На служебната поща на Политическа партия „Русофили за възраждане на Отечеството“ преди няколко дни получихме кратко писмо до г-н Николай Малинов, генерален секретар на Международното движение на русофилите, от Дина Белева. Повод за него е участието на Млинов в „Большая игра“ на 3 октомври, което предизвика доста реакции.

Публикуваме писмото на г-жа Белева без редкторска намеса:

„Здравейте г-н Малинов,

Пиша Ви, тъй като неотдавнашният епизод на предаването „Большая игра“, в който Вие участвахте, ми направи много силно впечатление. Така и не можах да си обясня защо водещият, по образование историк, със самодоволна усмивка отправяше откровени оскърбления и явни провокации, като предварително подготвени специално за предаването реплики не просто към Вас като българин, но и към България въобще. Пропускам инсинуацията с плаката, но не мога да пропусна твърдението, че ние винаги сме били против Русия (теза, която се лансира в публичното им пространство по мои лични впечатления поне от 2015 г., когато при едно съвсем кратко пътуване до Русия я чух от обикновени руснаци и се наложи да обяснявам, че обвързването с Германия тръгва още от избора на български княз след Освобождението, което е станало от великите сили, една от които е била Русия, и че, въпреки че България не е била окупирана през Втората световна война страна, още и именно на 22 юни 1941 г. започва въоръжената антифашистка съпротива, в която нашата страна дава много свидни жертви). Особено оскърбително ми прозвуча още и твърдението за българските генерали, а именно, че „этого и в природе не было“, по повод на което на „уважаемия“ водещ би могло да се напомни, че Русия изтегля висшите си чинове от българската армия, когато се обявява Съединението и така се стига до „войната на капитаните срещу генералите“, в която България побеждава, допускам, и защото сръбските генерали реално не са искали тази война. По-нататък, навярно, сте успели да припомните на този потомък на Молотов, че на Парада на Победата в Москва участва българският генерал Владимир Стойчев, и на него (на водещия) като на историк поне това би могло да му е известно. (Да не говорим, че и в момента начело на държавата ни – доколкото я има – стои български – иска ми се да вярвам, а не просто натовски – генерал.) А на потомъка на Молотов би могло още и да се напомни, че пактът Рибентроп – Молотов включва и разделянето на Полша, и колко много бъдещи проблеми се залагат с това… Но така е, когато на историята се гледа като на игра, пък била тя и „голяма“. Има две неща, на които трябва да остава верен един историк не просто по образование, но и по призвание – на историята като метод и на историята като търсене на истината; когато започнат да се премълчават и преиначават фактите, тя се превръща в нещо като „слугиня на политиката“ – явна пропаганда.

Българският народ не е изгубил признателността си към Русия, своята освободителка. Аз добре зная, че за да мога в детството си да рецитирам „Аз съм българче“, някъде по бойните полета е оставил костите си не един руски човек. Иска ми се да вярвам, че поне на международната арена по-достойни хора представят Русия, а в нейно лице и духа на славянството, за което в историята винаги е имало място за морал, за кауза, за справедливост.

Не зная как да завърша това писмо; Вие се оказахте в неприятното положение да Ви нападат не само чужди (на Вашите идеи), но и онези, които би трябвало да са свои. Само мога да кажа, че в тези ужасни времена има честни и почтени хора и от двете страни на конфликта между славянството и Запада; това са онези, които въпреки огромното противодействие и реалните заплахи (което дори важи повече за онези на Запад, а не тук) се борят за зачитането на правата на всички народи, за равнопоставеност и избягване на фатален сбъсък. Дано в противоречието народ – върхушки връх да вземат народите, защото те плащат грешките на управниците си с кръвта си.

Желая Ви да сте здрав и да устоявате на бурите и на ураганите 🙂 Май в днешно време всички, и обикновените хора, имаме нужда от това 🙂

Дина Белева“