АНОНС
Националната сигурност по своята същност е пресечната точка между държавност, геополитика, икономика, технологии, психология, военни способности, управление на кризи, информационно обезпечаване, обществен баланс и благоденствие.
Днес е „лесно и модерно“ всеки да разбира от „сигурност“. Медиите си „вдигат топката“, която пропагандната матрица им е предопределила. ВУЗове откриват факултети и специалности по „национална сигурност“, „продоволствена сигурност“, „опазване на обществения ред“, „разузнаване и контраразузнаване“… – където най-често нереализирани личности и съмнителни лица с противоречива професионална и научна съдба, морална същност и ценностна принадлежност, преподават масово на „куцо и сакато“ сакралните дисциплини от космоса на понятието „сигурност“. Разбира се има и изключения, но те единствено, потвърждават порочните практики.
Така, голяма част от сержантите в патрулките на КАТ са „доктори по национална сигурност“, любимата на „Нотариуса“ е „фактор“ в БОПа, а „некомплекта“ в българската армия и дефицитът на кандидат курсанти във военните университети е убийствен.
В същото това време, страната ни се е превърнала в заложник на чужди интереси и донор на чужди въоръжени сили. Държавата ни деградира, изправена срещу невиждани предизвикателства, рискове и заплахи, престъпност, корупция, демографска катастрофа, институционална немощ, бедност, липса на суверенитет… Кризисната международна обстановка и ескалацията на конфронтацията вече предпостави две съвременни войни – в Украйна и Близкия изток, които ни засягат пряко.
В тази обстановка и предвид отчайващото състояние на „системата за национална сигурност“ или фактическото отсъствие на такава, както и реалната липса на обществен и професионален дебат в тази жизнено важна посока на държавно и национално оцеляване и с надежда /нагласа/ за прогресивно съдействие на новото политическо статукво след проведените избори – клуб „Сигурност“ и Обществения форум „БРОД за България“, обсъди и анализира дълбоко тези процеси и днес представяме една комплексна разработка на ген. Стоименов, една бих казал „Визия за оцеляване на националните устои и системата за национална сигурност“.

 Лазар Мурджев

Автор: Генерал-майор о.з. д-р Стоимен Стоименов

  „Крайният продукт и същинския смисъл на понятието „национална сигурност“ е защитеността на отделния гражданин, неприкосновеността на неговата свобода и достойнство!“.
  Стратегия за национална сигурност, т.3

Захващам се с написването на този материал със скритото желание той да играе ролята на камбана, която бие тревога за състоянието на сигурността на държавата, обществото и българските граждани.

Живеем във време, когато националната сигурност е изправена пред невиждани, след годините на студената война, предизвикателства, рискове и заплахи. Международната обстановка е в „напреднала бременност“ с кризи от всякакъв род, коя от коя от коя по-остра и криеща рискове за сигурността и мира в света. Ескалацията на напрежението вече „роди“ две съвременни войни – в Украйна и Близкия изток. Нараства стратегическия риск от „челен сблъсък“ на НАТО с Руската федерация. Европа ускорено се милитаризира. Европейските лидери са категорични, че над техните страни е надвиснала руска заплаха от война с висока интензивност. Привеждат се факти и аргументи, че Третата световна война е неизбежна (според някои учени и военни експерти вече е започнала) и че тя ще бъде термоядрена, която ще доведе до апокалипсис на човешкия род.

България е разположена в пословичен със своята нестабилност регион. На север и на юг от нас гори пожарът на войната. Ние взехме страната на САЩ, НАТО, ЕС и на така наречения колективен Запад във войната с Русия на територията на Украйна. По този начин станахме заложник на чужди интереси и донор на украинските въоръжени сили. Създадоха се сериозни рискове за превръщане на страната ни в мишена и арена на бойните действия. България е в предната линия на отбраната на НАТО и поради това, по признание на предишния президент на Щатите Джо Байдън, ще трябва, заедно с съседните на Русия натовски страни, първи да поемем ударът на противника и да направим невъзможното – преграждане на пътя му за Западна Европа. Казано с други думи – обречени сме да бъдем пушечно месо и курбан за чужди интереси.

Всичко това налага да държим „барута сух“, да изграждаме необходимите способности за да сме готови, в национален или коалиционен формат, да гарантираме сигурността, здравето и живота на нашите деца и внуци и да защитим националната сигурност.

Сферата на националната сигурност по своята същност е пресечната точка между държавност, геополитика, технологии, икономика, психология, управление на кризи, информационна среда, военна мощ и обществена устойчивост. Тя е необятно поле за работа в името на общественото благо.

В този материал ще става дума само за ролята на държавата и по-конкретно за стратегическото управление на общата (системата майка) за националната сигурност. Проблемите на стратегическото управление на двете нейни основни подсистеми, каквито са отбранителната система и системата за вътрешна сигурност и обществен ред, няма да бъдат анализирани.

Наследството: Тежки проблеми в състоянието и управлението на Системата за национална сигурност.

