– Руските атаки срещу енергийната и жп инфраструктурата на Украйна, както и опитът за атентат срещу Доналд Тръмп и задълбочаващата се неадекватност на Джо Байдън, която повишава напрежението в лагера на демократите, как ще се отразят на геополитическата обстановка в Европа, г-н Сотиров?
– Всичко това, което цитирате, е в някаква корелация. Ситуацията на фронта в Украйна показва, че Русия печели войната на изтощение със страните от НАТО. При това тя печели както във военен, така и в икономически аспект. Тази обективна реалност създава много неприятни емоции у управляващия елит на досегашния хегемон САЩ. Те са наясно, че очертаващата се загуба ще ги лиши от ореола на едноличен световен лидер. Нанесени са много сериозни удари по трите стълба, на които се крепи американският долар като световна резервна валутна единица. Държавите от БРИКС дублираха финансови институции като Световната банка и МВФ, големите производители на петрол промениха правилата за разплащане на петролните борси и по този начин бе ударен петродоларът. САЩ не могат вече безнаказано да проектират военно присъствие, както го правеха досега. Всички тези събития доведоха до пълна неадекватност и нервност в действията не само на Джо Байдън, преди няколко дни излезе информация, че той оттегля кандидатурата си за втори президентски мандат, но и на цялата „дълбока държава“, която реално управлява Демократическата партия и САЩ. Кризата на лидерството при тях е ярък признак за дълбоката обществена, икономическа и политическа криза, в която са изпаднали самите САЩ. В момента сме свидетели на разпада на еднополюсния модел в международните отношения. Поради липса на възможности за поддържане на влияние, заради изброените по-горе противоречия, предстои оттеглянето на САЩ от части на Европа и от други точки на света и превръщането им в регионална сила. Тази променена геополитическа обстановка донесе много икономически и социални проблеми на Европа.
Искам да подчертая, че тези сътресения са резултат от абсолютно неадекватното поведение на европейския политически елит. Нещо повече, с просто око се забелязва тяхната зависимост от американската дълбока държава. Европа убедително крачи към колапс. Дали той е планиран и режисиран не мога да кажа, но след очертаващата се победа на Тръмп през ноември всичко ще свърши за Макрон, Шолц, Урсула фон дер Лайен, както, за съжаление, и за подопечните им български управляващи. Всички те остават сами срещу Русия. Никога досега в историята Обединена Европа не е побеждавала, въпреки че са правени няколко опита руският народ и държавата му да бъдат заличени. Подобни амбиции всеки път са приключвали с фиаско за Стария континент. Явно тези, които в момента го управляват, са пропуснали часовете по история. Ако това продължава така, нищо добро не очаква Европа.
– Преди изборите на 9 юни и след тях много се говори за консолидиране на левите сили в България, на като че ли отново не се намери допирната точка, която да доведе до обединение вляво?
– Вижте, с оглед на проблемите, в които е изпаднала страната ни, бих разширил и казал, че на България й е крайно необходима консолидация на националноотговорните и леви сили. Казвам така, защото вече е размито понятието за ляво и дясно в политиката. За да има обединение, най-напред трябва да са ясни две неща. Първото са идеите и политиките, около които ще се обединим, и второто са личностите, около които ще се обединим. Начинът, по който се прави консолидация в момента, няма как да доведе до успех. Механичното сборуване на няколко леви политически субекта няма да доведе до резултат. Хората искат да видят и усетят ясна и категорична алтернатива на досегашното статукво, при това изработена и предложена от достатъчно компетентни и некомпрометирани личности. Ще използвам предоставената от Вас възможност и ще предложа триадата – силна държава, традиционни ценности, многополюсен свят, като една добра основа за допирна точка.
– Последните избори в България – за Народно събрание и Европарламент, отбелязаха рекордно ниска избирателна активност. Връчването и връщането на мандати за съставяне на правителство явно ни води към поредни избори наесен. ДПС се раздели на хора на Доган и хора на Пеевски. Това ще доведе ли до други изненади в българския политически живот?
– Последните избори в България показаха пълната несъстоятелност на досегашния политически елит. Като изключим президента, заради рекордно ниската избирателна активност органите на държавната власт са реално нелегитимни. Да, Конституцията дава възможност за формиране на държавно управление, но то се разминава с потребностите на хората. В момента на терен имаме една относително добре структурирана и стабилна партия в лицето на ГЕРБ, но това е силно компрометирана клиентелистка партия със затихващи функции, която все по-трудно ще достига самостоятелно до управлението на страната. „Възраждане“ е другата стабилно стояща партия, но тя пропиля редица възможности за увеличаване на възходящия си тренд, така че оттук нататък няма да може да разчита на нещо повече. ПП-ДБ грубо излъгаха надеждите на своите избиратели, затова и ще затихват с бързи крачки. Партия „Има такъв народ“ има своите избиратели, но няма експертизата и капацитета да управлява. БСП е в много сериозна идейна и кадрова криза в момента, от която няма изгледи скоро да излезе. Това, което става в ДПС, са преди всичко много адекватни и навременни действия по прочистване на тази партия. Мога да прогнозирам, че няма да е далеч моментът, в който те ще бъдат готови, единствени от така наречените системни партии, да приемат новите предизвикателства на времето. Партия „Величие“ е добър пример за това защо не трябва да се гласува за случайници в политиката.
Като прибавим към това при какви условия са поставени да функционират различните политически субекти, както и компрометираната избирателна практика в България, това създава сериозни пречки за организиране и създаване на компетентна и националноотговорна алтернатива на настоящото управленско и политическо статукво, ето ви накратко причините за ниската избирателна активност. Хората са отвратени от политиката и политиците в България. Така че на очертаващите се през есента поредни предсрочни парламентарни избори не очаквам някакви съществени изненади в българския политически живот. Промяна ще настъпи тогава, когато България се завърне в своите естествени геополитически, културно-исторически и географски ареали. А това е много вероятно да стане в недалечно бъдеще.
