Уважаема адв. Ченалова,

Пиша ви по повод вашата публикация отпреди дни в поглед.инфо „Има ли признаци на неофашизъм в България или не?“.

Отговори на вашия въпрос се съдържат в доклади, изнесени на академична конференция на тема ФАШИЗМЪТ, НЕОФАШИЗМЪТ И НАШЕТО ВРЕМЕ, проведена в София на 23 ноември 2023 г. Насочвам вниманието ви към част от моя доклад – с над 118 хиляди прочитания в https://pogled.info/ Българският фашизъм.

Днес духовните наследници на нацизма убиват не с газови камери, а „демократично“, с „ценности“, „добри европейски практики“, с бавното, но системно налагане на заплахи и насилие, а през последните години – и с бустерни „ваксини“. Схемата е известна: насилствено натрапваните против волята на хората битови и/или администрирани условия от зловредно социално-икономическо, или друго неблагоприятно естество пораждат стресогенни фактори, които са в корелация с отключването на незаразни хронични заболявания (НХЗ) и могат да доведат до преждевременна смърт. Световната здравна организация (СЗО) отдавна бие тревога за рязкото нарастване на умиранията в света, 59% от които са следствие от НХЗ – ракови, диабет, исхемични болести на сърцето, на органите на кръвообращението, хронични респираторни заболявания и др. В Еврорегиона те формират 77% от общото бреме на болестите^[1] по индекса DALY).^[2]

Всички фашизми преследват и убиват политическите си противници. Докато нацизмът – най-зловещата форма на фашизъм, убива и всички „излишни“. Формите за убиване на „излишните“ са различни, ала резултатът – така както е замислен, се очертава като многократно по-зловещ от практиката на нацизма (нашенските хосписи са само една от формите).

Физическото елиминиране на „неудобни“ маси от човешки същества не е патент на нацизма. В продължение на столетия това е политика и практика на колонизаторите – англосаксонци, холандци, французи, белгийци и други, които чрез болести, насилия и глад „редуцират“ стотици милиони коренно население на Америка, Азия, Африка, Австралия. Нацизмът следва утвърдените практики на своите духовни предшественици. А газовите камери са само част от инструментариума.

Осем десетилетия след разгрома на германския нацизъм, днешният ултра-либерализъм изповядва същата доктрина: излишни са 7 милиарда души. През 1980 г. в щата Джорджия (САЩ) е издигнат гранитен монумент (подобен на мегалитния кромлех в Стоунхендж, Англия). Предупреждавайки за предстояща икономическа и/или социална катастрофа, създателите му отправят послание към идните поколения: „Поддържайте ръста на населението на света под 500 милиона!“

Българският фашизъм през XXI век

Преди да изложа доводите си, нека се обърна към почитаемата аудитория със следните въпроси:

1. Може ли да имате доверие на лице, на вратата на което пише ЛЕКАР, а вътре се оказва някой, който няма квалификацията на фелдшер, дори да има диплома за лекар?
2. Може ли да имате доверие на „институт“, който се именува НАРОДНО СЪБРАНИЕ, а вътре се оказват лица, „избрани“ с парите на задкулисието, които не са чели Конституцията, нито могат вещо да тълкуват разпоредбите ѝ; не знаят смисъла на понятието „закон“; нито че законът следва да отразява обективното право, да възпроизвежда обективни норми, а не утилитарно упражнение върху хартия^[3] за налагане на субективни щения. Но се заклеват по чл. 76, ал.2 да спазват Конституцията и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа, а на следващия ден приемат актове, престъпващи Конституцията, т.е. стават КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИ?
3. Може ли да посочите поне един „закон“, приет през 1991-1994 г. и от 1997 г. до днес, разпоредбите на който да не водят до постепенно физическо елиминиране населението на България?
4. Ако кой да е от присъстващите на конференцията писмено потвърди неистина или затаи истина пред орган на властта, се наказва с лишаване от свобода до 3 години съгл. чл. 313 от НК. Ако депутат или магистрат потвърди неистина или затаи истина в законодателен или съдебен акт, той/тя въобще не може да носи гражданска или наказателна отговорност…

Сигурно ще попитате поставените въпроси какво общо имат с фашизма? Много просто: отговорите на тези въпроси разкриват постепенното, бавно, но сигурно физическо елиминиране на българската нация по нацистки образец. Но, да караме подред.

Демократичната ни Конституция формално не е анулирана, но на практика притежава мними функции; тихомълком са суспендирани основните права на гражданите, императивно разписани в глава Втора, разпоредбите на която са НЕОТМЕНИМИ.

Аналогията с нацистка Германия е поразителна. Академичните изследователи отбелязват, че конституцията не е анулирана след като Хитлер завзема властта. Но в Германия започват да съществуват две паралелни държави: „нормативна“ – на демократичната Ваймарска конституция и „прерогативна“ – на нацистките закони и подзаконови актове. Още през 1933 г. нормативната власт вече е с мними функции.^[4]  Нацистите не крият незачитането си към съществуващия законов ред (също като повечето нашенски депутати, администратори и магистрати). Не анулират Ваймарската конституция, сочи Ернст Френкел. Използват я „за параван, за пред света“ и главно – с оглед запазване частната собственост на корпорациите. Така, чрез нормативната държава упражняват пълен контрол над цялата икономика; докато чрез прерогативната държава – тази на нацистките актове (също като нашенските подзаконови актове), те осъществяват цялата върховна власт по всички политически въпроси.^[5]

„Отношенията между двата източника на власт, между държавата и нацистката партия, са отношения между привидна и действителна власт, при които правителството е безвластна фасада, закриляща и предпазваща действителната власт на нацистката партия“, уточнява безспорният авторитет по проблемите на тоталитаризма Хана Аренд.^[6] И по-нататък: „Нацистите стоварват лавина от нацистки декрети, но така и не анулират официално Ваймарската конституция. Почти не посягат на гражданските служби…“^[7/

Не е ли налице сходство с нашенските практики? В парламента, правителството, съдебната власт и в общините не крият незачитането си към Конституцията, отказват да прилагат разпоредбите ѝ. Върховният ни закон не е анулиран, но е сведен до привидна безвластна фасада, зад която се вихри произволът над гражданите и обществото. Също привидно е и излъченото правителство, което трябва да закриля и предпазва действителната власт на „партията“ на корпорациите, олигарсите и организираната престъпност; която няма име, нито цвят, нито е регистрирана, но задкулисно командва. Тази „партия“ обаче е подчинена на „посолствата“; те определят компрадорския ѝ статут и кой на кое място да бъде. Така, чрез законодателната, изпълнителната и съдебната власти, „партията“ на корпорациите, олигарсите и организираната престъпност, осъществява пълен контрол над икономиката и социалния живот, докато чрез „посолствата“ се осъществява цялата върховна власт по всички политически въпроси.

