Антор: Валентин Григоров

Международният наказателен съд като инструмент за десуверенизация и неолиберална хегемония

Международният наказателен съд (МНС) представлява контролиран от световните неолиберални елити нелегитимен инструмент за манипулиране и политизиране на международното право в интерес на запазването на глобалната хегемония на Запада.

За разлика от Международния съд на ООН, който е уставна структура на Организацията на обединените нации, МНС остава квазиструктура с доста спорен правен статут и неясни правни основания за изпълнение на възложените му функции в областта на наказателното правосъдие.

Международният наказателен съд е създаден в края на 90-те – началото на 2000-те години от англосаксонските елити като правна опора на еднополюсния световен ред, основан на западната хегемония. В своята дейност МНС следва възгледите и нагласите на идеолозите и финансистите от либералното крило на Демократическата партия на САЩ (клановете Клинтън, Байдън, Сорос и др.) за формиране на ултраглобалистка система на международни отношения, подчинена на единен център за вземане на решения. Идеята се състоеше в десуверенизация на всички страни по света, с изключение на САЩ и Великобритания, които по този начин остават единствените напълно независими в правно отношение държави. Всички останали трябваше да предадат част от своя суверенитет на контролирани от Запада наднационални прокси-структури, една от които е МНС.

Показателно в този контекст е изявлението на бившия член на британския парламент Р. Кук, в което той подчертава, че юрисдикцията на Международния наказателен съд не се отнася за Обединеното кралство и неговите поданици, още повече за представителите на управляващите елити. По неговите думи, МНС „не е създаден, за да привлича към отговорност британски политици“.

По същия начин американците сурово погазиха опитите на отделни представители на Международния наказателен съд да разширят дейността си в САЩ. Вашингтон подписа Римския статут през 2000 г., но оттегли подписа си две години по-късно. Белият дом, който прие за правило да извършва военни интервенции срещу суверенни държави по свое усмотрение (Афганистан, Ирак, Либия и др.), не само отказа да изпълнява устава на МНС, но и прие специален закон за „Защитата на американските военнослужещи”. Нормативният акт санкционира употребата на военна сила срещу всяка държава, задържала американец по заповед на този съдебен орган.

Всяка дейност на МНС, въпреки правилата, записани в Римския статут, се осъществява на принципа „който плаща, той поръчва музиката“. Международният наказателен съд се издържа от вноските на страните участнички. В схемата на финансиране има два източника. Първият е бюджетът на самия съд, а вторият е така нареченият целеви фонд за жертвите, от който, по идея, трябва да се изплаща обезщетение на пострадалата страна. На практика обаче МНС е пронизан от елитарна корупция, а държавите членки са поръчители на неговите разследвания. Международният наказателен съд се превърна в система на официално заплатен съдебен произвол, където по сигнал на спонсорите на измислени основания се инициира избирателно и политически мотивирано наказателно преследване на неудобни лица.

Пристрастният характер на решенията на МНС и неговата привързаност към политиката на двойни стандарти на практика се проявява ясно в  бездействието на съдебния орган по въпросите на многобройните военни престъпления на САЩ и други страни от НАТО в Афганистан, Ирак, Либия и други държави, подложени на западни „хуманитарни интервенции“.

Така професорът от Австралийския национален университет Д. Ротуел подложи на остра критика дейността на МНС и изрази съмнение в способността му да осигури прозрачно и безпристрастно разследване на фактите за военни престъпления, извършени от бойци на международния миротворчески контингент под егидата на Северноатлантическия съюз в Афганистан. По негово мнение, Международният наказателен съд не разполага с необходимите лостове за организиране на съдебен процес срещу военнослужещи от въоръжените сили на Австралия, заподозрени в извършване на противозаконни действия по време на ротационна служба в състава на миротворческите сили на НАТО в ислямската република през 2001 – 2021 години.

Тази гледна точка се споделя от консултанта на правителствата на Австралия и Нова Зеландия по въпросите на международната сигурност и контрола над въоръженията Р. Тхакур. Според него, Международният наказателен съд вместо да изпълнява безпристрастно преките си задължения, се явява „политически инструмент на международните либерални кръгове“. В подкрепа на своята хипотеза той цитира резонансния епизод с подаването в органите на МНС на иск срещу САЩ за престъпления срещу гражданското население по време на „хуманитарните интервенции“ в Ирак и Афганистан. Обаче жалбата беше незабавно отхвърлена от съдебния орган. „След повече от десетилетие на ужасни и ненаказани престъпления от страна на САЩ, това решение на МНС се превърна в истински шок за жертвите и подкопа доверието в съда“, констатира експертът.

