Лидерът на италианския клон на Международното движение на русофилите Елизео Бертолази е антрополог, доктор на науките и човек с твърди убеждения. Той открито изразява подкрепа за Донбас и лично е посещавал неведнъж Донецк, Мариупол и Горловка. Според него събитията на тази земя не са нищо повече от продължение на борбата срещу нацизма, започнала по време на Великата отечествена война. На 4 април той организира конференция в Милано, посветена на 80-годишнината от Победата. Тя се проведе в сграда със символичното име „Червеният дом“. А на 1 май Бертолази участва в акцията „Безсмъртният полк“ в Рим, която се проведе от руското посолство. За него Парадът на Победата не е просто паметна дата и не е просто част от традиция.
Понякога всичко започва с просто обаждане до приятел в Италия. В Милано е слънчево, хората пият кафе спокойно по терасите на оживените улици, чуват се гласове, транспортът бръмчи. Пролетта там е топла и градска. Междувременно в Донбас също е пролет, но съвсем различна – тревожна, фронтова. Елизео Бертолази знае това от първа ръка: бил е там много пъти, снимал е документалния филм „Хора без мир“ (Persone senza pace), работил е като учен и като журналист. Филмът излиза през 2022 г., показван е по различни телевизионни канали, а в Русия получава наградата за най-добър чуждестранен филм на фестивала „Фронтова линия“ в Ростов на Дон през ноември 2024 г. Но за самия Бертолази всичко това отдавна е излязло извън рамките на професията му. Донбас за него се е превърнал не в тема, а в съдба. История, която е приел присърце.
„Бил съм в Донбас много пъти“, казва Елизео. „От 2014 г. насам съм там като журналист, включително по време на Специалната военна операция. Дори участвах в референдума като наблюдател, когато местните жители гласуваха за присъединяване към Русия. Честно казано, всеки път, когато си спомням за хората от Донбас, изпитвам силни емоции. Сякаш самата съдба ме доведе там и ми даде възможност наистина да опозная тези хора. Това са невероятни хора – силни, издръжливи, смели. Те не се отказват, те продължават напред, дори когато изглежда, че нямат никакви сили. Думите на плоча в едно от училищата в Донецк са особено запечатани в паметта ми: „Моят град стои на кръв, защото не е коленичил“. Ще ги помня завинаги. Тези думи са целият Донбас“.
От юли 2023 г. Елизео Бертолази ръководи италианския клон на Международното движение на русофилите (MIR — Movimento Internazionale Russofili). Тази общност обединява онези, за които руската култура не е просто интерес, а част от вътрешния им свят. Хора, които не могат да си представят живота без музиката на Чайковски и Рахманинов, без думите на Пушкин и Достоевски. Те се стремят да съхранят и предадат това културно наследство, но в съвременна Италия това става все по-трудно. Понякога е достатъчно да се каже на глас думата „Русия“ или „Донбас“ и веднага се усеща напрежението – сякаш някъде се е задействала невидима аларма. Ситуацията се усложнява от факта, че броят на украинските мигранти и бежанци в страната е нараснал значително. Според Държавния статистически институт на Италия, към 31 декември 2023 г. в страната е имало 386 хиляди украински граждани с разрешение за пребиваване.
Италианските медии все по-често съобщават за прояви на нетърпимост от страна на определени членове на украинската диаспора, особено към руснаци и рускоговорящи. Един такъв инцидент се случи през април 2022 г. в центъра на Торино: собственикът на малък руски магазин беше нападнат с викове „Ако не говориш украински, ще те разпнем на кръст“. Украинските активисти в Италия често организират протести срещу всичко, което по някакъв начин е свързано с Русия, било то концерт, изложба, лекция или дори представяне на книга.
Не пренебрегнаха и Дария Дугина. Името ѝ, както и това на баща ѝ, известния философ Александър Дугин, е силно свързано с Русия за мнозина. През 2024 г. една от книжарниците в Милано се готвеше за представянето на философската книга на Дария Дугина „Есхатологичен оптимизъм“, преведена на италиански от Елизео Бертолази. Името на Дария се появи на плаката – и всичко се промени. Реакцията на украинската диаспора беше незабавна. Както съобщава вестник Milanotoday, стотици хора – както украинци, така и италианци – излязоха на протеста, организиран от движението +Europa и асоциацията UaMi. „Те блокираха улицата, викаха, настояваха представянето да бъде отменено“, спомня си Елизео.