Конрад Хайден сочи, че в Германия „за държавните постове, на които не могат да поставят свои хора, нацистите създават свои служби, като по такъв начин изграждат държава в държавата“.^[8] Мултиплицират се длъжности и инстанции. Това роене нацистите извършват на принципа: колкото повече инстанции, толкова повече са възможностите за създаване работни места за „наши“ хора. Естествено, назначаването е според волята на „Вожда“, не е съобразено с административния капацитет на лицето, нито пък с икономическата или промишлена ефективност и резултативност.

И тук аналогията с нацистка Германия е пълна. В днешна България се работи на принципа колкото повече инстанции, толкова повече са възможностите за създаване работни места за „наши“ хора. Така, страната ни е с най-голям брой чиновници на глава от населението в Евросъюза. Феноменът „калинки“ олицетворява десетките хиляди случайници в „управлението“ с липса на знания, умения и административен капацитет. Те обаче са необходимата „квота“ от приблизително 20% участници в парламентарни избори, за да легитимират „демократичен“ параван за пред господарите в Брюксел и отвъд океана. Затова се и назначават…

Според Хана Аренд нацистите правят всичко възможно, за да се отърват от наследството на по-ранни етапи на развитие. Всичко трябва да започва от „Моята борба“, от Третия Райх. За миналото – или отказват да говорят, или се изопачава като „отживелица“.^[9] Същият процес от години тече в България: пренаписват се учебниците; биографията на Хитлер и съчинения, оправдаващи, дори възхваляващи нацизма и българските му подражатели, се издават в хилядни тиражи и открито се разпространяват; столицата и други големи градове са осеяни с нацистки символи; пред очите ни се рушат паметници, издигнати в памет на загинали в борбата срещу фашизма. Върховният съд дори оневини лицата, въвлекли България в нацистката Ос, наложили фашо-нацистки порядки в държавата, разпоредили депортирането на 11 343 сънародници с юдейско вероизповедание в нацистките лагери на смъртта, лично или в изпълнение на заповеди окървавили се с хиляди убийства без съд и присъда на цивилно население, вкл. на деца…

Според нацистките правила Фюрерът и стоящите в йерархията под него райхслайтери, гаулайтери, щурмбанфюрери и пр. фюрерчета, са недосегаеми, освободени са от отговорност пред обществото! Също като нашите депутати, магистрати, министри.

Тук е мястото да посочим кои са наказателно неотговорните лица, изрично разписани в чл. 32 и 33 на нашия Наказателен кодекс (НК): това са малолетни до 14-годишна възраст и невменяеми, които „поради умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието не могат да ръководят постъпките си, не са в състояние да разбират свойството или значението на извършеното“.

Знайно е, че много от нацистките фюрерчета и гаулайтери действително са имали разстройство на съзнанието – имбецили, които безропотно са изпълнявали заповеди, без да могат да ръководят постъпките си. Но защо и българските депутати и магистрати са приравнени към имбецилите, по смисъла на цитираните разпоредби от НК? Този въпрос задава Иван Ценов – един от първопроходците в СДС и дългогодишен преподавател във ВМЕИ по „математическа теория на системите и управлението“. Според него, с освобождаване от наказателна и гражданска отговорност на определена категория длъжностни лица, КРБ става гарант за извършване на узаконени престъпления от представители на властта.^[10] Иначе казано, налице е презумпция, че депутати и магистрати никога, ама никога(!) не могат да извършват престъпления, дори да са налице фрапиращи данни за такива;^[11] „имунизирани“ са срещу гражданска отговорност и наказателно преследване.

Проблемът с „имунитета“ на депутати и магистрати от години виси в публичното пространство. Проучване на НЦИОМ от юни 2003 г. – в рамките на проект „Експертно мнение на българските юристи“ сочи, че от 460 анкетирани юристи 57% одобряват магистратите да имат т.нар. функционален имунитет. Като аргументи изтъкват, че извън работното си място магистратите са хора като всички останали, но че функционалният имунитет бил необходим, за да бъдели безпристрастни и обективни при изпълнение на функциите си, както и че с пълния имунитет се злоупотребявало, той бил база за корупция. От анкетираните едва 7% считат, че магистратите изобщо не трябва да имат имунитет.^[12]

НЦИОМ обаче не проучва какво е мнението на гражданите, на народа, на Върховния суверен на РБ. Нито пък сочи какъв процент представляват 460-те анкетирани от общия брой на юристите. Уикипедията, позовавайки се на Нотариалната камара за 2019 г., сочи броя на нотариусите около 800.^[13] Адвокатите по списъка от 2021 г. са 13 964.^[14] Броят на съдиите, прокурорите и следователите към април 2024 г. надхвърля 62 на 100 хиляди души от населението, сочат от ИПИ.^[15] Дори при тогавашните данни (2003 г.) НЦИОМ е отразил мненията вероятно на около 1% от юриспруденцията. Иначе казано, „проучването“ нито е експертно, нито репрезентативно!

