КРАЯТ
/КРАЯТ ЗАПОЧВА С НАЧАЛОТО НА ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ/
/Гражданска война в Украйна/
Източник: БРОД сп. „Сигурност“
10 Юни 2026
Кой „КРАЙ“?! – ще попитате логично.
Отговорът е привидно лесен, но вижте как биха изглеждали нещата след него.
Кой „край“– ами този, на „Въпросът „КОЙ“!!! Краят на „Модела Борисов“..!
Краят на „Паметника на Червената Армия“…
Краят на „БСП“…
Краят на сигурността в Европа…
Краят на „Еднополюсния Свят“…
Краят на „Хегемона“…
Краят на „Петродолара“…
Краят на „Холокоста“…
Краят на МИРА… и видимо въпросът с „края“– става все по-сложен, комплексен и непостижим.
Прогресът навсякъде се съизмерва със знание.Как да прогресираме ние /един път като хора и втори път като българи/ в тази беда наоколо.?! При какви обстоятелства ще можем да кажем: „…Аз, ние – живеем в прогресивна България.?! Достойно.?!/
Понеже „Ъгълът на Мирогледа ни“ е деформиран и яко изтъпял, както от начина на живот с всичките наложени ни „социо, консуматорски и пазарно-мафиотски ценностни устои“, така също и от пропагандната машина – разлагаща десетилетия деградиращата, демографски и културно загиваща нация.., нека потърсим класически подход към отговорите. А, именно – тръгвайки от „голямото“ /Света и Геополитиката/, към „малкото“, утопично но значимо за нас – /прогресирането на България/.
През следващите седмици Украйна може да измести Иран и Персийския залив от първите страници на пресата и да се превърне в най-важната геополитическа точка в света, казва Алекс Крайнер в анализ от 12 май. Вероятността правителството на Зеленски да се разпадне е на геополитическия праг на световните процеси, а дългоочакваното и планирано гражданско недоволство в Украйна ще даде възможност на Русия да изтръгне от Запада контрола над Киев .
Тъкър Карлсън хвърли бомба върху Киев с публикуването на сензационното интервю с Юлия Мендел – бивш прессекретар на Володимир Зеленски. Очевидци твърдят, че ефекта в Украйна е бил „поразителен, като атомна бомба“, която отваря пътя на осъзнат, граждански Майдан срещу Зеленски и покровителите му. Хората са изтощени и отчаяни и на практика може да се усети напрежението във въздуха, обстановката в Киев и в страната е невъобразимо напрегната. Рискът от гражданска война е огромен. Наративите и възприятията, които пропагандно създаваха нагласи, вече не работят.
Хората говорят, че „всичко е на предела и няма кой да го удържа повече“. С голяма степен на вероятност, би могло да се предвиди граждански бунт в рамките на следващите 1–2 месеца. Всички – и населението и правителството се страхуват от нова, предстояща насилствена мобилизация, която ще изиграе фаталната роля да отприщи народното недоволство срещу Зеленски и правителството.
В една такава ситуация, представете си, генералният секретар на НАТО – Рюте, е предложил страните от алианса да отделят ежегодно 0,25% от БВП за помощ за Украйна. В случай, че бъде одобрена, размерът на помощта може да нарасне до 143 млрд. долара годишно, пише „Politiko“.
Инициативата има за цел да превърне подкрепата за Киев в постоянна и дългосрочна, което да гарантира конфликта да продължи до „последния украинец“.
Войната на САЩ и Израел срещу Иран и дестабилизацията на Близкия изток продължава да отклонява вниманието от СВО на Русия срещу Украйна. Киев публично се опасява, че това ще доведе до по-малко американско оръжие за тях, но официализират готовност за още три години война. Украйна все по-интензивно атакува руската нефтена инфраструктура, съботира мобилният интернет в Русия, свидетели сме на постоянни опити за дискредитиране на руския президент Владимир Путин… Как да разчетем тези активности?
Състояха се срещите между големите в Китай. Си Дзипин, бе домакин последователно на Доналд Тръмп и Владимир Путин. Репортажите, коментарите и анализите заляха света, няма хора без „ясна позиция“ за случващото се… У нас всичко съвпадна с „БангаРанга“ и Дара, която като „Царицата на Чардаша“, превзе Европа /и не само/, като сатанизира в полюсите общественото мнение – а, всички /в куп/, покрай щастието от абитуриентските тържествености и „Евровизия“, проспаха, както резултатите от срещите в Пекин, така и няколко сериозни масови убийства и екзекуции в Минаб, Газа, Бейрут и Луганск.
…Логично е да сме прецизни към тези процеси, защото съдбата ни, няма да се реши сама по себе си. Тя е функция от голямото пренареждане, което влачи и разпадащата се европейска конструкция /в която от няколко месеца имаме честта да пребиваваме като пълноправни „партньори“/.
Искаме ли България да бъде държава, национален и културен субект – или ни е удобно да приемем да бъдем територия, буферно пространство на Европа и НАТО срещу Русия.?!
