Без да сме били изпълнени с голям оптимизъм, по най-важния днес въпрос в света – въпросът за мира, имахме очакване, че новото правителство ще промени в някаква степен отношението на официална България към днешните геополитически предизвикателства. Тази плаха надежда се основаваше както на заявките за промяна в геополитиката на световния хегемон САЩ, така и на факта, че в тази коалиция се включва съвкупност от леви формации, които на думи винаги са издигали като свое знаме „
МИРА и винаги са претендирали за конструктивно отношение към Русия. Подписаното вчера споразумение за управление уби тази надежда.
От Споразумението разбираме, че новите управляващи ще подкрепят „суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. Преведено на нормален език, това означава, че официална България се включва в хора на „ястребите“, които отхвърлят всякакъв компромис с Русия. И то в момент, когато според проучване на Киевския международен институт по социология (КМИС), публикувано на 3 януари 2025 г., около 38% от украинците са склонни да отстъпят част от териториите на страната, за да се постигне бърз край на войната с Русия. Внушителен процент от украинците искат мир, включително и с цената на териториална загуба, но България е по-украинска от украинците и ще се бие, докато се гарантира целостта на Украйна.
В декларираните геополитически ценности на Споразумението има думи за украинска територия, но няма и буква на притеснение за съдбата на украинците, които приемат руския за свой роден език. А те са по твърде занижени социологически данни поне 20% от населението.
Споразумението ни казва, че ще поддържаме „активни позиции в рамките на ЕС и НАТО, съобразени с националния интерес“. Колко по-активни? Сегашната натовска активност не е ли достатъчна? Или трябва да сме още по-активни – например като разположим ракети, насочени към Русия, или изпратим на фронта български войници? И кога формулирахте „националния интерес“? Ще питате ли социологически българския народ дали иска враждебност спрямо Русия, или напротив?
Споразумението ни съобщава за „активно участие в политиката на ЕС за възпиране на чужда агресия…“ Коя „чужда агресия“ ще възпираме? Няма ли най-накрая да се откажем от малоумното папагалско повтаряне, че след Украйна Русия ще започне да напада наред европейски страни?
Списъкът на слагаческите цитати, обслужващи чужди интереси, може да бъде продължен.
Национална орисия ли е във всички геополитически конфликти България да избира губещата страна?
Национална орисия ли е огромното разминаване между поведението на българските политици и светоусещането и ценностите на мнозинството от българския народ?
