„ПРИСЪДА № 40003 гр. София, 14.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – СНС ЗАКРИТ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на четринадсети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Е. Ем. Желев … като разгледа докладваното от Е. Ем. Желев Наказателно дело от общ характер № 20211050202046 по описа за 2021 година Като разгледа докладваното от Председателя на състава НОХ №2046 по описа за 2021 година, въз основа на закона и доказателствата по делото: ПРИСЪДИ: ПРИЗНАВА подсъдимия … ЗА НЕВИНОВЕН.

…

на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК.“

Почти 7 години прокуратурата се опитваше да докаже, че Николай Малинов, почетен преседател на Политическа партия „Русофили за възраждане на Отечеството“ и генерален секретар на Международното движение на русофилите, е руски шпионин. Близо пет години трябваха на съда, за да го признае, ЗА НЕВИНОВЕН и по двете обвинения, които са му повдигнати – на 14 май 2026 г.

Едното е, че „от 9 декември 2013 г. до 9 септември 2019 г. в България и Русия се е поставил в услуга на чужда организация – „Руски институт за стратегически изследвания, на срещи с директора Леонид Решетников подписал договор за предоставяне на услуги за търсене, подбор, обработка и предоставяне на материали под формата на репортажи, журналистически коментари, анализи, статии, които отразяват теми и аспекти от вътрешната и външната политика на България, Балканските страни и Европейския съюз, за да й служи като шпионин, като събира с цел да издаде информация, представляваща държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би създал опасност или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната и с външната политика на България“. Държавната тайна за издаване – „как ще бъде охранявано въздушното пространство на България в случай на неуспешно реновиране на самолетни двигатели на МИГ-29 от полска компания“.

Второто обвинение – „На неустановена дата през 2019 година в гр. София, ж.к. „Дианабад“, до бензиностанция в близост до адрес ж.к. „Дианабад“ № 2 при проведена среща по негова инициатива с българския гражданин С. Ц. С., съобщил на последния установъчни данни за лице, което не е служител, но е съдействал на Държавна агенция „Разузнаване“, както и данни можещи да спомогнат за установяване на служители на Държавна агенция „Разузнаване“, които извършват оперативно-разузнавателна дейност, като по този начин разгласил информация, представляваща държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би създал опасност или би увредил интересите на Република България, свързани е националната сигурност“.

Докато течеше делото, прокуратурата твърдеше, че Николай Малинов се е „поставил в услуга на чужда организация, за да й служи като шпионин с цел да издаде информация, представляваща държавна тайна“ и поиска за него наказание от 7 години и половина затвор. От 2019 г., когато беше арестуван и обвинен в шпионаж, той беше категоричен, че повдигнатото му обвинение е политическо, защото няма достъп до секретна информация, която може да издаде.

Делото мина през две съдилища. Започна в Специализирания наказателен съд през 2021 г. А като беше закрит през 2022-ра, го прехвърлиха в Софийския градски съд. По време на изслушванията в съда не е представен и един факт, който дори косвено да потвърждава обвинението в шпионаж, а Николай Малинов казваше, че вярва в независимостта и безпристрастността на българския съд.