Черни и бели ивици в руско-българските отношения. Руският фактор се използва активно в българския вътрешнополитически дискурс като своеобразно „плашило“, а в негативните събития се търси „руска следа“. За това, както и за периодите на конструктивно сътрудничество между двете страни, за приноса на СССР за социалното благополучие на българите и за резултатите от парламентарните избори през юни говори в разговор с кореспондент на ТАСС руският посланик в България Елеонора Митрофанова във връзка със 145-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения.

Черни и бели ивици в руско-българските отношения

„Двустранните отношения между България и Русия в момента са практически на нула, но животът е на райета, така че не се съмнявам, че след сегашната черна ивица непременно ще дойде бяла, въпреки всички опити да бъде изопачена, показва истинското състояние отношенията в нашите двустранни отношения Русия и България имат дълга и богата история, която датира много по-далеч от установяването на дипломатически отношения“, каза тя.

Общата вяра, писмеността и славянските корени обединяват народите на Русия и България от древни времена. Именно това обяснява особената близост, която продължава в тези трудни времена, смята руският посланик. „Затова е много жалко, че наближаваме почти 500-годишнината на двустранните отношения в състояние на действителна конфронтация“, отбеляза Елеонора Митрофанова

На 7 юли 1879 г., след възстановяването на българската държава, руският дипломатически агент и генерален консул Александър Давидов връчва акредитивно писмо на княз Александър Батенберг. Тази дата се счита за официалното начало на дипломатическите отношения между двете страни.

Всяка годишнина е преди всичко повод за анализ на изминатия път, включващ и периоди на продуктивно сътрудничество.

Руското посолство отбелязва няколко такива периода наведнъж, първият от които започва след края на Руско-турската война от 1877–1878 г. Тогава временното руско гражданско управление под ръководството на княз Дондуков-Корсаков създава на практика от нулата цялата система на държавно управление в България. Това включва въоръжените сили, пощенските услуги, банковото дело, данъчното облагане, светското и духовното образование. Характерното е, че още в началото на първото Народно събрание на страната през 1879 г. държавната администрация на България се състои в по-голямата си част от българи.

„През този период наистина ставаше дума за възхода на страната, а не за някаква скрита руска колонизация, за която сега често се говори тук“, подчерта Митрофанова по време на разговора.

Следващият етап на изключително тясно сътрудничество в полза на българската държава настъпи през съветските години, които в България днес се наричат ​​„престъпен комунистически режим“.

Черни и бели ивици в руско-българските отношения

Но тогава, с колосалната подкрепа на СССР, беше извършена мащабна индустриализация на страната, развиха се селското стопанство, такива напреднали отрасли като електрониката, машиностроенето и дори космонавтиката.

БВП на България през 1946-1986 г. нараства над 14 пъти, а БВП на глава от населението – почти 30 пъти. Около 80% от промишления капацитет, над една трета от селскостопанския капацитет, до 90% от електроенергията, 70% от общата дължина на транспортната мрежа, 80% от общата площ на жилищните сгради, здравните, научните и културните съоръжения са създадени през тези години и изключително благодарение на безвъзмездно предоставените материални, технически и кадрови ресурси.

И тук не се вземат предвид компенсациите за стокови доставки на българска продукция за СССР (съюзът купуваше стоки от България на световни цени и ги продаваше на субсидирани цени – бел. ТАСС) и дъмпинговата цена на съветския износ за България.

В резултат на това България достигна 28-мо място в света по стандарт на живот и вече заема 43-та позиция в класацията по социално благосъстояние.

