Автор: Ставри Сотиров, зам.-председател партийна политика на ППРВО

На фона на бурните геополитически събития, развиващи се по света и в Европа, където ясно се очертава тенденцията, че без война с Русия е невъзможно оцеляването и оставането на власт не само на Брюкселския елит, но и на политическите елити в цяла Европа, в това число и на България, разбира се, предстои откриване на новия политически сезон у нас. В тази връзка ще си позволя да направя един кратък анализ на родната политическата действителност.

С просто око се вижда морално-политическата и управленска безизходица, в които е изпаднала днес управляващата политическа класа. Доскоро същата тази проамериканска върхушка, която от сутрин до вечер прокламираше „евроатлантически ценности“, след избора на Доналд Тръмп за президент, днес преживява една особено сериозна криза в морално-политическата си, геополитическа и идеологическа легитимация, независимо че бързо смени ориентацията си от американското към английското посолство.

Наред с това може да се отчете като категорична реалност, че широки слоеве от българското общество изпитват отчуждение и неприкрито отвращение от политическия живот в България. Като се вземе предвид и ниската избирателна активност, която вече е постоянна практика по време на избори, има всички основания да се твърди, че кризата е обхванала не само управляващите досега политически партии и коалиции, а и цялата днешна политическа система. Едно от многото доказателства за системния характер на кризата е очевидната неспособност на днешната българска политическа върхушка да произведе каквато и да е успешно функционираща политическа, управленска коалиционна формула, която да повишава икономическия растеж на страната, да повишава жизнения стандарт на населението. Така че функциониращият до днес политически модел е изчерпан. Ще си позволя да  цитирам доц. Валентин Вацев: „Всъщност в криза е – до степен на пълно изхабяване и изчерпване – не институционалната и не нормативната основа на днешната политическа система, а нейният смислов фундамент.“ Никакви безпринципни коалиционни формули, медийни и пиар кампании не могат да компенсират това.

Тази досегашна политическа класа доведе България до поредица от кризи – икономическа, духовна, демографска. Нещо повече – благодарение на „усилията“ на днешния компрадорски политически елит българите сме заплашени от загуба на своята историческа свобода и идентичност, заплашени сме да загубим своята автентична държавност. Изправени сме пред истинска мащабна национална и държавна катастрофа. Затова, повече от всякога, днес страната ни има нужда от консолидация на обществени и политически организации, които съдържат в себе си силно мислещи хора. Лидери, които имат кауза и могат да вдъхновяват последователи с тази кауза. Да могат да дадат и импулс за започване на спасителни действия в нова посока. Тази нова посока е преди всичко отстояване на българския национален интерес. А той включва решаване на редица геополитически, социални и икономически задачи.

Във външните ни работи, България следва да се завърне в своята естествена геополитическа зона. От „йес мен“ поведение, трябва да се премине към една балансирана, прагматична, предсказуема, достойна и икономизирана външна политика. Излизането на България от НАТО е вече повече от наложително и разумно, защото всеки ден сме свидетели на действия, които ще доведат до превръщането на страната ни във втора Украйна. Пред институциите на ЕС да провеждаме политика като равноправен член на съюза и да отстояваме националните си интереси. Изхождайки от духовната и историческа близост, България трябва да стане инициатор за сваляне на срамните и унизителни антируски санкции от страна на ЕС.

В икономически план е необходимо категорично да се върви по пътя на спешна и всестранна ремодернизация и връщане в епохата на развития български индустриализъм. Само чрез  производство могат да бъдат решени сложните социални проблеми, които са натрупани в обществото ни.

Историята познава много аналогични ситуации, как в трудните времена, когато трябва да се вземат нелеки и опасни решения се намират личности, които да поемат този кръст. Въпреки десетките години на наложената ни бездуховност, България има личности, има лидери, които могат да я изведат от тази безпътица. Вярвам в това!