Автор: Д-р Радко Ханджиев

Още в понеделник вечер, след като бяха ясни крайните резултати от изборите в Унгария и след първите изявления на победителите от партия ТИСА, очертах основните акценти на настоящия текст. Вътрешното ми убеждение вече категорично клонеше към извода, че Петер Мадяр ще продължи основните насоки на политиката на Виктор Орбан, но по-гъвкаво, по-прагматично.

Ден по-късно изтъкнатият публицист Валери Найденов написа същото, дори по-категорично: ПОБЕДАТА НА МАДЯР Е ОРБАНИЗЪМ БЕЗ ОРБАН. Заимствам заглавието. Благодаря му, изпревари ме.

Но… да караме подред.

Партия Tisztelet és Szabadság

По-известна с акронима ТИСА (в превод от унгарски „Уважение и свобода“, съвпадащ с наименованието на най-голямата унгарска река – символ на унгарщината) партията официално се позиционира като консервативно-центристка, центристко-дясна политическа конструкция, основана през 2020 г. Също както ФИДЕС се счита за дясно-центристка партия. Допреди две години никой не смяташе ТИСА за политически фактор. Но бързо придоби популярност, когато към нея се присъедини и я оглави Петер Мадяр – бивш член на ФИДЕС и функционер от
тясното обкръжение на Виктор Орбан.

Преди да се отцепи от ФИДЕС и да стане партиен лидер през юли 2024 г., Петер Мадяр създаде непартийно движение „Изправете се, унгарци!“, открито отхвърлящо „режима“ на Орбан. Голяма част от тези критични гласове бързо бяха инсталирани на високи постове в партия ТИСА, за да участват в изборите за Европейски парламент през 2024 г. И успяха – на вълната на „анти-Орбанова и проевропейска популистка реторика“ – според оценката на отделни медии, да вкарат 7 депутати в Европейския парламент. Бързам да кажа, че тази
фракция гласува против исканата от Брюксел „помощ“ за режима на Киев в размер на 90 милиарда евро.

Няколко думи за 45-годишния Петер Мадяр

Израства в семейство на висши юристи. Баща му Ищван Мадяр е известен адвокат.Майка му – Моника Ерьош, бе генерален секретар на Върховния съд, от април 2020 г. е заместник-председател на Националната съдебна служба (институция сходна на нашия ВСС). Президентът Ференц Мадл (2000–2005) е брат на баба му по майчина линия – Тереза Мадл. Дядо му по майчина линия – Пал Ерьош (1934–2021) пък е бивш съдия във Върховния съд, който става известен в цялата страна – години преди 1989-а, като популярен експерт в унгарското телевизионно предаване „Правни дела“. Вижда се, че преките му роднини са заемали високи постове в съдебната власт на социалистическа Унгария, а след политическите промени от края на 80-те години на ХХ век – в партията ФИДЕС.

Самият Петер Мадяр твърди, че е вярващ католик. Завършва правни науки в Католическия университет „Петер Пазман“ в Будапеща, специализира в Хумболтовия университет в Берлин. Непосредствено след победата на ФИДЕС на парламентарните избори през 2010 г.,
младият, тогава блестящ юрист, следва семейната традиция и става пламенен почитател на Орбан, виждайки в него борец срещу съветското наследство. Съвсем скоро израства до най-близките му сътрудници, той е в „кухнята“ на ФИДЕС, където се вземат главните политически решения.

Кариерата му във ФИДЕС е шеметна, подкрепян е и от съпругата му Юдит Варга – тогава министър на правосъдието. Разводът с нея през 2024 г. е дълбоко личен и скандален. И трудно може да се отрече, че е следствие от новото място, отредено му в политическия живот на Унгария, според замисъла на идейните му спонсори, търсещи подходящо лице за фронтмен в борбата им срещу „антиевропейския“ Орбан. Така че домашният конфликт, разводът и публикуването на тайни записи от разговори със съпругата му бяха само повода, който трябваше да взриви отвътре системата на Орбан. И Мадяр превърна личната си вендета в политическо знаме, яхвайки вълната на недоволството срещу твърдяната „корупция и завладяната от Орбан държава“.

