Aвтор: Лазар Мурджев
Днес все повече душманите на Николай Малинов го превъплъщават в „жив светец“!
…Понякога, моралната победа не достига. Омерзението е толкова голямо, че прераства в гняв. Сагата срещу Николай Малинов не беше жалка репресия срещу личността на един „инакомислещ“ православен българин, лидер, баща, приятел на Русия… Репресията беше показна, назидателна акция на дузина евроатлантически „ценители“, отъждествявайки държавата със себе си – държавен мутренски рекет, арести, унижения, гавра със семейството, приятели, сподвижници, блокиране на сметки, бизнеси, права – граждански, човешки, лични… Нищо не пропуснаха, може би само да го ликвидират физически. Вероятно много им се искаше, но мишоците си дадоха сметка, че Путин стисна с благодарност и признание ръката на един българин и той се оказва Николай Малинов.
Голяма част от обвинението целеше компрометирането на Румен Радев, като „Руския проект“. Така, въоръжени с ефективни линии на поведение от посолствата, нашите компрадори лишиха българите от БРОД за България, компрометираха и смачкаха всичко градивно, унизиха генерали, учени, интелектуалци, систематизираха разпад на структури, противопоставиха съмишленици, деградираха ценности…
Когато всички тези усилия и методи се провалят и не постигнат желания ефект (лидерът не е компрометиран, организациите му са живи, Радев стана премиер, Путин – геополитически фактор и вероятен спасител на европейския икономически колапс) – превръщат Малинов във фаворит на бъдещето, а 7-годишните репресии създават пред очите ни ореола на мъченик!…
Някога за изявени приживе доайени на мисълта, представители на науката и изкуството използваме определението „жив класик“. Днес все повече душманите на Николай Малинов го превъплъщават в „жив светец“!
Но понеже никой не е пророк в собственото си село, българите и всички ние, близки и съратници на Николай – не сме в състояние да съпричастваме достойно тази безпрецедентна ситуация в името на голямата кауза… Нека не пропускаме тази възможност! Спомнете си с какъв медиен „възторг“ задържаха и разследваха десетки хора. Лозунги, изказвания, фанфари, заявления и психиатрични изложения… Днес, 7 години по-късно, има решение на българския съд, с което Николай Малинов е обявен за светец… Защото издържа на издевателствата на всички шпиони, чужди агенти, мекерета и клакьори на чужди интереси – внедрени в българските институции и провеждащи десетилетия антибългарска политика. Къде е нашият „възторг“ и подем днес?! Как да надградим тази уникална ситуация?!
Считам належащ един дискусионен форум, на който да се дискутира „Актуално за Мандела и Георги Димитров“, за належащите асоциации от случващото се в света и историческия шанс за православна България да възроди Държавата на Духа с един Президент на Мира.
„Мярка за един лидер не е броят на хората, които му служат, а броят на хората, на които тои служи.“
Джон К. Максуел
Източник: БРОД сп. „Сигурност“
