Пред паметника на Иван Вазов в Москва активисти на българската диаспора и на Политическа партия „Русофили за възраждане на Отечеството“ на 9 юли се преклониха пред делото на патриарха на българската литература. Така те отбелязаха 175-годишнината от рождението на Вазов.
Иван Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. В семейството му на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Негови братя са военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, общественикът и политик Борис Вазов и доктор Кирил Вазов. След като завършва местното взаимно и класно училище в Сопот, с помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към рускоезичната поезия. Докато е помощник на Ботьо Петков в Калоферското училище, намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.
Паметникът на Иван Вазов в Москва е открит на 3 юни 2011 г. Намира се в атриума на Библиотеката за чуждестранна литература. В нея неговите произведения могат да бъдат прочетени на български, руски, украински, английски и коррейски език.
— Мамо, мамо, я ги виж!
— Що е? — Идат, погледни ги…
С пушки, с саби… — Що стоиш?
Скоро, чедо, поздрави ги!
Тях ги бог прати насам,
да помагат, чедо, нам. —
И детето дава крушки
на солдатите без страх
и крещи на тях:
Здравствуйте, братушки!
Генералът, кат орел,
ескадроните повежда.
А орачът се запрел
и омаян ги изглежда:
чини му се, че е сън…
Изведнъж с туптенье, с звън
приближават кат вихрушки.
Той си шапката свали
и ги поздрави:
Здравствуйте, братушки!
Шипка! Шипка! Гръм се чуй.
Гурко мина планините!
Радост, чудо беше туй!
И на Тракия момите
срещат храбрите борци
и покриват със венци
техни глави, коне, пушки…
И кат стискат им ръце,
викат от сърце:
Здравствуйте, братушки!
Как са горди тез момци!
Един казак варди, гони
хиляди злодей, крадци —
цели турски легиони.
И народа с лик засмен,
като гледа вече в плен
тия полкове хайдушки,
на казаците добри
тъй благодари:
Здравствуйте, братушки!
Русе, 1878 г.
