Автор: Александър Дугин

Духът на Джо Байдън витае в Белия дом. Включително и в Овалния кабинет на новия президент Доналд Тръмп. Тръмп постоянно подчертава, че войната в Украйна не е негова работа и че ако той беше президент, тя никога не би започнала. Войната наистина започна при Байдън. Но още по време на първия мандат на Тръмп санкциите срещу Русия бяха значително разширени, САЩ започнаха да предоставят на Украйна смъртоносно оръжие. И най-важното – категорично отказваха да чуят руските предложения за незабавно започване на преговори за европейската сигурност, включително осигуряване на неутрален статут на Украйна.

И все пак в Москва предпочитаха да се отнасят сериозно към уверенията на Тръмп, че той има друга философия за международните отношения, че иска нормализиране на отношенията с Русия и че разбира необходимостта да не се ограничава с примирие, а да търси широко решение на украинския проблем. И ето вчера Тръмп заяви: „Отменихме срещата с президента Путин. Струваше ми се, че това би било неправилно и че няма да постигнем желаната цел. Затова я отмених“. Тоест, на американския президент „му се е сторило“ и затова е отменил срещата, чиято дата все още не беше определена, но която той самият публично предложи да се проведе в Будапеща в следващите две седмици. Не само, че Тръмп отложи срещата на върха с Русия, но и наложи нови санкции срещу нас. С обяснението: „Просто почувствах, че е дошло времето. Дълго чакахме“. Наистина чакахме дълго. Тези санкции бяха подготвени още по времето на администрацията на Байдън, но той не успя (или не се реши) да ги приложи. И ето – Тръмп продължава неговото дело. Продължава, отказвайки се от това, което обеща на избирателите си. От това, което каза съвсем наскоро на руското ръководство. И фактически следвайки примера на Владимир Зеленски и неговите европейски съучастници: примера на онези, които (почти без изключения) категорично предпочитаха Байдън пред Тръмп, а след това и Камала Харис, и правеха всичко възможно, за да попречат на Тръмп да се върне на президентския пост.

Тръмп казва, че срещата с Путин ще се състои „в бъдеще“. В какво бъдеще – не е ясно. И не е ясно какви проблеми ще създаде преди да е готов за провеждането на тази среща. А засега – той получава аплодисменти от онези, които още вчера го наричаха почти „агент на Кремъл“. И ще се радват да му скочат при най-малката възможност. А в Русия, където ръководството проявява хладнокръвен аналитичен подход към поредния завой на американския президент, особено като се има предвид, че той все още не е готов да предостави на Киев „Томахавки“, общественото мнение (въпреки надеждите на евроатлантиците) не само не започва да изисква края на войната, а напротив – засилва се мнението, че Тръмп не се различава много от Байдън и че всички те са „от едно тесто”. Тесто, на което руското обществено мнение очаква президентът Путин да се противопостави ефективно.