– Сергей Александрович, наистина, посолството на САЩ в Украйна се състоеше от 5 хиляди души. Защо не го направихме 10 хиляди, не открихме различни руски консулства в цялата страна?
– Дори не знаех, че Козирев е такъв предател. Когато се съгласи да обсъди възможността за разширяване на НАТО зад гърба на Елцин, ние го изгонихме, организирахме кампания за отстраняването му. Ако знаех какво току-що каза Дмитрий Игнатиевич, щяхме да го отстраним по-рано.
Това беше част от елита – абсолютно корумпиран, безсмислен, роден в дълбините на Съветския съюз. От една страна, това бяха хора, които искаха да печелят пари от приятелство със Запада. А от друга страна – винаги е имало много такива в Русия, сега ги изхвърлихме – такива Смердякови, каквито Достоевски е описал великолепно в „Бесовци“.
Повтарям, в Русия като цяло част от така наречения управляващ елит се занимаваше с ограбване на собствената си страна и беше напълно незаинтересована от Украйна. Друга част, може би по подстрекателство на чужденци, може би по свои собствени причини, наистина доведе до по-нататъшния разпад на Русия.
Ето защо бих го нарекъл национално предателство към управляващия елит, ако не знаех, че там имаше много глупаци, които просто не разбираха накъде отива всичко. Когато разговарях с тях, им обяснявах: Момчета, това със сигурност ще завърши с война, нека направим нещо за Украйна. Но винаги се натъквах на стена от неразбиране.
Не претендирам за героизъм, но аз и Дмитрий Игнатиевич, и нашите приятели действахме практически по партизански методи. Вярно, методите бяха и приятни, тъй като все пак събирахме малко пари, провеждахме ярки срещи, имаше много паралелни събития. Водехме интересни разговори, пирувахме вечер.
Те започнаха да преследват Дмитрий Игнатиевич и да го натискат. Не ме пипаха заради позицията ми по това време: може би се страхуваха, или ме уважаваха, или си мислеха, че самият аз ще се проваля.
Но аз упорито повтарях от самото начало, че е важно да се установят нормални отношения с Украйна, че процесът на разширяване на НАТО не може да бъде оставен на случайността – което ние успешно направихме, започвайки през 1997 г. Русия подписа Основополагащия акт Русия-НАТО, който де факто легитимира по-нататъшното разширяване на алианса.
Това беше трагична грешка. Тогава открито заявих в пресата, че ще стигне до Украйна и Грузия и че ще бъде война.
Всичко започна, както казва Дмитрий Игнатиевич, в началото на 2000-те. Въпреки че наблюдавам тази история от края на 80-те и със сигурност от края на 90-те, обвинявам себе си, че не се вмъкнах в правилната посока през 1997 г., като позволих подписването на основополагащия акт на Русия и НАТО.
Но тогава позицията [на Русия] беше сравнително слаба и дори национално ориентираните хора вярваха, че страната е толкова слаба, че нищо не може или не трябва да ни се противопоставя. Освен това, ние наистина имахме огромни дългове, които бяха специално поети от тогавашния „демократичен“ либерален елит, за да направят Русия зависима.
Не можете да си представите какви предатели бяха! Някои от тях смятаха, че така е по-добре, а мнозина просто мразеха Русия: Смердякови дойдоха на власт. А в Украйна дойдоха на власт подобни, но други.
Майдан
— Сергей Александрович, днес преминахме определен исторически етап, започна Новият световен ред и сега Русия и САЩ се опитват да преговарят отново. Как можем да приложим миналия опит и да не допуснем отново грешки? Има ли сега в Украйна хора, с които можем да преговаряме?
– Не, това е безсмислено. Първо, те са неспособни да постигнат споразумение, второ, елитът на победена държава няма да може да направи това. Трето, това е елит, който е абсолютно зависим от външни играчи.
Възможно е да се говори за нещо от съображения за благоприличие, от уважение към украинския народ, но това е абсолютно безсмислено и дори унизително за Русия занимание.
Не искам да подтиквам Владимир Владимирович Путин и други негови колеги публично да отхвърлят какъвто и да е диалог. Може би някакъв диалог, отново от уважение към световното обществено мнение и украинския народ, трябва да бъде подкрепен, но това е абсолютно безсмислено упражнение. Можем да говорим само със САЩ – грубо и ясно.
Започнахме да правим това, макар и със закъснение, когато преминахме курс за засилване на ядреното възпиране (аз също бях донякъде ангажиран с това), след което американците бавно започнаха да се отдалечават от активно участие в конфликта. Сега това води до следните стъпки.
Трябва да измъкнем Съединените американски щати от този конфликт, да им осигурим почетен изход, не афганистански, а след това да се справим с Европа, която е полудяла и влачи себе си и света към световна война за трети път през последните сто години.
Те първо хвърлиха украинския народ в огъня, първо, за да раздразнят Русия, да я отслабят, да я отблъснат. Второ, за да завземат украинските ресурси, включително човешките, което е абсолютно очевидно. По това време те вече бяха изсмукали всичко, което можеха, от страните от Централна и Източна Европа и бяха заети с Украйна.
