Автор: Николай Милчев

Измъчена работа е днес съборът на Бузлуджа. И защо не го отмениха тоя събор, да ги питаш. Да го бяха отменили от срам след пожарите. Съборът не им трябва като история и бъдеще, а като алиби за днешните им маскарлъци. Да го бяха отменили от демагогия – уж че ги е грижа за изгорялата България.
Горчи ми в устата, като ги гледам как са се наредили с червени блузки Зафиров до Иванов и Иванов до Зафиров и какви измишльотини говорят.
България изгоря, а те се събрали и дрънкат за безпомощна опозиция и за стабилно управление. Другарю Зафиров и другарю Иванов, в моите очи така нареченото ви стабилно управление с ГЕРБ и ИТН е нищо и половина – клатещ се болен зъб е цялото ви стабилно управление.
Днешният събор на Бузлуджа е събор напук, събор, за да се покажат така наречените социалисти от ръководството на БСП и да ги дават по телевизора. А и тая чиния на върха на планината…
За пръв път не мога да я гледам тая чиния и си давам сметка, че каквито и произведения на изкуството да има в нея, да сложиш летяща чиния на върха на планината като символ на социализма си е голяма простотия и голям исторически кич.
Мъчно ми е, защото знам колко много хора с чисти сърца ще отидат на Бузлуджа. И както ми е мъчно за моите и за техните идеали, така ме е яд на тия безформени геометрични леви вождове, които тласкат и бутат левите идеи и хора, сякаш са стадо овце.
Чобаните си изпотрошиха главите с Пленуми и криваци и ту един иска да води оредяващото стадо, ту друг. И овцете изчезват, и млякото го няма никъде.
Какво ляво обединение и какво общо управление ви тресе, като се прегърнахте с Бойко Борисов и Тошко Йорданов и като чакате и вас да ви огрее едно Ново начало.
Няма радост днеска на Бузлуджа, няма пауър, както биха казали модерните леви. Няма пауър и няма капчица логика в това, обикновените социалисти да искат едно, а зафировци и ивановци да искат друго.
Има една селска дума – пребирци. Пребирци означава, като се оберат сливите и ябълките, като се оберат малините, царевицата и картофите, да отидеш втори път и да събереш каквото е останало, ако е останало нещо. Това повторно прибиране се нарича пребирци. И ако пребирците в селските ниви и имоти имат смисъл, пребирците в политиката са умряла работа. Втора, трета ръка реколта – секънд хенд – нищо и половина. Имитация, грим и срам.
Да се хванете вие, мамини мили леви обединени, с Бойко Борисов и Тошко Йорданов и да ни бутате преко волята ни към еврозони и войни с Русия, а да не смеете да кажете фафлъ (вафла) срещу Нетаняху, си е голяма глупост и голямо издевателство. Знам какво ви е в главите – колко време още ще се возите на мерцедесите и ще мишкувате, и ще се облизвате, и ще покрадвате и крадете – само това ви е в главите. Ох, това стабилно управление! Ох, това ляво обединение, което присъединило вчера още една партия! Ох, това надграждане…
Знам, че не ви пука и на такива като мене гледате като на лаещи кучета встрани от пътя. Гледайте, както искате, и виждайте каквото искате, но знайте, че аз ви виждам като едни спаружени и изсъхнали картофи и сливи, останали за пребирци.
А като гледах как Атанас Зафиров непрекъснато си пипаше слушалките в ушите, докато говори по телевизията от събора на Бузлуджа, направо ми дожаля – дожаля ми за всички такива като мене, които си дадоха здравето, нервите и сърцата за тая лява идея, дето вече я няма никъде по света.
И в такъв смисъл може би летящата чиния е последното превозно средство и последният влак на тия червени – ужким червени първенци, които са днес на Бузлуджа. Да се качват на чинията и да отлитат.
И доземи поклон на онези, които създадоха социалдемокрацията и социализма в България, които грешаха и прекаляваха, но вярваха и обичаха, които умряха, сражаваха се и не се жалеха, за да има справедливост и да има равенство на възможностите, а не невъзможно равенство, както е сега.
И се извинявам на всички, на които като на мене им капе кръв на корема от това, което гледат, че става в Българската социалистическа партия.
И се извинявам за това, което ще кажа накрая – партии вече не съществуват. Съществуваме ние с нашите страдания и надежди. Дано надеждите ни не са слепи кученца.