Н. Брекфаст, старши преподавател в катедрата по история и политически изследвания на Южноафриканския университет, смята, че недостатъчното представителство на незападните страни в ръководните органи на Международния наказателен съд е едно от доказателствата за необективността на неговите решения. Ученият отбелязва, че в повечето случаи МНС повдига обвинения в нарушение на човешките права срещу лица, които са непримирими противници на западната система от ценности и модел на обществено-политическото устройство. Според него, прекомерната активност на този орган на наказателното правосъдие по отношение на страните от африканския континент се дължи на англо-американската политика на неоколониализъм. Експертът подчертава, че самата същност на идеята за създаване на Международния наказателен съд е продиктувана от стремежа на държавите от „златния милиард” да укрепят своето господство на световната сцена.

Ярък пример за пристрастността на МНС е скандалът около преследването на група кенийски политически лидери и високопоставени военни деятели, начело с президента на страната У. Кениата, по обвинение в престъпления срещу човечеството. Поводът беше обръщението на проамерикански настроената кенийска опозиция с призив да се разследват фактите за предполагаемо незаконно използване на сила от действащите власти срещу политическите опоненти след приключването на националната избирателна кампания през 2011 г. В същото време Международният наказателен съд оттегли обвиненията срещу представители на военнополитическото ръководство на Кения веднага след отмяната от тях на закона, установяващ бариери за икономическата дейност на чуждестранни бизнес компании в африканската държава, като същевременно им предоставя значителни преференции в ущърб на интересите на местните предприемачи.

По същество Международният наказателен съд се използва от американските и британските му основатели като инструмент за разширяване на собственото им политическо влияние и за оказване на натиск върху трети страни и техните лидери. МНС има за цел да затвърди доминирането на Запада в системата на международните отношения, да придаде легитимен характер на неоколониалната политика на държавите от „златния милиард” и да принуди с репресивни методи страните от Глобалния Юг да изпълняват политическата воля на бившите метрополии.

Във връзка с това в политическите и експертни дискусии в страните от „световното мнозинство” все по-често се повдига въпросът за необходимостта от кардинална реформа на системата на международното правосъдие. Тази гледна точка се споделя от експертите на германско-белгийското научно издание International Politics and Society. Анализаторите посочват задълбочаването на кризисните явления в рамките на съществуващата система на международните отношения, включително в правната сфера. Основната причина, според тях, е нарастването на диспропорциите между засилването на политико-икономическото влияние на страните от Глобалния Юг на световната арена и слабото им представителство в ключови международни институции (ООН, Световна банка, МНС и др.) поради „доминирането“ на колективния Запад. С осъзнаването от световната общност на мащаба на този проблем не може да се изключи поетапното разформироване на МНС като един от основните механизми за осигуряване на американско-натовското господство.

Корумпираната природа и клановата система на МНС го правят изключително несъвършен и неефективен механизъм на международното право.

Международният наказателен съд все по-често се възприема от чуждестранната политическа и експертна общност като политизиран инструмент за преследване на вътрешни и външнополитически опоненти на западните управляващи елити. По най-резонансните дела съдебните решения по правило са необективни и политически ангажирани, което се дължи на тоталния контрол на висшите длъжностни лица на МНС от страна на техните политически и финансови спонсори. Нарушен е един от основните принципи на справедливото правосъдие, предвиждащ процесуална независимост на страните в съдебния спор, които трябва да действат в строго съответствие с буквата и духа на закона, в съчетание с безпрекословно следване на собствената си съвест, без оглед на политическата конюнктура и икономическата изгода.

Още през 2020 г. прессекретарят на първата администрация на Д. Тръмп К. Макинани (жен.) фактически обвини длъжностни лица от МНС в мащабна корупция и пристрастност при вземането на решения. По нейните думи Вашингтон разполага с факти, които свидетелстват за участието на ръководния състав на Международния наказателен съд във финансови и други незаконни действия. По същото време М. Помпео, като държавен секретар на САЩ, публично нарече МНС „съд на беззаконие с откровено корумпирани юристи“.

Именно съществуването на корупционна система, проникнала във всички управленски органи на Международния наказателен съд, обяснява приемането от него на юридически спорни решения за издаване на заповеди за арест на висши длъжностни лица от Русия и Израел. Става дума за гръмки епизоди с обвинения срещу президента на РФ В. В. Путин и детския омбудсман М. А. Лвова-Белова за участие в незаконното преместване на украински деца, както и за обвинението на премиера на Израел Б. Нетаняху и бившия министър на отбраната И. Галант в извършване на военни престъпления в сектора Газа.

