Съдържанието и начинът по който се прави това дарение показва, че то не е инцидентно, а предварително обмислено и подготвено. Иконата е едно признание на руския народ, че писмеността и културата на славянските народи, а днес и на редица неславяни води началото си от България, по-точно от земите на Шуменския край, че най-заслуженото място за тази икона е точно в Шумен. В писмото се казва: „ Тя да бъде осветена и да се съхранява в черквата „Възнесение Господне” за вечното възпоминание на датата 6 юлий 1878 г.” В потвърждение на това, в долния край на иконата е прикована неръждаема пластинка с калиграфски надпис: „Тази икона посвещава за споменъ на Церквата Вознесение Господне Сергий Димитриевичъ Белокопитовъ – Началникътъ на втората пехотна Дивизия, която влезе въ Шуменъ на 6-и юлий 1878 г.”
Чрез този надпис, иконата се превръща в единствен оригинален веществен писмен паметник за влизането на руските войски в Шумен и неговото освобождение от турско иго на 6 юлий 1878 г.
В храм „Свето Възнесение Господне“ архиерейският наместник отец Димитър отслужи панихида за загиналите за освобождението на България и молебен за здраве и благоденствие на шуменци. На церемонията присъства зам.-областния управител Диян Димитров, кметът на града – проф. д-р Христо Христов с целия си екип, както и граждани. От 10.00 часа пред паметника на Васил Левски на площад „Освобождение“ се състоя ритуал по полагане на венци и цветя. За съжаление, паметниците на руските войни бяха посетени само от представители на партия „Русофили за възраждане на Отечеството“ и Руски клуб „Славяни“.
Доц. Корнелия Тодорова