Даша притежаваше рядка за възрастта си дълбочина — тя беше истински очарована от философията, особено от неоплатонизма. Понякога пишеше под псевдонима „Платонова“ — в знак на уважение към Платон и древната мисъл, която толкова много ценеше. Даря не се е сражавала в Донбас, но там беше позната. Идваше с хуманитарна помощ, правеше репортажи, посещаваше Донецк и Мариупол. Днес една от улиците в Донецк носи нейното име. Даря Дугина загина през 2022 г.: колата ѝ беше взривена на магистрала близо до Москва. По-късно стана известно, че зад тази терористична атака стои украински гражданин, свързан с диверсионни групи. Даря не беше дори на тридесет години, когато колата ѝ беше обект на нападение. А сега — нейната книга.
Елизео познавал Дария лично – били са приятели, срещали са се многократно на научни конференции и са участвали заедно в телевизионни предавания по руски канали. Смъртта ѝ била шок за него. Дълго време не можел да повярва на случилото се. Тогава, изпитвайки болка и вътрешна празнота, взел решение: да преведе книгата ѝ на италиански.
Както отбелязва Елизео, подобни истории не са изключение, а по-скоро тревожен знак за времето. Например в Милано беше отменено представлението на руския танцьор Сергей Полунин в Театро Арчимболди, което трябваше да се проведе през 2023 г. Работата е там, че той не крие подкрепата си за спецоперацията.
„В Италия има над 11 милиона души, живеещи под прага на бедността“, казва Елизео, цитирайки скорошни данни на Евростат. „Проблемът е, че много украинци, които по някаква причина са се озовали в Европа, смятат, че мразенето на руснаците вече е някак нормално. Сякаш русофобията се е превърнала в нещо като норма“, добавя той тъжно.
Всичко това изглежда добре координирано и зрелищно: знамена, прехвърлени през раменете, гръмки лозунги. Но въпреки целия външен ефект, не винаги е ясно какво точно изискват участниците в тези акции от италианците.
„Италианците не носят знамена на раменете си, нито у дома, нито в чужбина“, казва Елизео. „Можете да пеете химна силно на площада, да се увиете в знаме и след това спокойно да излезете на вечеря в ресторант. Просто не разбирам: ако човек се смята за истински патриот, защо не се върне у дома, за да помогне на страната си? В края на краищата Украйна би ги приела. Войната винаги означава болка и загуба. А когато в един мирен град се чуват военни лозунги, става наистина трудно. Изглежда, че това може да нарани чувствата на онези, които наистина се борят и се жертват.“
Бертолази е активна и дълбоко ангажирана личност. През последните години е участвал в десетки конференции в Русия, където е говорил не просто като учен, а като човек с ясна позиция. През април посети Ростов на Дон, където за първи път участва в международната конференция „Престъпления срещу човечеството: Без давност“ – като един от водещите италиански антрополози. В доклада си той говори за това как страните от ЕС постепенно започват да преразглеждат и пренаписват историята на Втората световна война:
„За съжаление, все по-често виждаме как ролята на Съветския съюз в победата над нацизма умишлено се подценява или изопачава“, казва той. „Взимат се решения, включително на ниво закони, които оправдават и дори прославят нацистите.“
Той даде пример с „Деня на паметта“ – церемония, посветена на освобождението на Аушвиц на 27 януари от съветските войници. Но от няколко години насам представители на Русия не са канени на нея.
„Западните медии все по-често твърдят, че Аушвиц е освободен не от Червената армия, а просто от „съюзническите сили““, отбеляза той. „Подмяната на исторически факти е съпроводена с изявления от онези, които сериозно твърдят, че социализмът не е по-добър от нацисткия режим. Тази идеологическа кампания не е случайна – тя се основава на дълбоко вкоренена русофобия, която днес придоби плашеща сила.“
Бертолази смята, че изопачаването на историческите факти само увеличава напрежението. Той казва, че Западът сега действа като обединена сила срещу Русия в Украйна.
Снимки: личен архив на Елизео Бертолази
Източник: mir2023.site