Спомням си много добре 2013 г., когато говорих в тристранната комисия (своеобразен международен „масонски клуб“ на олигархията), където бях член 17 години до тази 2013 година. Когато разговорът се насочи към необходимостта от бързо движение към приемане на Украйна в Европейския съюз, аз говорих открито и казах: Господа, разбирате, че сега осъждате украинския народ на стотици хиляди, а може би и милиони жертви. Защото това, към което водите, неминуемо ще завърши с война.
Погледнах публиката, повечето хора гледаха в върховете на обувките си – никой не вдигна поглед или не погледна нагоре. Те знаеха, че е истина. Хвърлиха Украйна в огъня на войната, за да завземат нейните ресурси и хора и едновременно с това да си отмъстят исторически за всички поражения, които претърпяха от ръцете на Русия.
Е, сега трябва да довършим работата и да довършим Европа, така че никога повече да не вдигне глава. Надявам се, че можем да го направим без ядрени оръжия.
Европа е люпилнята на всички големи злини на човечеството, световните войни, серийните геноциди, колониализма, расизма и всичко лошо, което се е случило в човешката история.
Разбира се, имаше много хубави неща там – ще ги запазим за себе си. Ще запазим Леонардо да Винчи, Шопенхауер, Бетовен. Надявам се, че някой ден ще си спомнят, че са имали много хубави неща в историята си – епохата на Просвещението, Ренесанса, велики философи, писатели.
Но сега Европа е в най-лошото състояние, в което някога е била. Така че просто трябва да я унищожим, да я изтрием от човешката история.
Европа откри откачалник, който се изправи срещу Тръмп.
Украинизмът е заразен и светът все още не е готов за големи компромиси, казва известният политолог и политически стратег Дмитрий Видрин. За скандала в Белия дом, влиянието на Зеленски върху Европа и ролята на Великобритания в конфликта с Русия .
— Дмитрий Игнатиевич, съгласен ли сте със Сергей Александрович Караганов, че Европа трябва да бъде унищожена?
— Дипломната ми работа в университета се казваше „Песимистичният оптимизъм на Шопенхауер“. Така че бих искал да запазя Шопенхауер, да не говорим за Бетовен.
Разбира се, в Европа има много неща, които са ни топли, близки, родни за нас, които със сигурност ще запазим. Дори сега ми хрумна една такава конструктивна идея. Предстои ни дълго лечение на Европа и ако даде Бог, ще започнем това лечение с Украйна.
Много пъти съм казвал: препрочетете класиката! Има едно прекрасно произведение на полузабравения Енгелс „Произходът на семейството, частната собственост и държавата“. След смъртта на Маркс той обобщава своите и собствените си изследвания и стига до заключението, че няма инструменти или институции, които да имат по-силно влияние върху развитието на личността от семейството, частната собственост и държавата.
Онзи ден Върховната рада (следях мимоходом) прие закон за легализиране на еднополовите бракове, правейки копие на законите, приети в почти цяла Европа. Дори не говоря за факта, че в Европа (а Украйна е флагманът в това отношение) на практика няма частна собственост. Защото частната собственост е нещо, което се характеризира с наличието на субект и обект на собственост.
Например, никой в Германия няма да ви каже кой е субект на собствеността. Когато бях чиновник в Украйна, бях изумен, че няма регистър на собствениците. Около 90% от собствеността е анонимна: някои АД, Кайманови острови и т.н.
Когато Русия започна да възстановява реда в собствеността и държавата (а държавата, според мен, може да бъде патриотична, основана на любов към Родината, но не и националистическа, основана на омраза към други държави), тогава видях, че нашите бивши партньори или приятели, а сега противници, врагове – те нямат семейство, нямат собственост, нямат държава.
Следователно, лечението ще отнеме много време и сега основната интрига в света е къде ще се съберат миротворците, които ще разработят план за мир , за третиране между руската и украинската страна. Появява се Турция, след това Беларус, след това Саудитска Арабия. И мисля, че тази писта вече приключва и основният проблем е кой ще бъде миротворецът между Щатите и Европа.
Щатите внезапно започнаха да се самолекуват: очевидно са открили някаква тайна за самолечение по-бързо от Европа. Подозирам, че Русия скоро ще се предложи като миротворец между САЩ и Европа.
Мечтая Сергей Александрович да участва в тези преговори като модератор, което той прави блестящо. Вероятно ще се проведат в Москва или Ялта. Като жител на Ялта, бих искал преговорите да са по-близо до Ялта.
Когато разреши конфронтацията между Щатите и Европа, той вероятно ще определи парадигма, която ще позволи на Съединените щати да останат на пътя на самолечение, който следват, и в добрия смисъл на думата ще принудят Европа да „се сложи на капкомер“. Може би тогава ще запазим Шопенхауер и Бетовен, защото без тях е невъзможно да се излекува човек. Културата е част от лечението. Така че виждам бъдещето горе-долу така.