С подкрепата на Брюксел

Мадяр трансформира малко известната партия ТИСА в мощно движение. Определената му визия бе да се представи като „проевропейски
консерватор“: хем да запази традиционните ценности, хем да възстанови отношенията с ЕС и да деблокира замразените 20 (според други
източници 30-35) милиарда евро, така нужни за подложената на санкции унгарска икономика. Този „центристки“ подход вероятно успява да разколебае част от електората на Орбан. Тук е мястото да се подчертае, че лицето, на което е възложена ролята на громител на Орбан, много точно е намерено от полит-инженерните конструктори на бъдещата Унгария. Освен безспорните му качества на юрист и организатор, името му определено е унгарско: в превод на български то е Петър Унгарски.

Да се върнем към парламентарните избори

При рекордна избирателна активност от почти 79.56% – най-високата в историята на Унгария, а вероятно и в ЕС, след смяната на политическата система в края на 80-те години на ХХ век, ТИСА сега има квалифицирано конституционно мнозинство в парламента, което
позволява да бъдат пренаписани законите на страната, приети от правителството на Виктор Орбан след 2010 г. Но с това може да си навлече огромна отговорност и спонтанни отрицателни нагласи. Затова считаме, че реорганизацията ще засегне само някои сектори на управлението. Остава открит въпросът дали правителството на Петер Мадяр ще се подчини на глобалисткия диктат на Брюксел, под маската на приемането на „европейски норми“, или по-скоро ще предпочете да лавира, докато получи замразените милиарди?

Всъщност замразените милиарда са възелът; след като го разсече, говоренето на Мадяр вероятно ще претърпи промяна. Доводите ни
произтичат от първите му изявления, които разколебават дори част от спонсорите му в Брюксел и отвъд океана.

Още преди изборите той заяви, че размразените милиарда ще бъдат насочени към здравеопазването, образованието, транспорта и подкрепа
на бизнеса; укрепване независимостта на съдебната система и обществените медии; намаляване на бюджетния дефицит до под 3% от БВП; и изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната до 2030 г.  Иначе казано, голяма част от тези пари ще бъде насочена към социални дейности и инфраструктурни проекти.

Първи външнополитически стъпки

В първата си реч след победата Мадяр очерта и основните си външнополитически стъпки. На първо място планира работно посещение в
Полша. После ще пътува до Виена. Показателно, за стремеж към възраждане на централноевропейския геополитически център от ХVІ до ХХ век – Дунавската империя. Или възстановяване на Вишеградската четворка, вече в нов формат. Ако се убеди, че регионалният интерес е все още витален, следващата му визита в Брюксел ще е по-уверена, не само, за да „донесе у дома средствата от ЕС, на които унгарският народ има право“.

Балансирани отношения с Москва

Петер Мадяр счита, че Унгария се нуждае от балансирани отношения с Москва. Правителството на „Тиса“ е готово да преговаря с руския президент Владимир Путин. „Ще трябва да седнем с руския президент. Географското положение нито на Русия, нито на Унгария ще се промени. Нашата енергийна зависимост също ще остане за известно време. Трябва да увеличим диверсификацията, но това няма да стане за една нощ. Ще преговаряме, ако е необходимо, но няма да бъдем приятели“, заяви той. Това изявление подсказва, че новата власт в Будапеща няма намерение да се самоубива икономически в името на чужди интереси.

След обявяването на предварителните резултати от гласуването в Унгария, прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че страната уважава избора на унгарския народ. „Вероятно ще трябва да бъдем търпеливи и да видим какво ще се случи с новото унгарско ръководство. Ние сме заинтересовани да изградим добри отношения с Унгария, както и с други европейски страни“, отговори на свой ред Песков.

Интересен нюанс е противопоставяне на Мадяр на доставките на оръжие за Киев и критиката му към идеята за „победа на всяка цена“. Макар и да осъди заплахите на Зеленски срещу семейството на Орбан, Мадяр остава прагматик по отношение на енергетиката. Зеленски обеща да отвори петролопровода „Дружба“ за руски петрол, ако ФИДЕС падне от власт. Според някои източници отварянето вече е факт, несъмнено под натиск от Брюксел. Не трябва да забравяме обаче, че главният кран остава у Москва. В условията на глобална енергийна криза, предизвикана от американското нападение срещу Иран, Русия несъмнено е за продължаване доставките през територията на враждебен Киев.

Партия ТИСА обещава да премахне зависимостта от руската енергия, но… към 2035 г. Ангажира се да запази и разшири субсидиите за комунални услуги, съществуващата система за семейни помощи и някои пенсионни плащания.