Това е предназначението на България в геополитическите процеси днес и този нелицеприятен факт е реалната външнополитическа среда, която се стоварва върху главата на „първите 100 дни Прогресивна България“…Няма морални варианти за решения на националната ни съдба. Ще има само исторически последствия! Въпросът не е дали този процес ще продължи, а как… И Румен Радев с неговото правителство – точно в този /бих казал исторически/ момент се оказаха носители на тази отговорност. Дали „случайно“ попаднаха в тази ситуация или ситуацията се създаде „в чест“ на новото правителство – това е въпрос на друг анализ.
„Исторически решения“ не се вземат по време на срив, бедствие, война, криза, а преди това, когато, има шанс и технологично време за успешни действия. Днес българите живеем точно в тази илюзия – няма крах, няма война, има време и надежда „Прогресивна България“ да ни спаси, „да ни оправи президента Радев“..! /Един истински Генерал най-после!/
Но.., предназначението на България е вече не само предопределено, то е конструирано, логистирано обезпечено и когато осъзнаем това – ще сме част от една милитаризирана зона.
Технологичен буфер на огромна военнотехническа машина. /виж сп. Сигурност бр.4-6 Р. Петков „Поглед инфо“/
Тогава, институциите ни вече ще са се превърнали в част /фактор/ от несигурността – гарант и носител на Националната ни НеСигурност..! И най-същественото, когато осъзнаем това – технически и юридически, вече ще сме лишени от възможността за излизане.
Радев е поставен в дилемата на ситуативни множества, които само човек – изпълнявал подобни многоцелеви задачи, под опън, при максимално усложнени условия, би бил в състояние, чисто субективно и инстинктивно – да успее да „сработи“ в подобна среда. Натрупания в мандатите му като Президент опит, също ни дава основание и още една доза вяра, че той /някой най-после/ ще успее…
С очи за България..!
…Която с наложени решения отвън е въведена в режим „Буфер“. Пред нас всичко е представено като „приемане в клуба на богатите“, „Еврото“е въведено, влезли сме в Шанген и Еврозоната… /Естествено, жаждата за Референдуми е забравена конституционна илюзия, а „Глас Народен – Глас Божий“е отживелица от отдавна убит поет /. Всяка национална позиция, ще бъде вземана през политическо посредничество отвън и/или икономически натиск и въздействие, разбира се представяно като „грижа за националния интерес“. Този „Модел“ отстрани изглежда някак „уютен, безгрижен“– на практика, суверенът и страната са се превърнали в географско понятие, безгласно пространство, предсказуемо и обречено на послушание.
Този „Модел“имаше висока цена за България, която може да се обобщи като дългосрочно блокиране на развитието. И вижте „парадокса“ – блокирането на развитието, всъщност е спирането на прогресът. Последва смяна на елита под външен натиск, достойно именуващ се „Прогресивна България“– Държавата оцелява /формално/, съдържание и суверенитет липсва. Както впрочем и „национална доктрина“, и „система за национална сигурност“, и „стратегия за национална сигурност“ /с изтекла преди повече от година давност/… Имаме феноменът „Дара“, който ще поеме функциите на „гражданска защита“/ че пожарникарите не смогват с тези наводнения да „огреят“ навсякъде, камо ли ако се завихрят „братските дронове и ракети“! Един „BG ALERТ“ пищи по телефоните на хората, ама освен да запалим по свещичка и да метнем „едно на екс“– нямаме други инструкции от Кая Калас какво да правим нататък/…
Смяната на „елита“/омразния, престъпен, мафиотски „български“ елит – на практика реализирал всички задачи на „посолствата“ през 30 годишния преход /грабеж/, бе използван перфектно от Господарите на света и техните ТРУБАДУРИ и трибуквени представителства тук. Не само за да „заковат новия Модел“, но и да дискредитират и да елиминират практически единствените си реални идеологически, морални и естествени противници /естествения им и единствен враг/– СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ. Провалът на БСП е грандиозен и заслужен край, систематизиран десетилетия /явно успешно/ и реализиран „брилянтно“ от цяла плеяда предатели на България /на дядовците и бащите си/, които „умело“ саморазрушиха едно от най-величествените световни достойнства на България – влога на Дядо Благоев, „СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА“, като идеология – световна, европейска, човешка..!
За първи път от 1919 година, България, като земеделска страна, най-бедната и най-бързо умиращата нация в Европа – няма земеделско и социалистическо представителство и е представена в Парламента само от центристки и десни партии.
Това „естествен“ процес на развитие ли е.?!
По-тежката констатация е, че ако направим съвсем повърхностна извадка – …Сталинка Георгиева МВФ, Станишев ПЕС, Първанов АБВ, Камов Билдерберг, Елена Поптодорова САЩ, Борис Велчев Главен прокурор, Атанас Запрянов МО… Видни БКП активисти, БСП депутати и „представители на народа“– всеки със своя влог в ликвидирането на столетницата, но и в жалонирането на „новия Модел“…
Не можем да пропуснем изборния успех на президентската двойка на БСП – ген. Румен Радев и Илияна Йотова, както и фактът, че гласоподавателите на „Прогресивна България“ са българските социалисти и патриоти.
Очакваната от тях „рязка смяна на курса“, днес предполага прагматична държавност и поведение, разграничаващо се от формалното угодничество и идеологическа лоялност „на всяка цена“ към Запада.
Това също задължава премиерът и прави неимоверно труден балансът в новото му амплоа.