В началото на 2006 г. дебатът за „имунитета“ се поднови. От НДСВ – по лично настояване на техния лидер, искат пълно отпадане на имунитета, не само на депутатите, а и на президента. Прессекретариатът на държавния глава побърза да реагира: Георги Първанов отдавна се е обявил за отпадане на имунитета без изключение – както на депутатите, конституционните съдии, магистратите, така и неговият.^[16] Всичките тези проучвания и дебати се оказаха „прах в очите“, опит за отвличане вниманието от действително безпринципните – увреждащи нацията отстъпки на властта пред Брюксел, преди приемането на България в ЕС.

Нека сега посочим какъв имунитет предвижда Конституцията на САЩ в чл. I, раздел 6 за членовете на Конгреса: „Сенаторите и представителите получават за своята дейност възнаграждение, определено със закон, изплащано от хазната на Съединените щати. Във всички случаи, освен за държавна измяна, престъпление и нарушение на обществения ред, те имат привилегията да не подлежат на арест по време на присъствието им на сесията на съответната камара и при отиване и връщане от същата; и за всяка реч или дебат в която и да е камара, те не могат да бъдат разпитвани на никое друго място.“^[17

Вижда се, че за разлика от българските „законодатели“ и „магистрати“, членовете на американския Конгрес не са „имунизирани“ срещу гражданска отговорност и наказателно преследване. И не само защото според Втората поправка на Конституцията всеки гражданин на САЩ има право да носи оръжие; а защото наказателната и гражданската неотговорност противоречи на общия разум, не отразява обективното право за равенство на всички пред Закона! Както, впрочем, императивно е разписано и в чл. 6, ал.2 на нашата Конституция.

Що се отнася до съдиите, никаква наказателната и гражданската неотговорност не се предвижда в чл. III на Конституцията на САЩ! Защо у нас не е възпроизведена тази норма от Конституцията на САЩ, утвърдила се като работеща и ефективна повече от 200 години? А е предпочетено да се възприеме нацистката норма: аналозите на райхслайтери, гаулайтери, щурмбанфюрери и пр. фюрерчета да са недосегаеми, освободени от отговорност пред обществото?

„Редуцирайте пенсионерите си!“

Посочихме вече, че днешните духовни наследници на нацизма искат да редуцират населението на земята, смятайки, че има 7 милиарда „излишни“ хора. В изпълнението на тази задача, още с пристигането си в България през 1998г., шефът на мисията на Международния валутен фонд г-жа Ан Макгърк дава следната препоръка на премиера Костов: „Редуцирайте пенсионерите си!“ Според преценките на фонда, през следващите три десетилетия хората в трудоспособна възраст ще намалеят с една четвърт; ergo, ще се увеличи броят на пенсионерите и оттам – социалните разходи на държавата. За да се съкратят пенсионните разходи, „неудобнитe“ пенсионери трябвало да бъдат „редуцирани“, сиреч – физически елиминирани. Тоест, те са част от 7-те милиарда „излишни хора“. Това на прав текст е смисълът на казаното от г-жа Макгърк.

И Костов чинно започва да изпълнява „заръката“: вдигат се таксите за ток парно, увеличава се пенсионната възраст, „реформира“ се пенсионното осигуряване така, че размерът на пенсиите на стотици хиляди български граждани рязко пада под екзистенц-минимума. При следващите режими редуцирането постепенно обхваща цялото население. От неотменимо право, гарантиращо достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване (чл. 52, ал.1 на КРБ), здравеопазването е наложено като търговия в престъпване на Конституцията и се превръща в един от неонацистките инструменти за редуциране на българската нация. Неотменимият контрол на държавата върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника (чл. 52, ал.5 на КРБ) също брутално е погазен от фармацевтичната мафия и „компетентните органи“, които я обслужват и е съществен фактор, водещ до „редуциране“ на населението. Може ли да се отрече, че посочените практики по същество имат нацистки аналог? Че на страната ни е наложен модел, който в най-висока степен убива хора?^[18]

Резултатите от целенасочената политика за „редуциране“ се потвърждават от националната статистика: отрицателната тенденция на прираста на населението трайно спада от -0,4‰ за 1990 г., -6,0‰ за 2016 г.,^[19] за да достигне -13,2‰ през 2021 г.;^[20] докато смъртността рязко нараства, достигайки общо за страната 21,7‰ към 2021 г.^[21] Резултатът е виден и в прогнозата на ООН за 2022 г.: България е „редуцирана“ с 2 166 696 души, или сривът на населението ни е към 27%, съпоставен с данните от последното преброяване преди настъпването на „прехода“ (8 948 649 души през 1985 г.)!^[22] Иначе казано, за по-малко от три десетилетия 27% от българското население „се е изпарило”, пратено е в отвъдното!

Изследвайки свръхвисоката смъртност, проф. Пенчо Пенчев от катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС още през 2005 г. пита: как и защо населението ни намалява с такъв темп, след като не сме претърпели катастрофални природни бедствия, епидемии или войни? И формулира хипотеза за наличието на „форми на геноцидно насилие.”^[23] Академични автори като Марин Деведжиев, Пенка Найденова, Васил Проданов, Петър Славейков, Трендафил Митев, Петър Иванов, Нако Стефанов, Валери Стефанов, Петър Атанасов, Надежда Илиева, авторитетни журналисти като Кеворк Кеворкян и редица други, също бият тревога за демографска катастрофа надвиснала над българската нация.^[24] Очевидно хипотезата за „форми на геноцидно насилие” не е неоснователна, когато населението ни насилствено е поставено в такива условия на живот, които да водят към неговото пълно или частично физическо елиминиране. Но това е деяние, което попада в дефинитивното поле на понятието геноцид. А за престъплението „геноцид” няма давност (чл. 416 от НК).

Кой?

Кой обаче дирижира политиката на рискови фактори, така че да се отключват сериозни здравословни поражения у милиони български граждани, водещи до смъртта на 27% от населението? Кой нагнетява страх у българите, принуждавайки ги да се въздържат от действия в своя защита? Кой препятства българските власти да предприемат действия за защита на българското население от геноцидното насилие?

