В навечерието на националния празник 3 март – денят на подписването на Сан-стефанския мирен договор, възкресил българската държава след петвековното османско робство, дружествата на русофилите в цялата страна организираха почетни прояви в памет на руските воини освободители.
На 27 февруари столичните русофили организираха изложба на репродукции на картини от руски художници, пресъздаващи моменти от Освободителната война. Макар да са добре известни на широката публика – като „Преминаване на руската армия през Дунава“, „Посрещането на Освободителите в Търново“, „Сражението при Шипка-Шейново“, „Генерал Скобелев на кон“, „Император Александър Втори“ – 18-те платна, подредени в галерията на мецената Ангел Симеонов в хотел „Анел“, предизвикаха възторга на присъстващите и потвърдиха за сетен път благодарността на българите към руския народ.
„Тази война е забележителна, дори уникална с факта, че само две години след Освобождението, руската администрация, начело с княз Дондуков, напуска България, като оставя след себе си държава с модерна за времето си Конституция, с национална администрация, армия и флот, с образователни и научни учреждения, иначе казано – с всички необходими структури за самостоятелно функциониране на държавността“, изтъкна в словото си при откриване на експозицията Николай Малинов – генерален секретар на Международното движение на русофилите и почетен председател на НД „Русофили“. „Настоящата изложба е нашият много скромен поклон на благодарност и молитва за бъдещо единение на двата народа. Защото българският и руският народи пред историята и пред Бога са едно и чрез своята култура и език, чрез своята вяра и светоусещане. Освободителната руско-турска война от 1877 -1878 г. е неразделна част от това единение“, подчерта в заключение Н. Малинов.
Дни преди столичното събитие, дружеството на Национално движение „Русофили“ в Казанлък организира на 22 февруари в местното „АРТ-БИСТРО“ телемост с музея „Братя Столетови“ в руския град Владимир. Присъстваха дейци на движението от града и Старозагорска област, и гости от София.
Проявата бе открита от председателя на НД „Русофили“ в Казанлък Божидар Станчев. Прожектиран бе документалният филм „Избавлението“, пресъздаващ героичните сражения край Златарица-Елена от ноември 1877 г. Тази битка се оказва решаваща за победния край на Освободителната война: няколко дружини руски войни и български опълченци успяват да отблъснат опита на превъзхождащите ги по численост табори и башибозук на Сюлейман паша да настъпи към Търново – в тила на защитниците на Шипка – и да окаже помощ на Осман паша в обсадения град Плевен. Малко известен факт е, че само четири дни след неуспеха на турската операция, Осман паша е принуден да развее белия флаг и да капитулира.
В 17 часа бе осъществен телемостът със Сергей Харитонов – директор на дома-музей в град Владимир и Александър Капусткин – автор на книгата „Юрист Александр Павлов. Правнук Пушкина во Владимире“. Със ставане на крака участващите от двете страни почетоха националните химни на Република България и на Руската федерация.
Българското издание на книгата „Александър Александрович Пушкин – командир на Нарвските хусари“ представиха съставителката Росица Младенова и издателят Атанас Панчев. От руска страна Александър Капусткин представи своята книга за правнука на великия руски поет. Оказва се, че Александър Павлов – син на Олга – дъщеря на участника в Освободителната война ген. Александър Пушкин, е раснал като дете в България, където баща му е бил на дипломатическа служба. През 20-те години на ХХ век – вече като юрист, Александър Павлов пристига в България и става управител на руския дом в с. Шипка.
Вълнуващи думи за епохалните събития от онези времена споделиха Иван Велчев – член на ръководството на НД „Русофили“ в Казанлък, Данчо Данев – бивш директор на Националния парк „Шипка-Бузлуджа“, неуморната издирвачка на архивни документи за руския дом в с. Шипка Гинка Хаджиева, Радко Ханджиев и други.
От своя страна Сергей Харитонов запозна участниците в телемоста с дома-музей „Братя Столетови“, съхраняващ ценни свидетелства за живота и дейността на генерала от пехотата Н. Г. Столетов, изиграл видна роля за освобождението на България от турско иго и за неговия брат – бележитият физик А. Г. Столетов. Първоначалното оформление на сградата е възстановено през 1953 г. и е открита изложба, пресъздаваща атмосферата и начина на живот на семейство Столетови, двама от най-видните представители на което – Александър Григориевич и Николай Григориевич – са прославили Русия. Експозицията включва над 400 оригинални експоната, включително мебели, лични вещи, ръкописи, документи, снимки и портрети на рода Столетови. През 1953 г. на фасадата на дома е монтирана паметна плоча от червен гранит, която гласи: „В този дом са родени и живели руските патриоти братя Столетови: героят от Шипка генерал Николай Григориевич Столетов (1833-1912) и бележитият физик Александър Григориевич Столетов (1839-1896)“.
А на страницата си в мрежата „ВКонтакте“, авторът Александър Сергеевич Капусткин написа:
„Благодарение на интернет за нас никъде няма прегради! Особено там, където обичат Русия. Русофилското общество в град Казанлък организира представянето на две книги за живота и дейността на потомците на Александър Сергеевич Пушкин – издадената в България книга за генерал Александър Александрович Пушкин – участник в освободителната Руско-турска война и издадената в Русия моя книга за неговия правнук Александър Николаевич Павлов, който през 20-те години на ХХ век е бил управител на Руския дом в гр. Шипка. На срещата чрез телемост бе изпълнена и песента на моя приятел Виктор Леонидов за руските емигранти в град Перник!
Ако знаете колко много ни обичат обикновените хора в България, как ни желаят скорошна победа!
Нисък поклон пред нашите български приятели!“
Във време на неистова русофобия на днешните български властници и слугинските им медии, нищо друго не може да кажем, освен да припомним четиристишието на народния поет Иван Вазов:
Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.
П.П. На снимката от телемоста е Сергей Харитонов – директор на дома-музей „Братя Столетови“ във Владимир.
