Днес, 15 януари 2025 г., на президента Радев беше върнат изпълнен първия мандат за предложение на редовен кабинет. Разбира се, този кабинет може и да не бъде гласуван от парламента, но ние сме задължени да дадем политическа и обществена оценка на предложеното ни. Първо трябва дълбоко да подчертаем, че в България вече няма ляво и дясно. Всичко, каквото говореха преди изборите партиите, беше дълбоко забравено и замразено. Те се обединиха в някаква нова конструкция не в името на България, а за вимето й. Ръководството на БСП забравиха решението на конгреса си за некоалиране с ГЕРБ. Славчо Трифонов забрави, че говореше, че в никакъв случай няма да се коалира с Бойко. Или как малките бибитки се коалираха с големите бибитки. Хората около Доган също търгуват с мекото на баницата. Явно и силно подпрени от действията на довчерашния им лидер Пеевски. Партиите вече няма как да упрекват хората, че не участват в изборите. Защото лъжат, като дърти… такива. Или както казва народа „не ме слушай какво ти говоря, а виж какво правя”.

Разделението между политическите субекти вече е само в това колко ниско са наведени пред решенията, взимани в Брюксел и Вашингтон, или по друг начин казано – пред Европейския съюз и НАТО. Или мечтата за силна българска национална политика остава мечта.

Но да погледнем по-отблизо кадровите предложения за министри. Отново има силно присъствие на кадри от ковачницата на Шорош и „Отворено общество”. Такива са предложените за премиер Росен Желязков и за вицепремиер Томислав Дончев, Даниел Митов. В момент, в който американската политика се очаква да бъде срещу такива кадри, вземането на такива кадрови решения е меко казано странно. Няма да напомням, че срещу Желязков имаше огромни подозрения за изборни фалшификации около случая Костинброд. И многомилиардните харчове на Дончев за така нареченото електронно управление. Ревизията на тези харчове би била с интересни резултати.

Бъдете сигурни, че тези министри няма да се стесняват да предизвикат репресии срещу другомислещите. Неслучайно Митов ще бъде вътрешен министър.

Други предложения за министри са явни нискочели слуги на Брюксел и НАТО – това са Зафиров, Георгиев, Митов, Запрянов. Явно шайката около Борисов не може да измисли нищо ново. В момент, в който в САЩ, Германия, Франция, Унгария, Словакия текат процеси, в които се дават различни оценки за военните конфликти в Украйна, Сирия, Израел, проблемите в Средния и Далечния Изток… правителството ще разчита на старите кадри от старата власт.

Да не забравяме, че много от предложените министри през годините са имали проблеми със съдебната власт, което ще даде възможност да бъдат държани на къса каишка и лесно да бъдат изнудвани.

С една дума – няма как да очакваме нещо добро за България с такова правителство. Но да се надяваме, че промените в света ще бъдат толкова силни и дълбоки, че те ще доведат до промени и у нас.