Едва ли може да се спори, че това е следствие от мафиотизиране на всички сфери на държавното управление през годините на т.нар. преход. Престъпността не само се инфилтрира, но напълно се е сляла с трите власти. Няма област в обществено-политическия живот, в която да не властва организираната престъпност. В разговорния език, а и в медиите, често я назовават чрез конкретните ѝ проявления: енергийна мафия, здравна мафия, фарма мафия, имотна мафия, банкова мафия, дървена мафия, медийна мафия, чиновническа мафия, съдебна мафия… Именно тези мафиотизирани структури или „октоподът” са рупорът на незаконни практики, узаконявани с протекцията или бездействието на длъжностни лица в най-високите етажи на властта. Случаят „Мишо Бирата” е само един от емблематичните.

Как влизат тоновете базови вещества (прекурсори) за производство на наркотици у нас, ако не с действие или бездействие на висши длъжностни лица в митниците и администрацията, която следва да контролира фармацевтичната и химическата промишленост? Кой позволява на монополистите да се вихрят безнаказано, ако не е действието или бездействието на висши длъжностни лица в законодателната, изпълнителната и съдебната власт? Как да обясним загубата на 27% от населението на България през годините на „прехода”, ако не е действието или бездействието на цялата „политическа класа”? Може ли да твърдим тогава, че проявленията на престъпността у нас са институционални?

„Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително върху парламента, правителството и съдебната власт. В резултат на това, организираната престъпност е увеличила влиянието си и е в състояние да действа буквално безнаказано”, сочи още през 2005 г. Джеймс Пардю, експосланик на САЩ в София.^[25]

Последващ доклад на Държавнит департамент на САЩ за България от март 2019 г. съдържа още по-смазващи констатации за задълбочаващи се злоупотреби и корупция във всички правителствени институции; неефикасност и липсата на отчетност в съдебната система; безнаказаност на длъжностите лица в най-високите етажи на властта; и т.н.^[26] Очевидно, 14 години след доклада на посланик Пардю, управлението на държавата ни не само не се е подобрило, а драстично се е влошило. Впрочем, и в доклада на еврокомисаря Йоханес Хан от 2013 г.^[27] българските политици и бизнесмени се сочат като корупционери, безмилостно изстискващи силите, живота и здравето на своите съграждани.

Онова, което премълчава еврокомисарят обаче е, че технологията на голямата корупция и методите за осъществяването ѝ бяха наложени от днешните ни „партньори“ и станаха задължителни под лицеприятното наименование „добри европейски практики“; също, че именно голямата корупция неизбежно води до днешното състояние на постъпателни форми на геноцидно насилие, които, според сайта https://www.eurochicago.com/, считан за глас на българската емиграция в САЩ, са „официално ратифицирано дело на българската власт, одобрено от бюрократите в Брюксел“.^[28]

В рамките на настоящия доклад е невъзможно да се посочат всички неонацистки практики в днешните български реалии. Затова ще акцентираме върху един от факторите, които най-мащабно генерират геноцидно насилие – енергийната мафия. Считаме този фактор за най-зловещ, доколкото енергията е екзистенциална за всеки български дом. Знайно е, че без енергия няма живот. А когато произволно български граждани се лишават от правото на енергия или им се налагат непосилни „цени“, които не са в състояние да плащат, тази част от тях попада в категорията на „излишни“, подлежат на „редуциране“ и без газови камери.

Още през 2006 г. преждевременно споминалият се Илия Божинов – тогава член на ВС на БСП, разкри колосалните мащаби на престъпния конкубинат на енергийните монополисти с „компетентните органи”, политици, магистрати, медии и „енергийни експерти”, организирани в щедро финансирани от чужбина „експертни институти”; назова го „енергийна мафия”.^[29]  Налице е „нарастваща заплаха от енергиен фашизъм”, бие тревога и журналистът от в. “Труд” Георги Великов.^[30]

Свидетелство, че тази мафия дълбоко е проникнала и се е срастнала с държавата, са „законите“ в сферата на енергетиката, като се започне от Иван Костовия Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ДВ, бр.64/1999); „царските“ Закон за енергетиката (ДВ, бр.107/2003) и Закон за енергийната ефективност (ДВ, бр.18/2004); на „тройната коалиция“ – Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и био-горивата (ДВ, бр.49/2007) и Закон за енергийната ефективност (ДВ, бр.98/2008); „нашият“ – на ГЕРБ Закон за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр.35/2011). За 12 години се създават 7 „закони-убийци“ в сферата на енергетиката, повече от разпоредбите на които узаконяват произвола, създават предпоставки за престъпления от страна на длъжностни лица, узаконяват формите на геноцидно насилие. Докато задълженията към потребителите, към обществото, остават само на книга и на практика са неизпълними. Фактически, потребителите на енергия постъпателно и все по-нагло се поставят в положението на роби, на „излишни“. Тези „закони“ не само престъпват конституционните гаранции срещу злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитата на потребителя, императивно разписани в чл. 19, ал.2 на КРБ, но противоречат на здравия разум и на обективни технологически норми.

Трябва ли да се чудим, след като 140 депутати с интереси в енергийния бизнес са „избрани“ в 43-тото НС, според д-р Константин Тренчев, председател на КТ „Подкрепа“; в 44-тото НС те са 114, сочи доц. Георги Чанков от УНСС.^[31] Иначе казано, лица, които представляват или са част от енергийната мафия, са вкарани в парламента с парите на мафията като „депутати“, за да създават „закони“ за мафията и за себе си, не в интерес на гражданите и обществото, каквата е конституционната повеля.

Някой задавал ли е досега и един друг въпрос: защо ние, гражданите, трябва да приемаме насилствено налаганите от т.нар. независим регулатор КЕВР „цени“ на енергията? Никъде КРБ не предвижда създаването на такъв „орган“, нито пък че актовете му могат да ни задължават. В чл. 86, ал. 2 императивно е разписано кои актове са задължителни за правоприлагане: единствено законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите. Не и решенията на КЕВР, нито пък подзаконовите актове на Министерския съвет, на министрите или на другите „компетентни“ институции.