Новото правителство на коалицията „Прогресивна България“, оглавявано от експрезидента Румен Радев, получи изключително тежко наследство в областта на националната сигурност. Шанс за България е, че има за министър-председател генерал от кариерата, който като признат стратегически лидер, може да приведе държавата през „пустинята“ и да се справим с най-тежките предизвикателства в областта на отбраната и сигурността. От друга страна, самото наименование на сигурността „национална“, казва, че грижата за нейното постигане и поддържане е общонационална задача, грижа на партиите, бизнеса, обществото и българските граждани. Погрешен е наративът, който съзнателно се лансира от някои политици, че националната сигурност е грижа на управляващата партия и на парламентарното мнозинство. Няма у нас и никъде по света няма партийна система за национална сигурност. В тази област, както може би в никоя друга, е нужен национален консенсус и обща политическа воля за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната.

Днешна България е „богата“ на проблеми в почти всички области на обществения живот. Бол от такива в сектора за сигурност и в областта на националната сигурност. По понятни причини, тук ще посочим само най-съществените от тях, без подробно да ги анализираме и аргументираме.

1. У нас все още господства старото, от годините на студената война, виждане за модела на Системата за национална сигурност. Този модел е бюрократичен, вертикален, бавен и фрагментиран. Той не създава условия държавата да функционира като интелигентна, интегрирана и устойчива система за управление на сигурността и на възникващите кризи в реално време. Затова на дневен ред е задачата за преминаване към друг модел на изграждане и функциониране на Системата за национална сигурност.

2. В научните и експертните среди няма единно виждане по въпроса – има ли в България ефективно функционираща Система за национална сигурност? Лично аз споделям мнението, че такава система, в завършен вид, у нас няма. В потвърждение на тази констатация е фактът, че макар пети раздел на Стратегията за национална сигурност да е озаглавен „Система за национална сигурност“, нито в него, нито в някакъв друг стратегически документ е дадено определение на Системата. Няма регламент на нейната архитектура, връзки и подсистеми, както и на взаимоотношенията, взаимодействията между тях. Реторичен е въпросът – как да се постигане синергичен ефект при „функциониране“ на мнима система, която е неопределена, с нерегламентирани статут и структура.

3. В момента, въпреки взривоопасна международна обстановка, България е без Стратегия за национална сигурност. Времевият хоризонт на Стратегията, приета през 2011 г. и актуализирана през 2018 г., изтече в края на 2025 г. Сега сме в безтегловност и се движим на автопилот. Не действа старата, няма и нова Стратегията.

4. Налице са бели полета и противоречия в нормативната уредба на Системата за национална сигурност. През 2015 година се прие Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Едно на ръка е, че той страда от сериозни недъзи и не урежда по задоволителен начин обществените отношения в областта на националната сигурност. Другото, по-важно е, че с този закон се регламентират само отношенията на държавата (първия сектор) към националната сигурност. Известно е, че националната сигурност включва три нива на сигурност – сигурност на държавата, сигурност на обществото и сигурност на гражданите. Видно е, че ангажиментите на вторият и третият сектор в този закон не са регламентирани. Силно се усеща липсата на Закон за националната сигурност.

5. Има неразбиране и различни тълкования на силовия сектор на държавата. Погрешно е разбирането, че силовия сектор е механичен сбор от органи и структури ангажирани с едни или други въпроси на националната сигурност. Истината е, че по своята същност силовия сектор е стройна система на държавата за защита на националната сигурност. Силовият сектор, дори в официални документи, често се нарича „Сектор за сигурност“, „Сектор за сигурност и отбрана“ и „Интегриран сектор за сигурност и отбрана“. В България няма напълно изграден интегриран сектор за сигурност и отбрана. Има отделни институции, налице са стратегически документи, нормативна рамка, частична координация и евроатлантическа интеграция, но няма обща архитектура, обща ситуационна информираност, единна стратегическа система и пълна оперативна съвместимост на национално ниво. Институциите преимуществено работят вертикално, затворено и със собствена информационна логика, независимо от това, че границата между външна и вътрешна сигурност трайно се заличава. Гробно е мълчанието за необходимостта от изграждане на трети стълб на сигурността. Иде реч за Гражданската сигурност.

6. В законодателството от областта на националната сигурност не са ясно разграничени функциите и компетенциите на органите за стратегическо ръководство и управление – Народно събрание, президент и правителство (Чл.5 на ЗУФСЗНС) С особена сила тази неопределеност се отнася до правомощията на властите и институциите при кризи, бедствия и други извънредни ситуации.

Висящи във въздуха са регламентите на някои въпроси и дейности на Съвета по сигурност към Министерския съвет като основен постоянно действащ консултативен и координиращ държавен орган в помощ на министър-председателя в областта на националната сигурност. Не е ясно регламентиран статутът на Съвета по сигурността. Съветът е структуриран по начин, който не създава възможности за осъществяване на възложените му функции и задачи. Той няма капацитет за изпълнение на административни, експертни и контролни функции. Рангът на Съвета по сигурността не се различава от ранговете на другите над 40 различни съвети и комисии в администрацията на правителството, между които 10 имат касателство с националната сигурност. Няма регламент на взаимоотношенията на Съвета по сигурността с тях.

