Въстанието избухва преждевременно на 20 април. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин, а Каблешков пише своето „Кърваво писмо“, което изпраща на Бенковски в Панагюрище. Той обявява началото на въстанието…

Панайот Волов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Христо Ботев и загиналите във въстанието знайни и незнайни българи остават в българската история като герои, жертвали младостта и живота си за свободата на България.

Априлското въстание е потушено с голяма жестокост, оставяйки около 30 000 жертви и опожарени над 80 села, но международният отзвук приковава вниманието на Европа към Българския въпрос, а действията на въстаналите вдъхновяват европейски интелектуалци като Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон и Оскар Уайлд да защитават българската кауза пред света, разкривайки жестокостите на Османската империя и подкрепяйки възстановяването на българската държавност.

Въстанието ускорява Руско-турската освободителна война. Година по-късно руският император Александър II издава подготвения от канцлера княз Александър Горчаков „Манифест за обявяване война на Османската империя“. А тя води до Освобождението на България през 1878 г. На европейската политическа карта отново се появява държавата България, а този факт нямаше да е възможен, ако не беше Априлското въстание – връх на българското национално освободително движение.