Иначе казано, КЕВР е противоконституционна конструкция, наложена да узаконява щенията на енергийната мафия, които пряко водят до „редуциране“ на нацията. А официозните медии мълчат, заповядано им е да не коментират противоправното „законодателство“ в сферата на енергетиката. Иначе казано – да не коментират един от факторите за провеждането на неонацисткото геноцидно насилие върху нацията. Единственият анализ на това престъпно по същество законодателство досега е публикуван в кн. 3/2013г. на сп. „Ново време“.^[32]

Въпреки неоспоримите данни за осъществяване на геноцидно насилие, в продължение на десетилетия „компетентните органи“ не предприемат никакви действия за санкциониране на енергийната мафия. Така, властта на енергийната мафия прониква реално в съдебната власт, след като последната бездейства или флагрантно я обслужва. А защо ѝ съдейства Конституционният съд (КС)?

Тук е мястото да посочим един от стотиците актове в интерес на енергийна мафия, които водят до геноцидно насилие и смърт: Решение на КС №5/22.04.2010 г. по к.д. №15/2009г., образувано по искане на Омбудсмана за обявяване противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от Закона за енергетиката (ДВ, бр.107/2003), задължаващ потребителите да плащат т.нар. „топлинна енергия“, отдадена от сградната инсталация. КС, в състав: председател Евгени Танчев, членове: Благовест Пунев, Ванюшка Ангушева, Владислав Славов, Георги Петканов, Димитър Токушев, Емилия Друмева, Красен Стойчев, Пламен Киров, Стефка Стоева, Цанка Цанкова, отхвърля искането.

Измежду много въпроси към състава на КС, сочим най-съществените: защо конституира като заинтересовани страни неравностойно, от една страна, Комисията по енергетика към НС, МС, министъра на икономиката и енергетиката, ДКЕВР, Комисията за защита на потребителите, Федерацията на потребителите в България, Независимият съюз на потребителите в България, Българската национална асоциация на потребителите, Българската браншова камара на енергетиците, Асоциацията на топлофикационните дружества, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека – все ведомства и организации, известни като подвластни на, или са част от енергийната мафия, които оспорват искането на Омбудсмана; а от другата страна – единствено Съюзът на юристите, който поддържа искането на Омбудсмана, като се мотивира на противоречието между чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ с чл.4, ал.1 и чл.19, ал.2 на КРБ? Защо КС не конституира като заинтересовани страни стотиците автентични НПО-та, които се борят срещу енергийната мафия от години, както и публично известни конструктори на ТЕЦ-ове, хабилитирани експерти по топлотехника? Отговор на този въпрос няма!

На второ място, Решението си КС мотивира с противоправните разпоредби в закони и в подзаконови актове-убийци, наложени от енергийната мафия след 1999 г., довели до смъртта на стотици хиляди български граждани; вместо да обяви тяхната противоконституционност. Никъде в КРБ няма забрана КС да се самосезира! Когато принципите на демократична ни Конституция един по един биват загърбвани, поругавани, на практика суспендирани; когато флагрантно се отнемат основни граждански права, които съгласно чл. 57, ал.1 са неотменими; когато гласуваните законодателни актове – според признанията дори на изтъкнати правници, са некачествени, негодни,^[33] не представляват „най-действено средство за опазване на индивида от произвола на държавата“ (по проф. Стефан Баламезов); когато престъпването на основния ни закон превръща в норма престъпленията и беззаконията; когато властта все повече деградира, опитвайки се да налага противоконституционен режим на властване; когато актовете ѝ се оказват фактори за генериране на форми на геноцидно насилие, които се родеят с нацизма; и т.н.; кой друг, ако не КС е длъжен да попречи на тази вакханалия, за да съхрани и утвърди върховенството на правото? Кой друг, ако не КС трябва да се самозадейства, за да защити конституционния ред в страната?

Най-тревожното е, че в мотивите на решението на КС се съдържат неправилни, неверни твърдения като това, че – „снабдяването с топлинна енергия се извършва от производител, топлопреносно предприятие или от доставчик на топлинна енергия“, както и че – друго разрешение за общите части на сграда – етажна собственост, не може да се даде предвид характера на подобни сгради.“

Тези твърдения са неистини (лъжи), противоречат на здравия разум, на обективните технологични дадености; защото в топлотехниката отдавна съществуват технически възможности.

Почитаемите конституционни съдии би трябвало ноторно да знаят, че производители на топлинна енергия няма! Стока, наречена топлинна енергия, не съществува в правния мир! А ако почитаемите конституционни съдии не са се досетили, трябвало е да се допитат до хабилитирани експерти по топлотехника или до конструктори на ТЕЦ-ове, а не да конституират лица, пряко или косвено подвластни на неонацистката енергийна мафия.

Т.нар. топлинна енергия е отпадъчен продукт от производството на електроенергия от ТЕЦ-овете, които, както подсказва името им, са фабрики за производство на електрическа, а не на топлинна енергия! Радиаторите и тръбопроводната мрежа в публичните, частните сгради и прилежащите им терени са част от технологичната инфраструктура на ТЕЦ-овете, през нея минава отпадъчният продукт – топла вода под 90º С. Ако отпадъчната втечнена пара не минава през гражданската мрежа, ТЕЦ-овете трябва да изградят свои охладители, каквито има в някои страни (като Франция). Но това би оскъпило произведената ел.енергия, икономически би било неизгодно. При изграждане на ТЕЦ-овете у нас е мислено държавнически: отпадъкът от производството на ток да служи на гражданите и обществото, да се използва в публичните сгради, жилищата и за стопански нужди. Така, ефективността на ТЕЦ се повишава, цената на произведената електроенергия поевтинява. Известно е на всеки грамотен топлотехник като принцип на Карно или Δt (делта-те).

Всички разходи по така описания производствен цикъл са калкулирани в цената на произведения ток. Не са включени единствено разходите за наем, който ТЕЦ-овете са длъжни да плащат на собствениците за това, че отвеждат през частни тръбопроводи и радиатори своя отпадъчен продукт. Така би трябвало да бъде, ако все още искаме Република България да е правова държава, а Конституцията да е Върховен закон и да има непосредствено действие. Защото частната собственост е неприкосновена и се гарантира и защитава от КРБ (чл.17, ал. 3).

