Празникът – Ден на Самарското знаме е учреден през 2014г.  от Думата на Самарска губерния на Руската Федерация. Датата на празника – 18 май 1877 година, е свързана с историческото събитие – връчване на българското опълчение на знамето, подарено от гражданите на  Самара, в навечерието на Руско-турската Освободителна война (1877-1878г).

Жестокостта, с която е потушено Априлското въстание през 1876 година, предизвиква в Европа и особено в Русия съчувствие към положението на християните в Османската империя.

На 12 (24 –  н.ст.) април 1877 година Русия обявява война на Турция.

Веднага след обявяването на войната по цялата огромна територия на Русия започват да се сформират бойни дружини, в които се записват хиляди доброволци.

Прогресивните жители на Самара също се включват  в общоруското движение, в подкрепа на българския народ.

Патриотично желание да се помогне по „специален начин“ изразява съпругата на Пьотр Владимирович Алабин – Варвара Василиевна. Тази идея е подкрепена от нейния съпруг Пьотър Аалбин, от Самарския епископ Герасим, губернатора Пьотр Алексеевич Билбасов и депутатите от Градската дума. Знамето е изработено по скица на петербургския художник Николай Симаков.

Николай Симаков

С изработването на знамето се заемат монахините от Иверския женски манастир, под ръководството на игуменката Антонина.

С думой о братьях славянах

Ночью и днем в рукоделье

Знамя стране на Балканах

Шили монашенки в келье.

Чтят и в Самаре всем миром

Братьев болгар за отвагу.

Съставено от две платна, коприненото трицветно знаме обхваща много символи: от едната страна в центъра върху избродиран със златни конци византийски кръст са изобразени Кирил и Методи – българските и славянски просветители, а от другата страна – също върху златен кръст – изображението на Иверската Богородица. Към дръжката са прикрепени ленти, на едната от които е написано: «Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его», а на другата — «Болгарскому народу. Город Самара. 1876 год».

На своето заседание от 17 април 1877 година градската Дума е взела решение  да отпусне за подпомагане на братския славянски народ 25 хиляди рубли, което е представлявало огромна сума за бюджета на Самара по това време.  На другия ден на извънредно заседание депутатите на Думата взели решение  за предоставяне на вече готовото Самарско знаме в главната квартира на Дунавската армия за връчване на българското опълчение.   В документа е било записано, че знамето трябва да се връчи  „болгарским дружинам, когда они будут призваны для освобождения своего народа“. От Думата била избрана делегация в състав кмета на града Ефим Кожевников и депутата Пьотър Алабин за предаване на знамето на българското опълчение, а също така приветствен адрес и икона на покровителя на Самара  „Свети Алексий“.  На 20 април на самарското пристанище делегацията е изпратена в далечния път почти от целия град.

На 18 май 1877 година Ефим Кожевников и Пьотър Алабин връчили Самарското знаме на опълченците в град Плоещ  на специална церемония, в която знамето е заковано за дръжката със златни пирони.

Последният пирон е закован от стария поборник – войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:

„Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.“

Предавайки на воините знамето, Алабин се обърнал към тях: „ Изминали са векове от времето, когато за последен път са се развявали български знамена в редиците на свободните български дружини. И ето пак над българските дружини се издига родно знаме. Ние донесохме знамето отдалече, през цялата руска земя, като ярко доказателство, че то ви се дава не от някакво ктче на Русия, а от цялата руска земя.

На знамето е изписана 1876 година, годината, в която цяла Русия изтръпна пред вашите непосилни страдания; годината, в която се изчерпи дългото търпение на нашия Император, който днес е дал меча в ръцете на брат си, за да бъдат възстановени погазените права на вашата Родина.

„Да възкръсне бог и да се разпръснат неговите врагове“ написахме на знамето ви, когато не знаехме дали ще бъде съдено на това знаме да се развява над вас. Но сърцата ни искаха това. И ето  –  то се развява! Настъпва часът на възкресението!

Вървете под неговата закрила! Нека то да бъде залог за любовта на Русия към вас. Нека пред това знаме, като пред лицето на възкръсналия бог, да се разпръснат вашите вековни врагове. Нека то бъде знамето, което ще донесе на многострадалната ви страна завинаги мир, спокойствие и просвета!...”

В отговор над войските прокънтяло  гръмко «Ура».

След това знамето е осветено и тържествено връчено на третата дружина на българското опълчение.