Мадяр също така заяви, че Будапеща ще продължи да купува руско гориво засега. Икономиката на страната изцяло зависи от доставката на въглеводороди и, според експертите, новият унгарски премиер ще се изправи пред бруталната реалност на енергийния пазар. Стремежът да диверсифицира доставките на петрол и да се откаже от „грешния“ руски ресурс може да струва на унгарската икономика тройно, дори четворно по-високи цени, което бързо ще стопи еуфорията след изборната му победа. Ето защо следва да отчитаме говоренето му по този въпрос да е повече за пред Брюксел, отколкото към реални мерки за отказ от далеч по-евтиния руския ресурс.

Същевременно, Мадяр предпазливо премълчава за отношенията си към Китай, който има огромни инвестиции в Унгария, изгради скоростна жп линия от Будапеща до Белград, която трябва да продължи до „китайския“ вход към Централна Европа – пристанището Солун; както и голям завод за електроавтомобили в Сегед с капацитет 300 хиляди бройки годишно.

Членството на Украйна в ЕС

Лидерът на ТИСА е изключително предпазлив и по отношение членството на Украйна в ЕС и НАТО. Ако Украйна влезе в Съюза, Унгария от нетен получател на средства ще се превърне в донор, който трябва да финансира възстановяването на съседа си. Още по-категоричен е по отношение на НАТО, заявявайки директно, че приемането на Киев „увеличава вероятността от Трета световна война“. Нека припомним, че
Мадяр и неговите евродепутати гласуваха срещу заема от 90 милиарда евро за режима в Киев, което показва, че унгарският егоизъм – в добрия смисъл на думата – остава водещ.

Макар да глаголи в европейски стил, по най-горещите въпроси Мадяр буди тревога у Брюксел. Подчертава желанието Унгария да бъде „европейска държава“, но внимателно избягва конкретни ангажименти, като тези за военната помощ за Украйна или политиката на санкциите. Липсата на привидно ясна позиция по тези фундаментални въпроси всъщност може да се окаже ясна позиция, че Будапеща ще се
придържа към основните унгарски приоритети на политиката на ФИДЕС. Струва ни се, че в Брюксел някои вече осъзнават това.

ТИСА се противопоставя на миграционните квоти на ЕС и преразпределението на мигрантите. В предизборната си платформа партията заяви, че не подкрепя ускореното присъединяване на Украйна към ЕС и предлага въпросът да бъде поставен на задължителен референдум. Заяви също така, че не възнамерява да изпраща войски в Украйна и не възнамерява да възстановява наборната военна служба.

Твърде пресилена първоначална оценка

Твърде пресилена е първоначалната оценка на повечето медии и наблюдатели за политически погром на ФИДЕС. В обкръжението на Петер Мадяр досега не изпъкват политици с визия и управленски умения. Възможно е да има такива, но не са се разкрили досега.

Докато при Орбан – още в първия му мандат (1998-2002), на най-високи постове бяха управленци от предишната –  т.нар. комунистическа номенклатура, като Шандор Пинтер (министър на вътрешните работи в петте правителства на ФИДЕС, вкл. до миналата седмица), Янош Мартони (министър на външните работи) и редица други. Да не говорим за досегашния министър на външните работи и външноикономическите отношения Петер Сийярто, чиито знания, умения, дипломатически подход, съчетани с аргументирана твърдост, няма аналог в сегашната Брюкселска и присъдружна политика и дипломация. Иначе казано, Орбан кооптира патриотично изявени номенклатурни политици, което представлява – ни повече, ни по-малко – приемственост с правителството на Янош Кадар по определени националноотговорни политики, а антикомунистическото глаголене и антисъветската му реторика бе необходимият грим за пред част от
унгарската публика и западните партньори.

Малко вероятно е следователно, правителството на Мадяр рязко да промени националните позиции поотношение на миграцията, джендър
идеологията и онова, което е останало от суверенитета на страната, срещу финансови инжекции от Брюксел.

Като се отчита обстоятелството, че ТИСА се позиционира като дясно консервативна партия, също както и ФИДЕС, едва ли ще бъде изненада, ако в близко бъдеще се постигне някаква форма на управленска симбиоза между двете партии. Унгарският дух да надделее над междупартийните страсти и външни внушения.