Втечнената пара, следователно, не е нито стока, нито услуга, а производствен отпадък, който няма цена! (Цената е мярка на стойността на дадена стока или услуга; това го знае всеки първокурсник в Икономически техникум). „Топлофикация” няма някакво участие нито в производството, нито в преноса на този отпадък, защото ТЕЦ-овете директно са свързани с гражданската мрежа, без която не биха могли да функционират. Задълженията на топлофикациите са да поддържат мрежата в изправност така, че да води до намаляване технологичните загуби по преноса, които обективно съществуват.

След 1999 г. обаче, чрез свои инструменти в изпълнителната власт и НС, енергийната мафия успя „законово“ да прехвърли върху потребителите тези загуби. Иначе казано, със собствените си пари ние, гражданите, субсидираме мафията! Мафията успя – също „законово“, да нарои и фирми за фиктивни дейности – топлопреносни, топлинни счетоводители и др., които нито пренасят, нито могат да осчетоводяват отпадъчен продукт, който няма цена.

За енергийната сигурност на страната това са изключително вредни, пагубни действия, защото прехвърляйки върху потребителя обективните загуби по преноса, топлофикациите нямат интерес да рехабилитират мрежата с ново поколение тръби с почти нулево топлоотделяне. Такива има от десетилетия, но енергийната мафия отказва да ги монтира. По същество, това е саботаж на разпоредбите за енергийна ефективност на Третия енергиен пакет на ЕП и на Съвета, приет през юни 2009 г. и задължаващ страните членки да го въведат в националното си законодателство не по-късно от 3 март 2011 г.!

Оттук и другото неправилното твърдение (неистина, измама) на почитаемите конституционни съдии, че друго разрешение за общите части не може да се даде. Не само може, но отдавна – преди повече от 10 години, е намерено. Седеметажна сграда с 28 апартамента на ул. „Хан Кубрат“ № 8 в Пловдив е първият обект с преустроена хоризонтална сградна инсталация така, че потребителите плащат в пъти по-малко! Благодарение на членството си в Австрийската стопанска камара в България, българският партньор на австрийския доставчик на тръбите, се споразумява с австрийското дружество EVN – лицензент на пловдивската топлофикация от 2006 г. и блокът е реконструиран с тръби с почти нулево топлоотделяне. Може да се прочете в публикациите и да се види във видеото на БНТ.^[34]

До днес не ни е известно друг обект в страната да е реконструиран с подобен тип тръби така, че потребителите да бъдат облекчени от фиктивната, но узаконена от енергийната мафия „сградна инсталация“. Очевидно, енергийната мафия продължава да саботира ЕС разпоредби за енергийна ефективност, продължава корумпиращо да властва над всички български институции – парламент, правителството, съдебната власт (по доклада на посланик Джеймс Пардю от 2005 г.). А почитаемият състав на КС – волно или неволно, с Решението си по к.д. № 15/2009 г. обслужи енергийната мафия. По същество, това също е ярко проявление на съвременния фашизъм в България!

Не поставяме под съмнение професионализма на състава на КС, някои от които са хабилитирани правници, с обществено значим академичен статус. А интегритетът? Може ли да им се има обществено доверие, след като са приели да обслужат енергийната мафия? Особено като се има предвид, че част от този състав на КС съветват държавния глава…

Има ли изход?

Наскоро след като през 2016 г. бе избран с внушително мнозинство за президент на Република България, Румен Радев посочи като фундаментален проблем на нацията острата криза във всички равнища на управлението; методичното погазване на закона и морала; фактическият разпад на държавността – явления, които са без аналог в историята на Третата българска държава. Всичко това застрашава развитието на България като демократична държава, която трябва да гарантира върховенство на закона, действителното разделение на властите, неотменимите права на гражданите, тяхното достойно бъдеще. Накратко – застрашено е самото съществуване на държавата. И стига до извода, че е наложителна смяна на системата!

Опитите за смяна на системата чрез нейното реформиране се оказаха неудачни. Защото сега действащата система не подлежи на реформиране. Изчерпана е! Нека доуточним: това е система от неонацистки тип, която убива! Която ни изправя пред Трета национална катастрофа. Ако искаме България да оцелее, ефективна смяна на системата, за която президентът пледира, означава ефективна денацификация на властта на всички равнища! Днес светът върви към многополярност, която е необратима. Ако преди 8 години, когато огласи необходимост от смяна на системата, идеята на президента Радев се възприемаше по-скоро като идеал, към който трябва да се стремим, доколкото международните условия не даваха възможности за относително суверенни действия; то днес, в светлината на бързо протичащите динамични промени в Европа и света, смяната на системата вече е крайно належаща.

При всеобщия разпад на т.нар. институции, нелегитимност на властта, дискредитирани партии, опростачаване на политиците, продължаващо геноцидно насилие, възражданета на неонацизма и т.н., президентът Радев е единственото лице в държавата, върху когото лежи отговорността за нейното реанимиране. Да оглави процесите за възстановяване на държавността и създаване на легитимна съдебна власт, като се опре на компетентни граждански специалисти и правници, които са извън т.нар. институции и клиентелистката грантовата мрежа за външно въздействие, за да добие пълна представа за смисъла и значението на конституционните предписания, така, както са заповядани в КРБ, така, както ги иска Върховният суверен – Народът.

Защото едва ли е възможно да се върви към възходящо икономическо развитие, преди да се създаде ефективна легитимна съдебна власт, която да е в състояние да спре източваните от монополистите и организираната престъпност милиарди народни пари. Отнетите милиарди да се насочат към реиндустриализация и устойчиво развитие, което да генерира национален доход и ресурс за възраждане на образованието и науката, на социалните дейности (здравеопазване, пенсии, достойно заплащане на труда) и т.н.

Това, според нас, е пътят за възраждане на Отечеството!