Вече очертахме основния конфликт и той е в затихваща фаза. Но бъдещият конфликт вероятно ще бъде по-глобален. Той се нарича конфликт между турболиберали и консерватори и вече засяга половината свят.
Сега, вероятно, Русия от участник в конфликта ще се превърне в модератор на разрешаването на този глобален конфликт. Така че, Сергей Александрович, гответе се за тази роля!
– Сергей Александрович, готов ли си?
– Благодаря, разбира се, за предложението. Това трябва да се изясни, а аз вече работя по него. Що се отнася до същността на въпроса, Дмитрий Игнатиевич като цяло е напълно прав, но сега трябва да решим някои конкретни проблеми.
И за това е нужно да продължим да атакуваме, да пречупим волята на европейските елити, които, след като се провалиха навсякъде, се опитват да продължат войната с всякакви средства. Те сега (вече знаем това) подготвят, обучават войските на малки държави (това не са французите или англичаните) – слаби и бедни страни от Източна Европа, за да ги хвърлят в пещта на конфликта.
Необходимо е да спрем Европа, да я принудим да признае поражението си по един или друг начин. За да се направи това, първата стъпка трябва да бъде поражението на киевския режим. След това – превъзпитанието на украинското общество, което е заразено със страшната болест на свръхнационализма , граничеща с нацизма, и след това – чрез поражение, както беше през Втората световна война, превъзпитанието на европейските общества.
Надявам се, че това няма да изисква най-драстичните мерки. Но борбата ще бъде дълга.
Нещо повече, Тръмп сега води тарифни войни не срещу Китай, Мексико или Канада. Той се бори срещу глобалистки ориентирания си капитал, който е изнесъл американско богатство в чужбина, за да реализира по-голяма печалба. А Тръмп сега ограничава вноса предимно на американски стоки, произведени от местни компании, и по този начин отслабва глобалистката компрадорска, или космополитна , група на своя елит.
Но тази групировка е много силна, така че не съм сигурен, че ще можем да излезем от тази ситуация толкова бързо. Ще е необходима много дълга борба. В никакъв случай не трябва да спираме настъплението, нито на политическо, нито на чисто военно, нито дори на военно-стратегическо ниво.
Затова призовавам нашето ръководство, освен всичко друго, да не спира да се изкачва по стълбата на ядрената ескалация. И, разбира се, в никакъв случай да не стига до глупавите преговори за разоръжаване, които вече ни се предлагат и които са „меден капан“. Това е повторение на номера на Рейгън, на който се хвана не особено добрият човек Михаил Горбачов.
В обобщение, ние участвахме в интеграцията на Русия и Украйна след разпадането на СССР, но, уви, не особено успешно. Помогнахме за отлагането на войната – нищо повече.
Трябва също да добавя, че до нас стои един мощен играч. Да, САЩ видяха, че е невъзможно да спечелят войната в Украйна, без да се стигне до ядрени оръжия. Но една от основните причини, поради които американците се насочиха към сближаване с Русия, беше опитът да ни откъснат от Китай. Американците видяха, че с глупавата си политика де факто са довели до съюз двете приятелски държави – Русия и Китай.
Руският президент Владимир Путин и китайският президент Си Дзинпин по време на среща в рамките на 16-ата среща на върха на БРИКС в Казан
Не трябва да нарушаваме този съюз при никакви обстоятелства. Никакви американски подаяния или обещания не бива да отслабват фактическия ни съюз с Китай. Това е гарант не само за сигурността и силата на Русия и Китай – това е гарант за бъдещето на международния мир, тъй като и САЩ, и Европа, за щастие, са по-малка част от човечеството. А борбата между турболибералите и консерваторите, отбелязана от Дмитрий Видрин, все още засяга тази част от човечеството.
Така че, винаги трябва да помним, че бъдещето на човечеството не е Европа. Въпреки че е приятно да си спомняме камъните на Европа и да се надяваме, че някой ден отново ще стъпим върху тях. Но основното бъдеще е глобалното мнозинство, изгряващите цивилизации, които са били потискани в продължение на 500 години – първо от европейците, след това от европейците и американците.
Напомням ви, че Русия най-накрая взе решение. Ние сме велика евразийска сила – цивилизация на цивилизациите. Това е много по-изгодна позиция от тази, която Русия и Съветският съюз заемаха през последните 300 години, когато се смятаха за покрайнини на Европа и през цялото време се опитваха да преговарят с тях, да воюват, да бъдат като тях, да им се угаждат.
Това не бива да се случва сега. Трябва да обезпечим оттегляне на американците на позицията на обикновена велика сила, не глобалистка, и в никакъв случай да не загубим този голям капитал, който сме натрупали през годините в отношенията с Китай и други страни от мнозинството в света.
Сергей Караганов е научен ръководител на факульета за световна икономикаи и световна политика Научно-изследователския университет „Висше училище по икономика“, доктор на историческите науки