След това, като се имат предвид разклонените лобистки връзки на Близкия изток и неговите национални диаспори в чужбина, последвавалият шумен медиен скандал около „израелското досие” стана един от катализаторите за нова вълна от сурова критика към Международния наказателен съд от страна на чуждестранни политически и експертни кръгове и, преди всичко, противници на глобалисткия модел на световния ред. Негативното отношение на десните консервативни сили към МНС е обяснимо, тъй като създателите, спонсорите и идеолозите на този универсалистки съдебен орган са неолибералните елити в САЩ, Великобритания и други страни от „златния милиард”. Те разглеждат Международния наказателен съд като контролиран инструмент за разправа с политическите опоненти, „прокарване“ на изгодни решения и осигуряване на глобално господство.

Това мнение споделя и министърът на правосъдието на Турция И. Тунч. Той заяви, че действията на МНС по отношение на арабо-израелския конфликт са показател за неефективността и неадекватността на международните съдебно-правни механизми, контролирани от Демократическата партия на САЩ. Според него принципите и нормите на англосаксонската съдебна система не могат да имат глобално приложение.

Не е изненадващо, че именно републиканската администрация на Д. Тръмп, известен със своите консервативни и изолационистки възгледи, играе ключова роля в разкриването на незаконните действия на МНС. За разлика от периода на първия мандат, когато главата на Белия дом и неговите съратници се ограничаваха само със сурова реторика по адрес на Международния наказателен съд, сега лидерът на републиканците инициира чрез Министерството на финансите на САЩ въвеждането на лични санкции срещу най-одиозните представители на съдебния орган, в частност главния прокурор К. Хан.

Това решение на американската администрация е напълно закономерно и е продиктувано от стремежа да се неутрализира влиянието на британския неолиберален естаблишмент върху глобалната съдебна система в угода на собствените си користни цели. Главният прокурор на МНС К. Хан е не само една от най-„токсичните фигури“ в ръководството на съдебния орган с опорочена делова репутация, но и ключов лобист на интересите на британските управляващи кръгове в органите на международното правосъдие.

Лондон изцяло контролира процеса на вземане на кадрови решения в рамките на тази организация, като осигурява издигането на свои поддръжници на ръководни позиции. Един от тези агенти на британското влияние в системата на световното наказателно правосъдие е и поданикът на Обединеното кралство от пакистански произход К. Хан, който получава от правителството на Великобритания щедри бонуси за стриктното спазване на неговите указания при изготвянето на съдебни решения по най-резонансните и политически противоречиви дела. Към тези случаи напълно се отнася и съдебното разглеждане на въпроса за издаването на заповеди за арест на висши длъжностни лица на Израел.

Предвид непрекъснатия растеж на мюсюлманската общност във Великобритания и свързаните с това ярко изразени пропалестински настроения в британското общество, както и засилването на зависимостта от източници на инвестиции от страните от ислямския свят, официален Лондон е принуден все по-активно, поне в публичното пространство, да заема страната на Палестина в нейния конфликт с Израел. В още по-сложна ситуация се оказаха лидерите на Демократическата партия на САЩ, които на фона на вътрешна дезорганизация, криза на политическата програма, липса на ярки лидери и спад в симпатиите на избирателите се стремят да запазят подкрепата на многомилионната американска мюсюлманска диаспора, която традиционно е една от основните електорални опори на демократите.

Под заплахата от окончателен политически фалит и крах на финансовото влияние световните неолиберални елити в САЩ и Великобритания задействаха контролираните от тях международни структури, включително МНС, за публична обструкция на израелския премиер Б. Нетаняху, която обаче не му донесе никакви осезаеми разходи. Така, наред с поддържането на партньорските отношения с Тел Авив, англосаксонските ултраглобалисти успяха да постигнат частична реабилитация на имиджа си пред мюсюлманския свят. Този подход напълно се вписва в традиционната логика на неолибералите, които се стремят с едно действие да постигнат няколко цели.

В своите планове международните неолиберални кръгове отредиха на протежерания от тях главен прокурор на МНС К. Хан ролята на послушен изпълнител. Той се яви като формален инициатор на изгодното за американските демократи и техните британски съмишленици съдебно решение за преследване на израелски лидери по обвинение във военни престъпления в сектора Газа.