Послепис от 22 юни 2025 г.:

Обръщам се чрез вас, уважаема адв. Ченалова, към петимата достойни мъже – Виктор Папазов, доц. Григор Сарийски, Недялко Недялков, Петър Волгин и Страхил Ангелов (изброявам ги по азбучен ред), които се изправиха с имената си с призив към целия български народ да се включи в битката за спасяване на българския ЛЕВ, защото е битка за съхраняване на БЪЛГАРИЯ.

От години гражданските и политическите права са суспендирани. Няма случай парламентът или Конституционният съд да са разгледали законодателно предложение или жалба по неотменимата разпоредба на чл. 45 от КРБ. Нито пък да са допуснали провеждането на референдум по екзистенциален за нацията въпрос (АЕЦ „Козлодуй“, членството в НАТО, ЕС, еврото…). Режимът превърна Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление във фиктивен закон. Суспендирането на правата изчерпва всички легитимни средства за политическо осъществяване на промяна. Социалното недоволство нараства и се изражда в най-одиозни форми, вкл. до зловеща битова престъпност. „Системата”, в лицето на трите власти – въпреки незначителната подкрепа, която реално има (едва 3%, или общо 13% с контролирания вот – https://t.me/KwisatzHaderakh/48367), досега успяваше да осуети всякакви опити за промяна, за да продължава разрушителната си неонацистка практика. Ergo, непродуктивно бе да се борим за смяна на Системата, тоест, срещу статуквото, с инструментариума на статуквото. Последните шест изборни аборта нагледно го доказват.

Днес ситуацията е напълно променена – и вътрешно- и външнополитически. Все по-големи социални групи и политически партии в страни членки на ЕС се противопоставят на диктата на Брюксел. Идеите им за суверенен, национално ориентиран път на развитие достигат до нашите земи. Тези идеи неизбежно превръщат общественото недоволство в програма за активни действия. Акциите и протестите в защита на БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ са естествен отзвук на процесите, които се извършват в създалия се вече многополюсен свят. Акцията на 16 май 2025 г. в препълнената зала 1 на НДК бе отговор и продължение на започналите мащабни непартийни протести срещу поредния пагубен за нацията произвол на властта от неофашистки тип. А на 31 май повече от 300 хиляди в над 100 града излязоха на площадите. ОБЩАТА ВОЛЯ на българските граждани се изправи срещу предателството на мизерната шепа КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИ!

Налице е институционален разпад, обхванал българската, божем, политическа класа, както сочим в публикацията в поглед.инфо https://pogled.info/ Битката за българския ЛЕВ е битка за БЪЛГАРИЯ:

• Парламент. Върховният суверен – Народът отказва да го припознае като легитимен законодателен орган, както показват данните от шестте парламентарните аборта (2021-2023 г.) и последните фалшифицирани избори от 2024 г. За неонацистката власт този „орган“ може да е легален, но за огромното мнозинство българи не е ЛЕГИТИМЕН, след като по официални данни около 70% – а реално близо 80% от имащите право на глас, с активната си пасивна съпротива отказват да участват в шоуто „парламентарни избори“; след като е „избран“ с подкрепата на 1 380 041 мъртви души в списъците на ЦИК! Липсата на легитимност означава, че т.нар. Народно събрание е изчерпало правомощията да прави политика; да гласува, приема и обнародва закони; да избира и гласува членовете на изпълнителната власт (правителството); и т.н. От което произтича и липса на легитимност на правителство, излъчено от нелегитимен субект – нелегитимно народно представителство;
• – ЦИК. Неконституционен, партийно оцветен оксиморон: хем е разписан като „независим държавен орган“, хем членовете ѝ се избират от „парламентарно представените партии“ (чл. 46 на ИК). Обслужвайки „патроните“ си, ЦИК системно манипулира броя на имащите право на глас: 1 380 041 мъртви души за изборите на 51-вото НС; над 1 100 000 мъртви души в списъците за предишните шест парламентарни аборта;
• – Изпълнителна власт. Сглобявана в чужди посолства, от десетилетия не може да реши нито един от насъщните проблеми на нацията; но не пропуска – против волята на Народа, да обслужва чужди интереси, като снабдява Киевската хунта с оръжие, с което се избиват и етнически българи, живеещи от два века в историческите руски земи; а днес иска да продаде националния ни ЛЕВ на глобалистката олигархия;
• – Съдебна власт. Също оксиморон: уж трябва да е „независима“, а всъщност е партийно оцветена, след като магистрати се назначават от политически оцветен кадрови орган – ВСС, половината от членовете на който „се избират“ от политическите партии в НС; а решенията се постановяват по системата „Пепи Еврото“. На всичко отгоре, считано от 13 юли 1992 г. съдебната власт е и нелегитимна – по аргумент от императивната разпоредба на § 4 във вр. с § 3, ал. 2 от ПЗР на КРБ (ДВ, бр.56/1991);
• – Конституционен съд. Чужд на българската традиция конструкт със спорно представяне и с редица противоречиви актове; част от членовете му директно обслужват корпоративни и чужди интереси (видно от решенията по к.д. №5/22.04.2010г. за т.нар. „сградна инсталация“, к.д. № 13/2023 г. за референдума за ЛЕВА; и др.). След поредния позорен акт по к.д. №8/2025 г. вече няма съмнение, че КС е изчерпал способността си да бъде орган, защитаващ сакралността на Конституцията на Република България. Но ако срещу акта по к.д. № 13/2023 г. имаше особено мнение само на един достоен магистрат – Янаки Стоилов, срещу позорния акт по к.д. №8/2025 г. вече се опълчват трима достойни магистрати: Атанас Семов, Сашо Пенов и Янаки Стоилов; плюс един колебаещ се магистрат – Невин Фети, която хем не споделя аргументите за отклоняване като недопустимо искането на президента, хем подкрепя диспозитива на порочния акт… Вижда се, че КС се е превърнал в инструмент за съхраняване на статуквото, което убива, станал е излишен и повече няма право на съществуване.

