Понякога ме питат: а какво ще правим, ако не успеем? ако продължим да бъдем слаби?
А аз казвам – ние вече сме успели, ние вече сме го направили…
Нашата задача е само една – да пренесем огънчето на национално отговорното мислене на няколко крачки напред… Дори то да е вече само просто жар, в тази жар ще се намери едно малко въгленче, от което отново ще лумне огънят на националното чувство.
Може и да не сме ние. Може да дойдат някакви други хора, които ще се преборят за национално отговорни решения…
Когато Свети Паисий започва да пише „История славянобългарская” е бил самотен в една манастирска килия… Но и сега, векове след това, ние продължаваме да четем неговите слова. Така е било и със Свети Иван Рилски, който също е бил само един монах, но сега е наш представител пред Божиите решения…
Нима след Левски са ходили милиони? Не, доста често е бил сам по мелниците или пътищата…
Така ще бъде и сега… И всички решения ще бъдат гледани и взимани само от българския, национален интерес.
Дали аз ще го видя – не зная. Но че ще стане – съм сигурен!
Септември 2020 г.
