Пред паметника на Иван Вазов в Москва активисти на българската диаспора и на Политическа партия „Русофили за възраждане на Отечеството“ на 9 юли се преклониха пред делото на патриарха на българската литература. Така те отбелязаха 175-годишнината от  рождението на Вазов.

Иван Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. В семейството му на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Негови братя са военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, общественикът и политик Борис Вазов и доктор Кирил Вазов. След като завършва местното взаимно и класно училище в Сопот, с помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към рускоезичната поезия. Докато е помощник на  Ботьо Петков в Калоферското училище, намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.

Паметникът на Иван Вазов в Москва е открит на 3 юни 2011 г. Намира се в атриума на Библиотеката за чуждестранна литература. В нея неговите произведения могат да бъдат прочетени на български, руски, украински, английски и коррейски език.

Здраствуйте, братушки!

— Мамо, мамо, я ги виж!

— Що е? — Идат, погледни ги…

С пушки, с саби… — Що стоиш?

Скоро, чедо, поздрави ги!

Тях ги бог прати насам,

да помагат, чедо, нам. —

И детето дава крушки

на солдатите без страх

                и крещи на тях:

        Здравствуйте, братушки!

Генералът, кат орел,

ескадроните повежда.

А орачът се запрел

и омаян ги изглежда:

чини му се, че е сън…

Изведнъж с туптенье, с звън

приближават кат вихрушки.

Той си шапката свали

                и ги поздрави:

        Здравствуйте, братушки!

Шипка! Шипка! Гръм се чуй.

Гурко мина планините!

Радост, чудо беше туй!

И на Тракия момите

срещат храбрите борци

и покриват със венци

техни глави, коне, пушки…

И кат стискат им ръце,

                викат от сърце:

        Здравствуйте, братушки!

Как са горди тез момци!

Един казак варди, гони

хиляди злодей, крадци —

цели турски легиони.

И народа с лик засмен,

като гледа вече в плен

тия полкове хайдушки,

на казаците добри

                тъй благодари:

        Здравствуйте, братушки!

Русе, 1878 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

BGtop