Несъмнено в момента България се намира в последната фаза на сложен и продължителен социален процес, при който са налице предпоставките за предреволюционна ситуация – така както са изложени в американската Енциклопедия на обществените науки (International Encyclopedia of the Social Sciences, David L. Silles, Ed., The MacMillan Company and the Free Press, 1968, Vol. 13, рр. 501-507), както сочим и в островите на свободното слово, като https://www.brodbg.com/ В предреволюционна ситуация ли сме?;https://novinata.bg/В предреволюционна ситуация ли сме?; https://pogled.info/ В предреволюционна ситуация ли сме?; и в други електронни медии. Успехът на промяната сега зависи от ръководната сила и способността на водачите, изтласкани начело на събитията.

Затова, не чакайте 8 юли! Всяко изчакване може да се окаже фатално за съдбата на Отечеството. Пресечете опитите на властващия неофашизъм за окончателно загробване остатъците от народния суверенитет. Властта се търкаля на улицата. Наберете смелост и енергия и действайте решително, както призовава Жорж Дантон във френското Национално събрание:

De l’audace, toujours de l’audace, encore de l’audace!

Народът е с вас. Подкрепя вашите енергични решителни действия. Държавният глава – също. Дълг на Президента на републиката е да поеме нещата в свои ръце, да извади страната от дълбоката политическа, институционална, икономическа и морална криза. Като военен знае какви санкции предвижда Законът за тези, които престъпват клетвата – съд, дори най-високата степен на наказание; знае, че в чрезвичайна ситуация, като сегашната, Командирът е длъжен да действа съобразно обстановката.

При съществуващия институционален разпад, неспособността на властта да изпълнява задълженията си така, както са заповядани от Конституцията, задълбочаващата се криза във всички сфери на обществото – от една страна; нарастващите сили на гражданското общество, готовността на стотиците хиляди да се изправят срещу нелегитимните клетвопрестъпници във властта – от друга; страната несъмнено е в хипотеза за „друго извънредно положение“ по смисъла на чл. 100, ал. 5, предложение трето на КРБ. Затова, помогнете на Президента да извади страната от кризата.

Затова, без забавяне обявете – както сочим в публикация в поглед.инфо https://pogled.info/Време е за смяна на системата! Парламентът на клетвопрестъпниците незабавно да бъде разгонен!, че поставяте основата на

– ГРАЖДАНСКИ ПАРЛАМЕНТ на Република България, като призовете всички граждански, патриотични, синдикални, съсловни, пенсионерски, резервистки, бизнес и други организации, които не получават финансиране от чужбина; всички общини и кметства; „малки“ партии, милеещи за Отечеството; и други социално ориентирани и патриотични формации, да изпратят по един свой представител в Гражданския парламент, за да може легитимно – на основание императивната разпоредба на чл.1, ал. 3 от КРБ – след като е събрана ОБЩАТА ВОЛЯ, да се пристъпи към смяна на Системата така, че да се осъществи заветът, прогласен по волята на Българския Народ още в преамбюла на демократичната ни Конституция, именно, решимостта Отечеството да се възроди като демократична, правова и социална държава!

– Обявете разпускането на нелегитимните 51-ви парламент и правителство, мнозинството на които потъпква заповяданите му от Конституцията задължения, след като флагрантно – престъпвайки императива на чл. 1, ал. 3 на КРБ, си присвоява народния суверенитет като суспендира волята на българския народ – скрепена с над 600 хиляди подписа за провеждане референдум за запазване на БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ, както сочим в островите на свободното слово като https://www.brodbg.com/ВРЕМЕ Е ЗА СМЯНА НА СИСТЕМАТА!; https://novinata.bg/Време е за смяна на системата! Парламентът на клетвопрестъпниците незабавно да бъде разгонен!; и в други електронни медии! Правните мотиви са повече от основателни: нарушаването на конституционната клетва изхвърля тези лица от властта като КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИ, което води и до нелегитимност на всичките им последващи действия и актове.

– Огласете, че в Гражданския парламент няма да бъдат допуснати единствено субекти, които получават грантове от чужбина, след като сами са се поставили в качеството на „чуждестранни агенти“ по смисъла на американския закон от 1938 г. (Foreign Agents Registration Act).

– Прогласете, че интересите на държавата императивно трябва да стоят над интересите на партиите; че в името на България всеки трябва да прегърне като свой чистият и неподправен завет на Апостола на свободата: „За Отечеството работим, байо! Кажи ми ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно…“

– Обявете се за временен Координационен съвет по създаването на Граждански парламент на Република България.

– В качеството си на временен орган, отправете писмено искане до директора на Националната полиция (освободен от задължението да изпълнява заповедите на ресорния министър на разпуснатото по волята на Народа правителство на клетвопрестъпниците) да охранява общонародното движение от възможни провокации на бившите властници.

– Успоредно с полагане основите на Гражданския парламент, свикайте национална кръгла маса с цел институционализиране на народния суверенитет, както предлага адв. Владимир Шейтанов (https://pogled.info/Развенчаха ли се илюзиите за съществуването на народен суверенитет в България!?); на която компетентни национално отговорни граждански експерти и правници, които са извън т.нар. институции, партийната и клиентелистката грантова мрежа за външно въздействие, да обсъдят създаването на нова институционална структура с контролни функции по отношение на суверенитета и правата, произтичащи от него; а също, да подготвят проект за ЗИД на КРБ по чл. 1: за народния суверенитет, дефиниция, области, гаранции, система на контрол.

Вярваме, че ще се окажете на равнището на повелята на времето, на отговорността ви пред нацията. Обстоятелството, че подкрепяте народната воля не ви прави носители на народния суверенитет. Затова не превръщайте народния подем в партийна проява. Проявете мъдрост за общонационално единение, без да се самоизтъквате. Народът ще оцени по достойнство тази ваша стъпка. А историята – този висш магистър – несъмнено ще ви възнагради!

И помнете завета на Жорж Дантон:

Смелост, смелост и пак смелост!

^{[25] Бъ}