Има грешни постановки и норми във функциите на Съвета по сигурност. Ето само два много показателни примера в това отношение от ЗУФСЗНСРБ:

– В член 18 ал.2 е посочено, че Секретариатът на Съвета по сигурността изпълнява функциите на Национален ситуационен център, което не е възможно, защото той по щат е в състав от двама души. Към Съвета за сигурност няма реално изграден Национален ситуационен център, въпреки, че в днешната изострена до краен предел международна обстановка това е повече от необходимо.

– В член 15 ал.2 погрешно е посочено, че Разузнавателната общност към Съвета за сигурност се състои от пет души. Вярното е, че това е общност на специални служби, така както е посочено в точка 192 на останалата вече в историята Стратегията за национална сигурност.

7. Не е доизградена и приведена в състояние на готовност за ефективно действие „Системата за управление при кризи, бедствия и извънредни ситуации“. Твърде постна и формално разработена е Третата глава на ЗУФСЗНС – „Управление при кризи“. Несполучлив е направеният опит да се запълни поне частично празнотата в законодателството получена след отмяната преди 10 години, по политически причини, на Закона за управление при кризи.

В член 18 ал.1 е регламентирано, че Националната система за управление при кризи се състои от ситуационни центрове на национално, ведомствено и областно ниво. Това не само, че не е вярно, тъй като тя включва четири елемента – органи за управление, центрове за управление, комуникационно-информационни системи и сили за реагиране при кризи, но е грешно и говори за липса на експертиза.

8. Почти по същия начин стои и въпросът с киберсигурността. Възникнаха сериозни проблеми по отношение на изграждането и осигуряването с необходимите сили и средства на „Националната система за киберсигурност и устойчивост“. Допуснаха се паузи в работата по киберсигурността. Например срокът на действие на Актуализираната стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2023“ изтече почти преди две и половина години. В момента имаме законодателна, но нямаме стратегическа рамка за киберсигурност. Трудно върви изпълнението на проектите залегнали в Пътната карта към Актуализираната национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2023“.

9. Не са решени също редица важни въпроси свързани с гражданския компонент на системата за отбрана, който включва силите и средствата на министерствата и ведомствата от централната и териториалната администрация, органите на местното управление, търговските дружества, предприятията, юридическите лица, организациите с възложени военновременни задачи и гражданите. Налице са съществени проблеми в отбранително-мобилизационната система, в подготовката на населението, икономиката и инфраструктурата за отбрана, в гражданската отбрана, които са важни фактори за ефективното функциониране на Системата за националната сигурност. Приетата с Постановление № 66 от 3 май 2023 г. „Наредба за условията и реда за организиране, провеждане и осигуряване обучението на българските граждани за защита на Отечеството“ урежда само частично въпроса за обучение на ученици и студенти по изискванията на членове 56 и 57 на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Редица проблеми на гражданския компонент на системата за отбрана чакат своето решение.

Някогашната мощна Гражданска отбрана, днес приютена в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е с окастрени способности. А имахме, макар и за кратко време, (17 август 2005 – 27 юли 2009 г.) Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. В напреднал етап вървеше и работата за формиране на Национална гвардия. Виждаме каква важна роля играят тези структури във войната в Украйна.

У нас много малко се говори за гражданската сигурност, камо ли за нейн законов регламент, съобразно директивите на Европейския съюз. Далеч сме от реализацията на принципното изискване – критерии за ефективното функциониране на системата за национална сигурност да е сигурността на българските граждани.

10. Има какво да се желае по отношение на националния модел за изграждане и функциониране на специалните служби, на предмета на тяхната дейност и разпределение на функциите им по защитата на националната сигурност. Част от службите за сигурност са загубили качеството си на национални такива и са поставени в услуга на политико-олигархични кръгове.

11. Традиционно секторът за сигурност е недофинансиран, поради което важни инвестиционните проекти остават само на книга. Сериозен е проблемът за рационалното използване на отпуснатия финансов ресурс.

12. Не се отделя нужното внимание на държавната грижа за подготовката на специалисти за всяка област на националната сигурност, а също и за нейното научното обслужване.

Стратегическо управление на Системата за национална сигурност: Основни направления, приоритети и мерки за адаптиране към новите реалности

Известно е, че Стратегическото управление на Системата за национална сигурност е висш държавен процес по планиране, координиране и контролиране на всички институции и на разходването на заделения за сигурност и отбрана ресурс. То намира израз в определяне на националните интереси и приоритети; разработване на стратегии, доктрини и политики; оценка и прогнозиране на рисковете и заплахите; координация между институциите; вземане на стратегически решения при кризи; разпределение на ресурсите; контрол и отчет на изпълнението.

Повишаване качеството на стратегическото управление на Системата за национална сигурност изисква провеждането на институционални, законодателни, технологични и кадрови мерки.