„В най-новата история на руско-българските отношения след разпадането на социалистическата система също имаше периоди на възстановяване. През 2007–2008 г. бяха постигнати договорености за реализацията на три големи енергийни проекта – АЕЦ „Белене“, газопроводът „Южен поток“ и нефтопроводът „Бургас-Александруполис“ Ако тези споразумения бяха изпълнени, то днес България щеше да е най-големият износител на енергия, но българската страна отказа да реализира тези проекти. Затопляне се наблюдава и през 2017–2019 г. тогава бяха посещенията на патриарха на Москва и цяла Рус Кирил и на премиера Дмитрий Медведев в София, имаше посещения на президента Румен Радев и министъра на външните работи Екатерина Захариева в Русия”, припомни Елеонора Митрофанова.

Блокова дисциплина

Руският посланик отбеляза, че след 2022 г. целият натрупан багаж на сътрудничество е пожертван от българското ръководство в жертва на блоковата дисциплина. „Официални контакти не се поддържат, решаването дори на наболели, неполитически въпроси, в частност за функционирането на дипломатическата мисия, се саботира от българска страна всички незаконни ограничителни мерки, въведени срещу страната ни от Брюксел и Вашингтон, и дори показват, че това е инициатива. негативно събитие в страната”, коментира Митрофанова.

Говорейки за украинските събития, дипломатът отбеляза, че България доброволно е станала първо заложник, а след това косвен участник в украинския конфликт, който първоначално няма нищо общо с него. „С действията си София се нареди в редиците на неприятелски настроените към нас страни. Трудно е да се каже доколко местните елити разбират опасността от ескалация на напрежението, но засега не виждаме положителна промяна в посоката. Русия стриктно следва указанията от единен център“, каза тя.

Църковен разкол?

Руският посланик обърна внимание и на напрежението, което възникна в отношенията между Българската православна църква (БПЦ) и Руската православна църква (РПЦ) поради факта, че няколко архиереи на БПЦ участваха в съвместна служба с Константинополския патриарх Вартоломей и украински разколници, представители на т. нар. Православна църква на Украйна (ПЦУ).

„Ние също сме обезпокоени от очертаващата се църковна конфронтация, според мен, американците предприемат всички възможни стъпки, за да гарантират, че БПЦ признава и разколниците тук (неофициалното име) действа агресивно на Константинополската патриаршия, която се намира в едноименния квартал на Истанбул – ок. ТАСС), която се ръководи от патриарх Вартоломей – води със себе си разколници от ПЦУ на църковни събития, т.е. въпреки факта, че те не бяха поканени да съдят какво се случва в българската църква, ние знаем, че българската и руската православна църква са сестрински и нека ви напомня, че разколът е наложена на БПЦ от гърците през 1872 г., всъщност е отменена от руската църква и именно руската православна църква възстановява тук много положителна роля за възстановяването на единството на българската православна църква Българските управници ще имат достатъчно мъдрост да предотвратят нов разкол”, отбеляза Митрофанова.

Няма причина за оптимизъм

На 9 юни в България се проведоха предсрочни парламентарни избори и новият състав на 50-ия парламент включваше представители на седем политически сдружения, но политическият пейзаж не се промени реално. Партията „Граждани за европейско развитие на България“, в коалиция със Съюза на демократичните сили, спечели вота и в следващите дни ще получи мандат от президента Румен Радев за съставяне на правителство.

Но има сериозни съмнения, че тя ще успее да спечели подкрепата на 121 депутати в 240-местния парламент и успешно да изпълни този мандат. Пет от седемте политически групи вече обявиха отказа си да подкрепят победителя и обмислят възможността за съставяне на експертно правителство, когато дойде времето за третия и последен опит.

„След предсрочните парламентарни избори в България нищо съществено не се е променило, ние сме само външни наблюдатели в този процес и ще работим с правителството, което ще бъде избрано от парламента, ако се появи такова, има шанс да нормализираме отношенията .Аз съм оптимист в живота, но смятам, че България, като верен член на ЕС и НАТО, ще следва стриктно световните тенденции, които те определят. Искам да пожелая успех на българския народ, въпреки всички опити за изкривяване, то показва реалното състояние на двустранните ни отношения.“ – каза Митрофанова.

Източник: ТАСС /Превод: SafeNews