Западният печат коментира тази сутрин предстоящата среща между американския президент Доналд Тръмп и руския лидер Владимир Путин.
Британският вестник „Гардиън“ пише, че Белият дом има ниски очаквания за предстоящата среща на върха – знак, че не е предвидено конкретно споразумение. Въпреки това Владимир Путин ще се опита да повлияе върху представата на Доналд Тръмп за възможно мирно споразумение по начин, който да донесе максимални ползи за Кремъл, коментира изданието.
„Путин иска сделка с Тръмп, която да бъде представена на Киев и европейските столици като свършен факт“, пише Джон Хърбст, старши директор на Евразийския център към Атлантическия съвет и бивш посланик на САЩ в Украйна. Липсата на покани за европейските лидери, според него, напомня на Ялтенската конференция от 1945 г., когато САЩ, Съветският съюз и Великобритания решават съдбата на половин Европа без участието на засегнатите държави, коментира Хърбст.
Според „Гардиън“ ограниченият брой съветници в залата поставя важен въпрос: дали договореностите, постигнати на четири очи – дори с преводачи или стенографи – могат да имат траен ефект. „Това е като среща, организирана в гората, за която никой не знае нищо“, коментира Фиона Хил, старши съветник на Тръмп по Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ.
Друг британски вестник – „Телеграф“, коментира, че Тръмп е подготвил оферта за достъп на Русия до редки полезни изкопаеми в замяна на край на войната в Украйна, както и вдигане на санкции срещу руската авиоиндустрия. Според изданието Тръмп ще пристигне с „пакет от предложения, които биха могли да донесат значителни икономически ползи за Кремъл.“
Освен евентуално премахване на санкции САЩ обмислят да предоставят на Москва достъп до минерални ресурси в районите на Украйна, които в момента са под руска окупация, пише вестникът. Сред предложенията може да са и отваряне на природните богатства на Аляска за руски инвестиции, както и частично премахване на санкциите срещу руската авиационна индустрия, добавя „Телеграф“. Вестникът прогнозира, че подобна мярка би могла да се окаже изгодна и за американския производител „Боинг“, тъй като руските авиокомпании – които разполагат с над 700 самолета, основно „Еърбъс“ и „Боинг“ – биха могли отново да се снабдяват с резервни части и обслужване от САЩ.
Американският вестник „Вашингтон пост“ също пише, че очакванията за срещата остават ниски.
Изданието прави историческа препратка към юли 1953 г., когато в очакване на новината за примирието в Корейската война президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер „не мигнал цяла нощ, спомняйки си ужаси от бойното поле“. „Дали президентът Тръмп ще има подобна безсънна нощ преди срещата си с руския президент Владимир Путин, или просто ще изпие диетична кола и ще си легне рано?“, пита „Вашингтон пост“.
Вестникът добавя, че Белият дом дори вече е свалил очакванията за пробив, като Тръмп е нарекъл срещата „опознавателна“, а според прессекретаря тя ще е „упражнение по изслушване“.
„Няма да бъде упражнение по изслушване, а по говорене“, коментира пред изданието запознат източник. По думите му президентът ще изложи на Путин предложение „земя срещу мир“ – с конкретика колко територия и при какви условия, и колко трайно и защитено ще бъде примирието.
„Ще бъде унижение за него, ако Путин откаже“, казва източникът, като подчертава, че ще се наложи Тръмп да накаже Москва – нещо, което досега е избягвал.
Вестник „Уолстрийт Джърнъл“ пише, че все още „остава загадка защо Москва е предложила размяна на територии в Източна Украйна“. Според изданието отговорът подсказва, че Путин е готов да възобнови войната, дори и да се съгласи на временно примирие.
„Уолстрийт Джърнъл“ коментира, че по данни от изтичания в медиите руският президент иска Украйна да отстъпи цялата Донецка област, включително части, които все още се намират под украински контрол. В замяна Русия би могла да се откаже от някои по-малко стратегически територии в Херсонска и Запорожка област, добавя вестникът. Перспективата за подобна размяна на територии естествено предизвиква нарастваща тревога в Киев и европейските столици, отбелязва изданието.
Европейското издание на сп. „Политико“ коментира, че Путин е виждал как американските президенти идват и си отиват и твърде често умело е изчерпвал тяхната енергия и изтощавал вниманието им.
Това е значително по-лесно за един автократ, отколкото за един демократичен лидер, който трябва да отговаря пред избирателите си и не може да играе дългосрочна игра, пише „Политико“. „Путин може да изчака опонентите си, да ги забърка в безкрайни усложнения, да ги затрупва с нови и нови отклонения“, добавя изданието.
Истината е, че Путин не бърза да сложи край на войната, подчертава още „Политико“ и добавя, че всъщност, ако го направи, това може да застраши режима му, тъй като излизането от военната икономика би повишило вероятността от опасни социално-политически борби.
Източник: vestí.bg
