Наистина имам нужда от политологическо, а и от психологическо, обяснение на мисленето на нашите скъпи западни ръководители. Чета вчера в любимия POLITICO следната информация:
„…официални представители на Обединеното кралство казаха, че Стармър ще използва срещата си зад затворени врати с Тръмп в четвъртък, за да настоява за „предпазен механизъм“ на САЩ, гарантиращ сигурността на всички британски и европейски мироопазващи войски след мирно споразумение“ (статия от вчера).
Как е възможно да се мисли, че са възможни английски е европейски мироопазващи сили в Украйна? Руснаците бяха ясни – Англия, Франция и сие са страна в конфликта; те на практика са част от украинската армия, те на практика са съвоюващи с Русия. Може ли в един конфликт да пазят мира тези, които участват в конфликта? Какъв отговор ще получим – не от първокурсник по политология, а от петокласник в помощно училище? Как ще се възприеме идеята например мироопазващите сили да се състоят от севернокорейци или дори от китайци? Или от кубинци и венецуелци?
Въпросът ми не е продиктуван от някакво несъгласие или възмущение. Просто не мога да проумея как е възможно когато се говори и когато се кроят планове, свързани с Русия, изобщо да не се отчита интересът, мнението, позицията на самата Русия? Та такова отношение един нормален дипломат няма да си го позволи, ако става дума за Буркина Фасо, да не говорим за такава ядрена сила като Русия…
Не може да е от необразованост, от глупост, от недосетливост… От какво е тогава? Не разбирам…
